Динафойлът бе изобретен от Машина. Протонният му разпад осигуряваше малки дози екологично чисто гориво. Нищо, сътворено преди него, не бе имало такова значение за човека. Харимън присви устни. Въпреки това компанията „Американски роботи“ не бе получила нужното признание.
Полетът бе държан в тайна. Ако ги бяха спрели, присъствието на робот на борда би предизвикало доста усложнения. Същото ги очакваше и на връщане. Можеше да им помогне фактът, че имението също бе част от владенията на фирмата. Така биха оправдали присъствието на Джордж в него.
Пилотът се извърна назад. Погледът му се спря за миг върху Джордж Десет с явна антипатия.
— Пристигнахме, господин Харимън — обяви той. — Гответе се за спускане!
— Благодаря.
— Ще вземете ли и този със себе си?
— Да — отговори Харимън, без да прикрива иронията в гласа си. — Не бих Ви оставил насаме с него!
Джордж Десет се спусна пръв. Бяха се приземили на фойлпорта, недалеч от парка. Той беше много живописен. Харимън подозираше, че Робъртсън използва растежни хормони, за да регулира насекомите. Използването им се контролираше от правителството.
— Ела да те разведа, Джордж.
Двамата се отдалечиха към градината.
— Доста е различно от представите ми — обади се Джордж. — Очите ми не са програмирани да улавят различните дължини на вълните. По тази причина ми е трудно да отделям обектите.
— Надявам се, не те притеснява фактът, че си сляп за цветовете. Необходими ни бяха прекалено много позитронни пътища за способността ти да преценяваш. Невъзможно бе да заделим няколко и за цветоусещане. В бъдеще,… ако има такова…
— Разбирам, господин Харимън. Притежавам достатъчно характеристики, които ми показват разнообразието на растителния свят.
— Да, в парка има десетки представители.
— И всеки биологично е адекватен на човека?
— Да, но са отделни видове. Съществуват милиони видове живи същества.
— И човекът е един от тях?
— Да, но най-важен и най-висш от всички!
— За мен — също, господин Харимън. Говоря в биологичен смисъл.
— Разбирам.
— Тогава животът, представен с различните си форми, е изключително сложен?
— Да, Джордж. Точно това ни създава проблеми. Всичко, което човекът прави за да подобри битието си, се отразява върху останалите форми. Кратковременните му придобивки водят до продължителни неудобства. Машина ни научи как да подредим човешкото общество, за да намалим този ефект до минимум. Екологичната катастрофа, която застрашаваше Двадесет и първи век, направи хората подозрителни. Прибави към това и страхът от роботите…
— Разбирам, господин Харимън… Онова там е представител на животинския свят, нали?
— Да, това е катеричка. Един от многото видове катерици — отговори Харимън, загледан към дървото.
— О, какво мъничко нещо — възкликна Джордж и направи светкавичен жест с ръка. Задържа нещо в дланта си и се взря в него.
— Насекомо, някакъв бръмбар. Съществуват хиляди видове бръмбари.
— И всеки един от тях е жив, както катерицата и Вие?
— Всеки организъм е завършен и независим от другите, като част от общата екология. Съществуват и още по-дребни представители и ти скоро ще ги видиш.
— А това е дърво, нали? Толкова е твърдо при пипане…
4а.
Пилотът седеше сам. Би предпочел да се разтъпче, но някакъв смътен страх го задържаше в кабината на динафойла. Ако този робот излезе извън контрол, той би могъл веднага да излети. Но как да познае, ако нещо не е наред?
Беше виждал много роботи. Това бе неизбежно, като се вземе предвид, че е личен пилот на господин Робъртсън. Но всички те бяха в лабораториите и складовете. Мястото им беше там, където гъмжеше от специалисти.
Наистина, господин Харимън беше специалист. Казваха, че няма по-добър от него. Но тук не беше място за робот… На открито, свободен да се движи… Няма да рискува хубавата си работа, като спомене на някого за това… Но не е редно!
5.
— Филмите, които видях, отразяват точно видяното от мен. Приключи ли с онези, които ти оставих, Девет? — попита Джордж Десет.
— Да — отговори Джордж Девет. Двата робота седяха сковано, лице срещу лице, коляно срещу коляно. Подобно на огледално отражение. Доктор Харимън веднага би ги отличил, защото знаеше миниатюрните разлики в техния дизайн. Ако не ги вижда, а ги слуша, също би открил кой кой е. Позитронните разклонения на Джордж Десет бяха малко по-сложни. Това даваше някаква сигурност в отговорите му.
— В такъв случай, искам реакциите ти за това, което ще кажа, Девет! Първо, хората се страхуват и нямат доверие на роботите, защото гледат на тях като на съперници. Как може да се избегне това?
— Да се редуцира чувството за съперничество — отговори Джордж Девет. — Формата на робота да се различава от тази на човека.
— В основата на роботиката е позитронната репликация на живота. Такъв вид размножаване, чужд на живота, ще предизвиква винаги ужас.
— Съществуват два милиона жизнени форми. Изберете една от тях, вместо тази на човека.
— Но коя да изберем?
Мисловните процеси на Джордж Девет заработиха безшумно около три секунди.
— Някаква, достатъчно голяма, за да побере позитронния мозък. В същото време — достатъчно приятна, за да не плаши човека.
— На Земята единствено черепът на слона би побрал позитронния мозък. Не съм виждал слон, но по описанията му мога да заключа, че ще е достатъчно страшен за човека. Как би разрешил тази дилема?
— Имитирайте жизнена форма, не по-голяма от човека, и уголемете черепа.
— Имаш предвид малък кон или голямо куче? — попита Джордж Десет. — И двата вида имат добри исторически връзки с човешкия род.
— Още по-добре.
— Но помисли… Робот с позитронен мозък ще наподобява ума на човека. Ако създадем говорещ кон или куче, това също ще бъде съперничество. Човекът ще стане още по-недоверчив и гневен, защото му съперничат по-низши форми на живот.
— Опростете позитронния мозък и направете робота по-малко умен — предложи Джордж Девет.
— Безизходицата от ситуацията с позитронните мозъци се дължи на Трите закона. Опростен мозък няма да умее да ги спазва.
— Това не бива да се допуска — възкликна Джордж Девет.
— Точно тук блокирах и аз — каза Джордж Десет. — Значи не притежавам индивидуална специфика на мислене. Хайде да опитаме пак… При какви условия не са задължителни Трите закона1?
Джордж Девет потръпна, сякаш въпросът бе труден и опасен.
— Ако роботът не попада в ситуация, опасна за него… Или ако подмяната на робота е толкова лесна, че е без значение дали ще бъде унищожен, или не.
— При какви условия Вторият закон няма да е задължителен?
