— И репутацията на твоя господар е важна за теб?
— Да, сър.
— Чувстваш ли се длъжен да я защитаваш?
— Да, сър.
— Толкова, колкото да защитаваш неговия живот?
— Не, сър.
— Толкова важна, колкото репутацията на друг?
Роботът Престън се поколеба, после изрече:
— Такива ситуации са строго индивидуални, сър. Няма общо правило за действие.
— Ако решиш, че репутацията на твоя господар е по-важна от тази на Дженао Сабат, би ли излъгал, за да я защитиш?
— Да, сър.
— Излъга ли в показанията си относно спора му с доктор Сабат?
— Не, сър.
— Но ако си излъгал, сега пак ще го направиш, за да защитиш първоначалните си показания, нали?
— Да, сър.
— Добре, нека да помислим. Твоят господар, Алфред Бар Хумболд, е математик с огромен авторитет в областта на математиката. Освен това е на преклонна възраст. Ако по отношение на доктор Сабат е действал неетично, това ще се отрази на неговата репутация. Но трудовете му, които се използват векове наред, ще говорят в негова полза. Той ще се измъкне невредим от ситуацията. Хората ще погледнат на неговата постъпка като израз на старчески каприз, недостоен за осъждане.
От друга страна, ако доктор Сабат е излъгал, нещата са много по-сериозни. Той е млад човек с недостатъчно добре изграден авторитет сред научните среди. Пред него стоят столетия, през които да трупа знания и нови открития. Тази перспектива ще бъде прекъсната навеки от едно младежко недомислие. Той рискува бъдещето си на учен, за разлика от твоя господар. Разбираш сега, че доктор Сабат е в по-неизгодно положение и заслужава по-голям компромис, нали?
Последва дълга пауза. После робот Престън изрече спокойно:
— Направих изложението си, когато…
Тук той млъкна.
— Моля, продължавай, робот Престън — подкани го Бейли.
Отговор не последва.
— Страхувам се, приятелю Илайа, че робот Престън е в стазис. Не е в състояние да говори.
— И това ми стига — каза Бейли. — Накрая възпроизведохме симетрия. От чутото досега ми е ясно кой е виновникът.
— Как така, приятелю Илайа?
— Помисли! Предположи, че не си извършил престъпление и роботът ти знае за това. За да се отървеш от обвинения, е необходимо единствено роботът ти да свидетелства. Ако обаче си извършил престъпление, ти ще зависиш от лъжите на своя робот. Тази позиция е по-рискована. Роботът е програмиран да казва истината. Лъжата му ще бъде по-нестабилна, отколкото истината. Престъпникът ще трябва да даде специална заповед на машината да лъже. По този начин Първият закон ще бъде съществено подкрепен от Втория.
— Звучи правдоподобно — отбеляза Данил.
— Да предположим, че имаме по един робот от двата типа. Единият ще превключи от истината без сериозен проблем. Само малко ще се поколебае. Другият ще превключи от лъжата, но с огромни усилия. В резултат ще изгорят някои позитронни пътища в мозъка му и той ще изпадне в стазис.
— И след като роботът Престън изпадна в такова състояние…
— Неговият господар, доктор Хумболдт, е плагиатът! Ако предадеш веднага това на капитана, той би могъл да го принуди да признае. Щом го направи, очаквам да ме известиш на минутата.
— Със сигурност ще го направя. Ще ме извиниш, приятелю Илайа! Трябва да разговарям с капитана насаме.
— Разбира се. Може да използваш конферентната зала. Тя е екранирана.
Докато отсъстваше Данил, Бейли не можеше да работи. Седеше, потънал в тежко мълчание. Много неща зависеха от неговия анализ, а той съзнаваше, че му липсва опит в роботопсихологията.
Роботът Данил се завърна след половин час — най-дългият в живота на детектива.
Нямаше начин да се отгатне резултатът от безизразното лице на хуманоида. Бейли си наложи да запази спокойствие.
— Какво стана, Данил? — попита той.
— Точно както го предвиди, приятелю Илайа. Доктор Хумболд е направил самопризнания. Надявал се е Сабат да отстъпи и да му позволи един последен триумф. Кризата е преминала и капитанът ти е много благодарен. Позволи ми да предам неговите възхищения от удивителните ти способности. Смея да се надявам, че и аз ще бъда поощрен, тъй като аз го насочих към тебе.
— Радвам се — изрече Бейли. Коленете му бяха омекнали. На челото му бе избила пот. — Само, моля те, не ме подлагай отново на такова изпитание!
— Ще се опитам, приятелю Илайа. Всичко ще зависи от важността на случая, от твоята близост и от други фактори. Междувременно имам един въпрос…
— Да?
— Какво би станало, ако предположим, че превключването от лъжа към истина е също толкова лесно, колкото обратното? Няма ли да е по-логично, след като роботът Престън изпадна в стазис, доктор Сабат да е виновен?
— Прав си, Данил, но друг аргумент изобличи лъжеца. Доктор Хумболд е признал, нали?
— Да. Интересува ме, приятелю Илайа, как можа толкова бързо да схванеш истината, след като са възможни аргументи и в двете посоки?
Устните на Лидж потръпнаха. После се отпуснаха в усмивка.
— Защото взех предвид човешката психология, а не тази на робота. Работя повече с хора и ги познавам по-добре. С други думи, бях стигнал до извода, че по-възрастният математик е виновен, още преди да интервюирам роботите. Провокирах асиметричен отговор у тях и интерпретирах отговорите в съответствие с първоначалния си извод. Изявленията на личните сътрудници бяха достатъчно драматични, за да издадат виновника. Собственият ми анализ на човешкото поведение не беше достатъчен.
— Любопитно ми е какъв е този анализ?
— Господи, Данил, мисли! Не е необходимо да питаш. Има и друга гледна точка за асиметрията на огледалния образ, освен отношението истина-лъжа. Това е възрастта на математиците — единият е старец, а другият — младеж.
— Съгласен съм, но какво от това?
— Ясно си представям как един млад човек бива внезапно осенен от удивителна, революционна идея. Бърза да я обсъди с възрастен колега, смятан от студентски години за бог в тази област. Никак не си представям, обаче как един възрастен и богат, потънал в слава учен, ще бъде внезапно осенен от революционна идея, която ще споделя с един младеж. Следователно, би ли опитал младежът, попаднал в един кораб с корифея в математиката, да открадне негова разработка? Това е немислимо. От друга страна, старецът, ясно съзнаващ западащите си сили, не би пропуснал шанса за една последна слава. Накратко казано, не звучи убедително доктор Сабат да е плагиатствал. Виновен е Хумболд.
Данил мисли дълго върху чутото. След това протегна ръка и каза:
— Трябва да тръгвам, приятелю Илайа. Срещата ми с теб беше удоволствие. Може би скоро отново ще се видим!
Бейли сграбчи топло ръката на робота.
— Ако не възразяваш, Данил, бих желал да не е толкова скоро!
Информация за текста
