разреши на Андрю да го храни с биберона.
С раждането на внука, Андрю почувства, че има някой, който да замести заминалите. Моментът бе удобен да представи своето искане.
— Господине, много любезно е от Ваша страна, че ми позволявате да харча средствата си по мое желание.
— Парите са твои, Андрю.
— Защото сте много добър, господине. Не вярвам законът да Ви спре, ако бяхте решил да ги присвоите.
— Законът не може да влияе на моята съвест, Андрю.
— Въпреки разходите и платените данъци, разполагам с около шестотин хиляди долара, господине.
— Знам това, Андрю.
— Искам да Ви ги дам, господине.
— Няма да ги взема, Андрю.
— Ще ги разменя за нещо, което само Вие можете да ми дадете, господине.
— Така ли? И какво е то?
— Моята свобода, господине.
— Твоята…
— Искам да откупя свободата си, господине!
6.
Не беше толкова лесно. Господинът почервеня и рече:
— Господи Боже! — После се врътна и напусна стаята.
Малката госпожица се застъпи за Андрю. Направи го остро и решително, и… пред Андрю. За тридесет години никой не се стараеше да избягва неговото присъствие. Правеха го независимо дали темата касаеше него, или не. Той беше просто робот…
— Татко, защо го приемаш като лична обида? Той ще продължи да бъде сред нас. Ще ни бъде верен. От това не може да избяга, защото така е програмиран. Искането му е формално. Желае да бъде наричан свободен. Толкова ли е ужасно това? Не го ли е заслужил? Господи, двамата с него обсъждаме въпроса от години!
— Говорите за това от години?
— Да, но той винаги отлагаше. Страх го бе да не те нарани. Аз го накарах да говори с тебе.
— Той не знае какво означава свободата! Той е само робот!
— Татко, познаваш го много малко. Прочел е всичко в библиотеката. Не знам какво става вътре в него, както не разбирам и твоите преживявания. Когато разговаряш с него, откриваш, че на определени събития има твоите реакции. Щом някой прилича на теб, какво повече би могъл да искаш?
— Законът няма да зачете подобно твърдение — отговори гневно господинът. После се обърна към Андрю: — Слушай сега ти! Мога да те освободя легално. Когато искането ти влезе в съда, ти не само няма да получиш свободата си, но ще конфискуват и парите ти! Ще ти кажат, че роботът няма право да изкарва пари. С брътвежите си ще станеш последен просяк!
— Свободата няма цена, господине — отговори Андрю. — Дори минималният шанс да си свободен си заслужава да обеднееш.
7.
Съдът също можеше да реши, че свободата няма цена. Още повече, когато робот се канеше да си я купи.
Изказването на общинския юридически съветник изразяваше всеобщото мнение: Понятието „свобода“ няма никакво значение, когато се прилага върху робот. Само човек може да бъде свободен.
Той повтаряше това всеки път, когато му се струваше подходящо. Произнасяше думите отчетливо. Клатеше бавно глава, сякаш отмерваше ритъма на думите.
Малката госпожица помоли да й дадат думата. Бе призована с всичките си имена. Андрю не беше ги чувал до този момент.
— Аманда Лаура Мартин Чарни може да се приближи към свидетелската скамейка.
— Благодаря, Ваша чест — каза тя. — Не съм адвокат и не знам как да се изразявам. Надявам се да разберете смисъла на моите думи!
Нека първо разберем какво означава да е свободен Андрю. В някои отношения той е свободен. Повече от двадесет години никой от семейство Мартин не му е заповядал нещо, което той не би извършил по собствена воля.
Но ние можем, ако желаем, да му отправим каквато команда искаме. Да го нараним, колкото жестоко искаме, защото е машина, която ни принадлежи. Но защо трябва да го правим, след като ни е служил толкова дълго и вярно? Без него нямаше да станем богати. Той не ни дължи нищо. Ние сме длъжниците!
Дори да бяхме поставили Андрю в неизгодна позиция, той пак с готовност би ни служил. Да го освободим, ще означава единствено игра на думи за нас, но за него това означава много. Ще му дадем всичко, а ние няма да загубим нищо.
За момент съдията се усмихна.
— Разбирам какво искате да ни кажете, госпожо Чарни — каза той. — Проблемът е, че няма подходящ закон и такъв прецедент. Има неизречено правило, че само човек може да бъде свободен. Мога да отпратя случая към по-горна инстанция, но и там той няма да намери разрешение. Искам да се обърна към робота Андрю.
— Да, Ваша чест?
Андрю за пръв път проговори, откакто бе дошъл в съдебната зала. Съдията се сепна от човешкия тембър в гласа му.
— Защо искаш да бъдеш свободен, Андрю?
— Вие искате ли да бъдете роб, ваша чест?
— Но ти не си роб! Ти си един чудесен робот. Гений сред роботите, бих казал. Притежаваш невиждани досега художествени способности. Какво повече би могъл да направиш, ако беше свободен?
— Може би не повече от това, което в момента върша, Ваша чест, но ще го правя с огромно удоволствие. Тук бе казано, че само човекът може да бъде свободен. Струва ми се, че само онзи, който силно пожелае свободата, може да я притежава. Аз силно я желая!
Това беше решителният момент за съдията. Главното изречение в изказването му беше:
— Няма законно основание да се откаже свободата на същество, достатъчно разумно да я пожелае.
Решението бе потвърдено и от Световния съд.
8.
Господинът продължаваше да се сърди. Резкият му глас караше Андрю да се чувства някак осакатен.
— Не ти искам парите, Андрю — каза господинът. — Ще ги взема, само защото в противен случай ти няма да се чувстваш свободен. От сега нататък можеш да избираш своите занимания. Няма да ти давам заповеди, освен една — прави онова, което ти харесва! Но аз продължавам да съм отговорен за тебе. Това е част от решението на съда. Надявам се, разбираш това?
— Не се ядосвай, татко! — намеси се малката госпожица. — Отговорността ти не е голяма. Знаеш, че не трябва да вършиш нищо. Трите закона са още в сила.
— Тогава какъв е смисълът на неговата свобода?
— Хората не спазват ли техните закони, господине? — попита Андрю.
— Няма да споря с вас — заяви господинът и излезе. Андрю рядко го виждаше след това.
