такова. Например всеки от вас може да освободи до известна степен паметта от натрупаните данни на един ЕЗ–27 робот, като му каже да забрави това или онова. Но вие бихте издали заповедта по такъв начин, че да го накарате да забрави прекалено много или прекалено малко. А ние бихме засекли подобно вмешателство, защото имаме вградени предпазители. След като няма да има нужда от освобождаване на паметта при обичайната му работа или от правене на други безполезни неща, няма да има никакъв проблем.
Деканът Харт опипа главата си, като че да се увери, че грижливо поддържаните му кичури стоят равномерно разпределени и каза:
— Изгаряте от желание да ни накарате да вземем машината. При такова предложение „Ю Ес Роботи“ със сигурност е на загуба. Хиляда на година е смешно ниска цена. Надявате се чрез това да дадете под наем други такива машини на други университети на по-реална цена?
— Това със сигурност е оправдана надежда — отговори Ленинг.
— Но дори и така, броят на машините, които ще дадете под наем е ограничен. Съмнявам се, че ще можете да направите предложение, което да покрие разходите ви.
Ленинг постави лактите си на масата и се наведе силно напред.
— Нека да го кажем без заобикалки, господа. На Земята не могат да бъдат използвани роботи освен в строго определени случаи, поради предразсъдъците спрямо тях сред част от обществото. „Ю Ес Роботи“ е преуспяваща корпорация дори само с нашите извънземни и космически пазари, без да споменавам нашите компютърни филиали. Както и да е, интересува ни нещо повече от самата печалба. Нашата фирма вярва, че използването на роботи на Земята ще означава евентуално по-добър живот за всички, дори ако в началото като резултат на това се появи някакво икономическо объркване.
Синдикатите, естествено, са срещу нас, но ние със сигурност можем да очакваме помощ от големите университети. Роботът Изи ще ви помогне като ви освободи от тежката училищна работа — като приеме, ако вие позволите, ролята на ваш роб. Други университети и изследователски институции ще последват вашия пример и ако нещата потръгнат, тогава може би други роботи от друг вид ще бъдат пласирани и общественото неодобрение към тях ще се стопи постепенно.
— Днес Североизточния университет, утре света — промърмори Минот.
Ядосан, Ленинг прошепна на Сюзън Калвин:
— Аз не бях чак толкова убедителен и те не бяха чак толкова против. Хилядарка на година и те се нахвърлиха да вземат Изи. Професор Минот ми каза, че никога не е виждал толкова хубава графика като тази, която държи в ръцете си и че няма никаква грешка в шпалтата или където и да било другаде. Харт доброволно призна това.
Суровите вертикални черти по лицето на доктор Калвин не се смекчиха.
— Трябваше да им предложиш повече пари отколкото могат да платят. Алфред, и след това да се оставиш да те склонят за по-малка сума.
— Може би — измънка той.
Обвинението не беше приключило съвсем с професор Харт.
— След като доктор Ленинг си тръгна, вие гласувахте ли дали да приемете Робот ЕЗ–27?
— Да, гласувахме.
— Какъв беше резултатът?
— В полза на приемането, с мнозинство на гласовете.
— Какво според вас е повлияло на гласуването?
Защитникът възрази веднага. Обвинението зададе въпроса по друг начин:
— Какво ви повлия лично на вас при вашето индивидуално решение? Вие сте гласувал „за“, ако не се лъжа.
— Да, гласувах в полза на приемането на робота. Направих така, защото бях много впечатлен от доктор Ленинг, който казваше, че е наше задължение като членове на световно интелектуално общество да позволим на роботиката да помага на човека в разрешаването на неговите проблеми.
— С други думи доктор Ленинг ви убеди в това.
— Такава му е работата, той се справи много добре.
— Свидетелят е ваш.
Защитата се отправи към свидетелското място и се загледа в професор Харт в продължение на една дълга минута.
— В действителност всички сте били доста нетърпеливи да имате Робот ЕЗ–27 като ваш служител, нали?
— Мислехме, че ако е в състояние да се справи с работата, може да ни е полезен.
—
— Да, така е. След като работата на машината беше свързана главно с боравенето с английски език и след като това е в моята компетенция, изглеждаше логично аз да съм този, който да провери работата му.
— Много добре. Съществуваше ли нещо, изложено на масата по време на срещата, което да не е било задоволително? Тук имам целия този материал като веществено доказателство. Можете ли да посочите едно-единствено нещо, което не одобрявате?
— Ами…
— Това е прост въпрос. Имаше ли едно-единствено нещо, което не ви задоволяваше? Вие сте го проверили. Имаше ли?
Професорът по английски се намръщи.
— Нямаше.
— Тук имам също така и някои образци от работата, извършвана от Робот ЕЗ–27 но време на четиринадесет месечната му служба в Североизточния университет. Бихте ли ги проверили и ми кажете, ако откриете дори едно нещо, което ви се струва, че е неправилно.
— Дори и когато правеше грешка, тя беше хубава — рязко каза Харт.
— Отговорете на въпроса ми — прогърмя гласът на защитникът — и само на този, който ви задавам! Има ли нещо неправилно в този материал?
Декан Харт огледа внимателно всяка бележка.
— Не, нищо.
— С изключение на въпроса, относно който сме се събрали тук, знаете ли за някакви грешки, направени от Робот ЕЗ–27?
— С изключение на въпроса, заради който се води този процес, не.
Защитникът прочисти гърлото си, като че искаше да сигнализира за края на абзаца.
— Сега за гласуването относно това дали Робот ЕЗ–27 да бъде назначен, или не. Казахте, че мнозинството е било в полза на това да се назначи. Какъв в действителност беше резултатът?
— Тринадесет срещу един, доколкото си спомням.
— Тринадесет срещу един! Повече от мнозинство, не мислите ли?
— Не, господине! — Цялата педантичност на декан Харт се беше надигнала. — В английския език думата „мнозинство“ означава повече от половината. Тринадесет от четиринадесет е мнозинство и нищо повече.
— Но почти единодушие.
— Това е само мнозинство!
Защитникът отклони въпроса.
— И кой беше този, който е гласувал против?
Декан Харт изглежда се чувстваше доста неудобно.
— Професор Саймън Нинхаймер.
Защитникът се направи на учуден.
— Професор Нинхаймер? Ръководителят на факултета по социология?
— Да, господине.
—