Гласът на Джордж Девет прозвуча дрезгаво.
— Ако роботът е програмиран да реагира автоматично на определени стимули с фиксирани отговори. Ако не очакват нищо друго от него.
— А при какви условия — Джордж Десет направи кратка пауза. — Кога няма да е необходим Първият закон?
Джордж Девет този път мълча дълго. После зашепна:
— Ако фиксираните реакции на определени стимули никога не заплашват човешко същество.
— Представи си тогава позитронен мозък, който управлява ограничен брой отговори на определени стимули. Той е просто устроен и евтин… Не изисква подчинение на Трите закона. Как виждаш размера на такъв робот?
— Не е голям. В зависимост от изискваните операции, теглото му може да бъде сто грама, един грам, един милиграм.
— Заключенията ти съвпадат с моите. Ще потърся господин Харимън.
5а.
Джордж Девет седеше сам. Преразгледа няколко пъти всички въпроси и отговори. Нямаше начин, по който да ги промени. Въпреки това мисълта за робот с каквато и да е форма, размер и реакции, необвързани с Трите закона, го накара да се чувства някак неудобно.
Откри, че трудно се движи. Сигурно и Джордж Десет има същия проблем, въпреки че бе станал с лекота.
6.
Беше изминала година и половина от поверителния разговор между Робъртсън и Ейзенмът. През това време роботите бяха изтеглени от Луната. Дейността на „Американски роботи“ в открития космос видимо намаля. Малкото останали средства бяха насочени към донкихотовската авантюра на Харимън.
В градината на Робъртсън бе хвърлен последният зар. Преди година Харимън бе отвел там един робот… Джордж Десет — последният продукт на компанията. Сега Харимън държеше нещо в ръце…
Харимън сияеше самодоволно. Той разговаряше с Ейзенмът. Робъртсън се зачуди дали наистина е толкова уверен, колкото изглежда. Сигурно. Сред качествата му не бе умението да се преструва.
Ейзенмът напусна усмихнат своя събеседник. Когато се приближи до Робъртсън, усмивката му изчезна.
— Добро утро, Робъртсън — поздрави той. — Какво си е наумил вашият човек?
— Представлението е негова инициатива — отговори хладно Робъртсън. — Ще го оставя да действа сам.
— Готов съм, господин консерватор — провикна се Харимън.
— С какво, Харимън?
— С моя робот, господине!
— Вашият робот? Довели сте робот тук? — Ейзенмът се огледа с явно недоволство, примесено с любопитство.
— Намираме се сред собственост на компанията, сър. Поне ние я смятаме за такава.
— И къде е роботът, доктор Харимън?
— Тук, господин консерватор — отговори весело Харимън и извади от големия си джоб малко стъклено бурканче.
— Това? — възкликна недоверчиво Ейзенмът.
— Не, сър, това!
От другия джоб се появи предмет с формата на птица, дълга около петнадесет сантиметра. Очите й бяха големи, вместо човка притежаваше тясна тръбичка. Опашката й наподобяваше миниатюрен ауспух.
Дебелите вежди на госта се събраха недоверчиво.
— Сериозна демонстрация ли ще правите, господин Харимън, или сте обезумял?
— Имайте малко търпение, господин консерватор — успокои го докторът. — Роботът, дори и с формата на птица, си остава робот. Позитронният му мозък, въпреки че е малък, запазва качествата си. В стъкленичката съм поставил петдесет плодови мушици, които ще бъдат освободени.
— И?
— Птицата-робот ще ги излови. Ще ми направите ли честта, господине?
Харимън подаде бурканчето на Ейзенмът. Той огледа него, после присъстващите наоколо специалисти от фирмата и негови сътрудници. Харимън чакаше търпеливо.
Ейзенмът отвори стъкленицата и я разтърси.
Харимън се приведе към птицата, настанена върху дясната му длан и прошепна:
— Действай!
Птицата-робот изчезна на минутата. Из въздуха се разнесе бръмчене, но не се забелязваха размахващи се криле. Долавяше се само деликатният, необикновено миниатюрен, позитронен разпад.
На моменти я виждаха как се колебае, после отново се захваща за работа. Обиколи цялата градина с всичките й сложни алеи. Накрая кацна отново върху дланта на Харимън, малко затоплена. До нея се настани малка купчинка, прилична на птича тор.
— Добре дошъл сте, господин консерватор, да разгледате птицата-робот. Демонстрацията може да продължи по вашите изисквания. Фактически тази птица ще преследва единствено плодовите мушици, принадлежащи към вида Drosophila melanogaster. Ще ги събере, ще ги убие и ще ги оформи за изхвърляне.
Ейзенмът протегна ръка и докосна птицата-робот раздразнен.
— И какво след това, господин Харимън? Продължавайте!
— Не можем да контролираме насекомите, без риск от нарушаване на биологичното равновесие. Химичните инсектициди имат твърде широко въздействие, растежните хормони — твърде ограничено. Птицата-робот може да предпазва огромни пространства, без да бъде изконсумирана. Може да бъде специализирана за всеки отделен вид. Тя извършва преценка по размера, формата, цвета, звука и поведението на насекомото. Може да улавя дори химични молекули — миризмата, с други думи.
— И така да е, Вие пак се намесвате в екологията — отбеляза Ейзенмът. — Плодовата муха има собствен жизнен цикъл и Вие го нарушавате.
— Незначително. Прибавяме естествен враг, който не извършва грешки. Ако числеността й намалее, птицата бездейства. Не се размножава, не търси друг източник на храна, не развива нежелано поведение. Просто не върши нищо!
— Може ли да бъде отстранена?
— Разбира се. Можем да конструираме робот-животно, за борба с всякаква напаст. В тази връзка конструктивно бихме подпомогнали екологичните принципи. Не изключваме необходимостта от роботи- пчели, които да опрашват специални растения. Можем да създадем роботи-червеи, които да разрохкват почвата. Каквото пожелаете…
— Но защо ще го правите?
— За да постигнем нещо, немислимо досега. Ще приспособим екологията към нашите нужди. Ще заздравим нейните принципи, няма да ги унищожим. Не разбирате ли? Дори след като Машините елиминираха екологичната криза, човечеството живее в несигурна хармония с природата. Страхува се от всяка своя крачка. Това ни прави незначителни, превръща човека в интелектуален страхливец. Като такъв той изпитва недоверие към всяко научно изобретение, към всяка промяна.
— Предлагате ни това, за да спасите програмата си за развитие на роботите — отбеляза враждебно Ейзенмът. — Имам предвид хуманоидите?
— Ни най-малко! — Харимън жестикулираше ожесточено. — С това е приключено! Изиграло е своята роля. Помогна ни да научим достатъчно за позитронния мозък. Стана възможно създаването на малък, побран в птича глава. Само с такива продукти просперитетът на „Американски роботи“ е осигурен. Притежаваме необходимите познания за пълно сътрудничество с Департамента на световните консерватори.
