— Намерил са го мъртъв. Представи си само. Лежал мъртъв в една канавка.
— Може да е някой непознат — смотолевих аз.
— Реймъмд Дж. Гелхорн — реагира тя поривисто. — Не може да са двама, нали? Описанието също съвпада. Господи каква смърт! Открили по ръцете и тялото му следи от автомобилни гуми. Представяш ли си? Радвам се, че са следи от автобус. Иначе можеха да дойдат тук и да тършуват наоколо.
— Наблизо ли е станало? — разтревожих се.
— Не… Близо до Куксвил. Боже мой, вземи сам да прочетеш, ако… Какво му се е случило на Джузепе?
Промяната в разговора бе добре дошла за мен. Джузепе очакваше търпеливо да приключа с боядисването. Предното му стъкло бе подменено.
Щом госпожа Хестър излезе, аз веднага грабнах съобщението. Нямаше съмнение. Лекарското заключение гласеше, че Гелхорн е тичал и паднал в състояние на пълно изтощение. Питах се колко ли километри го е разигравал автобусът преди последния, решаващ натиск. Но, разбира се, в съобщението нямаше и намек за подобно нещо.
Автобусът бе открит и идентифициран по следите от гумите. Полицията го бе задържала и се опитваше да намери собственика му.
В съобщението имаше и редакторска бележка. В нея бе отбелязано, че това е първото транспортно произшествие в щата с фатален край през годината. Вестникът настойчиво предупреждаваше да не се кара на ръчно управление през нощта.
Слава богу, не беше казана и дума за тримата наемни убийци. Нито една от нашите коли не се бе поблазнила от преследване, което да им причини смъртта.
Това беше всичко. Не си направих труда да задържа повече съобщението и то се изплъзна от ръцете ми. Гелхорн бе престъпник. Той се отнасяше жестоко с автобуса. В мен нямаше и капка съмнение дали заслужава смъртта си. Но все пак малко ми се повдигаше от начина, по който я бе получил.
Измина вече цял месец, но аз не мога да избия от главата си тази история.
Моите коли разговарят помежду си. Не се съмнявам, че е така. Сякаш добиха увереност и като че ли не са загрижени да го пазят в тайна. Двигателите им непрекъснато тракат и потрепват. Те обаче не разговарят единствено помежду си. Приказват също с автомобилите и с автобусите, които идват в Стопанството по работа. Откога ли го правят?
Сигурно другите коли ги разбират. Нали автобусът на Гелхорн ги разбра, макар че постоя тук не повече от един час. Затварям очи и в съзнанието ми отново изниква преследването по магистралата, как нашите коли обкръжиха автобуса, а двигателите им загракаха, докато той разбра, спря, даде ми възможност да се измъкна и се понесе с Гелхорн.
Дали моите коли са му казали да убие Гелхорн? Или идеята си беше чисто негова?
Нали знаете, че колите са подложени на жестоко експлоатиране.
Някои от тях идват в Стопанството и виждат съвсем различно отношение. Другите коли им разказват някои неща. Така те разбират, че има автомобили, чиито двигатели работят непрекъснато, автомобили, които се движат без шофьори и чиито нужди са винаги удовлетворени.
После те излизат оттук и навярно разказват това на други. Вероятно мълвата се разпространява доста бързо. И може би те си мислят, че отношението към тях в целия свят трябва да бъде такова, каквото е в Стопанството. Те не разбират, а и не може да се очаква от тях да разбират какво е завещание или богаташки прищевки.
На земята има милиони автомобили, десетки милиони. Ако в съзнанието им се загнезди мисълта, че са заробени, че трябва да предприемат нещо това да не е така… Ако започнат да разсъждават като микробуса на Гелхорн…
Може би това няма да се случи веднага след като аз си отида от този свят. Пък и ще им се наложи да оставят някой от нас, за да се грижи за тях, нали? Няма да ни убият всичките.
А може и да ни убият. Възможно е да не проумеят, че някой би трябвало да се грижи за тях. Може би повече няма да чакат.
Всяка сутрин се събуждам и си казвам: „Може би днес…“
Вече не се радвам на колите си както преди. В последно време забелязвам, че започвам да отбягвам дори Сали.
Информация за текста
© 1953 Айзък Азимов
© 1999 Елена Кортел, превод от английски
Isaac Asimov
Sally, 1953
Източник: http://sfbg.us
Издание:
Айзък Азимов. Събрани разкази (том трети)
„Мириам Паблишинг“, София, 1999
ISBN: 954-951-364-5
Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 1, Volume 2
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1136]
Последна редакция: 2009-09-01 18:05:00
