колеблив и неточен.
— Тогава е абсолютно сигурно, че единият робот лъже?
— Да.
— Мога ли видя запис на доказателствения материал, или за това е нужно присъствието на капитана?
— Помислих, че ще искаш това и съм ги донесъл.
— Най-сетне нещо хубаво. Вече разпитвани ли са роботите и записан ли е разпитът?
— Роботите просто разказаха версиите си. Кръстосан разпит е разрешен само на роботопсихолог.
— На мен — също.
— Ти си детектив, приятелю Илайа, а не…
— Добре, Данил. Ще се опитам да използвам космичната психология. Детективът може да направи това. Обикновено роботът лъже, ако трябва да спази Трите закона — да защити своето съществуване. Според Втория закон, ще излъже, ако трябва да защити човека, на когото служи. А първият му повелява да го направи, за да спаси човешки живот.
— Точно така.
— В този случай всеки от роботите защитава професионалната репутация на своя господар. Значи е мотивиран да излъже. За него спасяването авторитета на учения е равнозначно със спасяването на неговия живот.
— Въпреки това, чрез лъжата, всеки от роботите би навредил на другия господар, приятелю Илайа.
— По тази логика според тях вредата ще е по-малка, ако излъжат, отколкото да кажат истината. — Лидж Бейли се замисли за момент, после продължи: — Добре, може ли да говоря първо с робота Ида?
— Сътрудника на доктор Сабат?
— Да, робота на младежа.
— Ще ми отнеме само няколко минути да свържа микрослушалката към проекционния апарат — отговори Данил. — Необходим ми е бял екран. Тази стена ще ми е достатъчна, ако ми позволиш да преместя филмите?
— Действай! Ще трябва ли да използвам микрофон?
— Не. Моля да ме изчакаш, приятелю Илайа. Трябва да се свържа с кораба и да уредя интервюто с робота Ида.
— Ако ще отнеме време, Данил, защо не ми дадеш транскрипта. Трябва да го проуча като доказателствен материал.
Докато Данил подреждаше установката, Лидж Бейли запали лулата и разлисти филмовия материал. Не след дълго Данил каза:
— Ако си готов, приятелю Илайа, може да започваш. Роботът Ида чака. Или искаш още време за записите?
— Не — въздъхна Бейли. — Не откривам нищо ново. Включи ме и дай нареждане интервюто да бъде записано и транскрибирано.
Роботът Ида беше основно метална структура. Нямаше хуманоиден вид като този на Данил. Образът му изглеждаше още по-нереален, отразен от проекционния апарат. Тялото му бе масивно и някак квадратно. Бейли бе виждал много такива.
— Здравей, робот Ида — започна Бейли.
— Здравейте, сър — отговори робот Ида. Гласът му бе дрезгав, но напълно човешки.
— Ти си личният сътрудник на доктор Сабат, нали?
— Да, сър.
— От колко време, момче?
— Двадесет и две години, сър.
— И репутацията му е твърде важна за теб, нали?
— Да, сър.
— Толкова важна, колкото неговия живот?
— Не, сър.
— Толкова важна, колкото репутацията и на друг?
Роботът Ида се поколеба за момент, после рече:
— Такива ситуации са строго индивидуални, сър. Няма общо правило за действие.
Бейли се разколеба. Космичните роботи говореха по-уверено от моделите на Земята. Не беше сигурен, че ще успее да надхитри такъв.
— Ако решиш, че репутацията на твоя господар е по-важна от тази на доктор Алфред Бар Хумболд, би ли излъгал?
— Да, сър.
— Лъжеш ли в показанията си, отнасящи се за обвиненията към твоя господар?
— Не, сър.
— Но ако си излъгал, сега пак ще го направиш, за да потвърдиш тезата си?
— Да, сър.
— Добре, нека да помислим върху това. Твоят господар притежава огромна репутация в областта на математиката, но е млад човек. Ако Дженао Сабат се е изкушил да плагиатства, репутацията му ще пострада, но той ще има време да я възстанови. Пред него стоят още много интелектуални триумфи. Колегите му ще обяснят допусната от него грешка с младежкия му темперамент. Бъдещето му на учен няма да бъде обречено.
От друга страна, ако доктор Хумболд се е изкушил да открадне идеята на своя колега, положението е по-сериозно. Той е човек на възраст, чиито трудове се използват вече няколко века. Репутацията му на учен до този момент е брилянтна. Всичко това обаче ще рухне. Той няма да има време да я възстанови през малкото оставащи му години. Разбираш, че доктор Хумболд е в по-тежка ситуация. Върху това трябва да се помисли, нали?
Последва дълга пауза. После робот Ида каза спокойно:
— Показанията ми бяха фалшиви. Автентична е работата на доктор Хумболд. Моят господар неправилно се опита да извлече дивиденти от нея.
— Много добре, момче. Няма да говориш е никого по случая, освен ако капитанът не ти нареди. Извинен си за допусната грешка.
Екранът избледня. Бейли запуфка с лулата си.
— Мислиш ли, че капитанът е чул разговора, Данил?
— Сигурен съм в това. Освен нас, той е единственият свидетел.
— Добре. Сега да чуя другия.
— Но какъв смисъл има, приятелю Илайа. Не са ли достатъчни признанията на робот Ида?
— Те не означават нищо.
— Нищо?
— Разбира се. Аз изтъкнах, че положението на доктор Хумболдт е по-тежко. Ако беше излъгал, щеше да превключи на истината, за да го защити. Ако бе казал истината, щеше да превключи на лъжа, пак със същата цел. Абсолютен огледален образ и ние не сме постигнали нищо.
— Тогава какъв е смисълът да разпитваме робот Престън?
— Няма такъв, ако огледалният образ е перфектен, но той не е. Основата на симетрията е, че единият робот лъже, а другият казва истината. Нека да видя Престън. Ако транскрипцията на робота Ида е готова, искам да я гледам.
Проекционният апарат бе включен отново. От екрана се взираше робот Престън — идентичен с Ида. Имаше само тривиална разлика в дизайна на гръдния кош.
— Здравей, робот Престън — каза Бейли. Докато говореше, разглеждаше запис от разпита на Ида.
— Здравейте, сър. — Гласът му бе абсолютно копие на предишния робот.
— Ти си личен сътрудник на доктор Алфред Бар Хумболд, нали?
— Да, сър.
— От колко време, момче?
— Двадесет и две години, сър.
