в правописа, граматиката и пунктуацията. Той е забелязал грешките в словореда и противоречията. И ще запази информацията дума по дума за много дълго време.
Професорът стоеше с отворена уста. Той се насочи забързано към Ленинг и Изи и също толкова забързано обратно. Скръсти ръце на гърдите си и се вторачи в тях. Най-накрая проговори:
— Искате да кажете, че това е робот-коректор?
Ленинг поклати глава.
— И още други неща.
— Но защо го показвате на мен?
— Защото вие можете да ми помогнете да убедя университета да го вземе и да го ползва.
— За да извършва коректури?
— И още други неща — повтори търпеливо Ленинг.
Професорът сбърчи лице в недоверчива гримаса.
— Но това е смешно!
— Защо?
— Университетът никога не би могъл да си позволи да купи този половинтонен — трябва да тежи поне толкова — този половинтонен коректор.
— Коректурата не е всичко, което ще прави. Той ще подготвя доклади по схематично изложение, ще попълва формуляри, ще служи като архив, ще оценява работи…
— Всичко това са маловажни неща!
— Не съвсем — каза Ленинг — и ще ви го докажа след малко. Но мисля, че можем да обсъдим това на по-удобно място — във вашия кабинет, ако не възразявате.
— Не, разбира се, че не — започна механично професорът и направи една крачка, за да се обърне. След това се спря.
— Но роботът — ние не можем да го вземем. Наистина, докторе, ще трябва отново да го опаковате в сандъка.
— Няма нужда. Можем да оставим Изи тук.
— Без някой да го надзирава?
— Защо не? Той знае, че трябва да остане тук. Професор Гудфелоу, необходимо е да разберете, че един робот е много по-благонадежден от човек.
— Аз ще бъда отговорен, ако има някакви повреди…
— Няма да има никакви повреди… Гарантирам това. Вижте, късно е. Предполагам, че не очаквате тук никой до утре сутринта. Камионът и хората ми са отвън. „Ю Ес Роботи“ ще поеме всякаква отговорност, ако се наложи. Но това няма да се наложи. Наречете го демонстрация на благонадеждността на робота.
Професорът се остави да бъде изведен от склада. Но не се чувстваше много удобно в собствения си кабинет, пет етажа по-нагоре.
Той избърса капчиците, появили се върху горната половина на челото му, с бяла носна кърпичка.
— Както добре знаете, доктор Ленинг, съществуват закони срещу употребата на роботи на повърхността на Земята — отбеляза той.
— Професор Гудфелоу, законите не са просто нещо. Роботите може да не бъдат използвани на оживени улици или в публични сгради. Те може да не бъдат използвани върху частно имущество или в частни сгради освен при определени условия, които обикновено се оказва, че са твърде възпрепятстващи. Университетът е голяма и стопанисвана от частни лица институция, на която обикновено се правят отстъпки. Ако роботът се използва само в една специална стая само за академични цели, ако се наложат някои определени ограничения, и ако мъжете и жените, на които им се налага да влязат в стаята съдействат, няма да нарушим закона.
— И всичките тези проблеми само за да прави корекции?
— Ползите са неизброими, професоре. Роботите досега са били използвани само за да се избегне тежката физическа работа. А не съществува ли и такова нещо като тежка умствена работа? Когато професор, който е способен на велики творчески мисли, трябва да прекара две седмици в болезнено проверяване на правописа, а аз ви предлагам машина, която може да направи това за тридесет минути, това маловажно ли е?
— Но цената…
— Цената не трябва да ви притеснява. Вие не можете да закупите ЕЗ–27. „Ю Ес Роботи“ не продава своите продукти. Но университетът може да наеме ЕЗ–27 за хиляда долара на година — значително по- малко от цената на една продължително записваща матрица на микровълнов спектограф.
Гудфелоу изглеждаше слисан. Ленинг се възползва от това и продължи:
— Аз само ви моля да го представите пред тези хора, които вземат решенията тук. Би ми било приятно да говоря с тях, ако желаят повече информация.
— Добре — каза колебливо Гудфелоу. — Мога да спомена за това на академичния съвет следващата седмица. Но не мога да обещая, че ще бъде прието.
— Естествено — каза Ленинг.
Адвокатът на защитата беше нисък и дебел и стоеше доста надуто в поза, която подчертаваше двойната му брадичка. Той наблюдаваше професор Гудфелоу, след като му беше отстъпен, и каза:
— Вие сте се съгласили с голяма готовност, нали?
Професорът каза отсечено:
— Предполагам, че много съм искал да се отърва от доктор Ленинг. Бих се съгласил на всичко.
— С идеята да забравите за това след като си тръгнете?
— Е…
— Както и да е, вие все пак сте направили предложението на срещата на изпълнителната комисия на академичния съвет.
— Да. Точно така.
— Значи сте се съгласили доброволно на предложението на доктор Ленинг. Вие не просто сте се съгласили. Вие всъщност сте се съгласили ентусиазирано, нали?
— Аз просто следвах обичайните процедури.
— Всъщност вие не сте бил толкова разстроен относно робота, колкото твърдите сега. Вие знаете трите закона на роботиката и сте ги знаели по време на вашия разговор с доктор Ленинг.
— Ами, да.
— И напълно сте се съгласили да оставите един робот сам на открито?
— Доктор Ленинг ме увери…
— Разбира се, вие никога не бихте приели неговите уверения, ако сте имали и най-беглото опасение, че роботът може да е опасен.
Професорът каза студено:
— Имам пълно доверие в думата…
— Това е всичко — внезапно каза защитникът.
Докато професор Гудфелоу доста смутен слизаше от свидетелското място, съдията Шейн се наведе напред и каза:
— Тъй като самият аз не съм специалист по роботика, бих желал да знам какво точно представляват трите закона на роботиката. Доктор Ленинг, бихте ли ги цитирали заради съда?
Доктор Ленинг изглеждаше изненадан. Той и сивокосата жена от едната му страна се бяха навели един към друг и главите им почти се допираха. След това той се изправи на крака, а жената погледна нагоре прекалено… безизразно.
— Съгласен съм, ваше благородие — отговори доктор Ленинг. Той направи пауза, като че се готвеше да се впусне в тържествена реч и продължи тежко и ясно. — Първи закон — Робот не може да причини вреда на човешко същество или чрез бездействие да позволи на човешко същество да бъде нанесена вреда. Втори закон — Един робот трябва да се подчинява на заповедите, дадени му от човешки същества, освен в случаите, когато тези заповеди са в разрез с първия закон. Трети закон — Един робот трябва да защитава собственото си съществуване, освен ако тази защита не е в противоречие с първия и втория закон.
— Разбирам — каза съдията, записвайки бързо. — Тези закони са заложени във всеки робот, нали?
