— Как ще го направиш? По външен вид или вътрешно съдържание? Размерът или формата ще бъде решаващо?
— Нито едно от изброените. Двама външно еднакви индивида се различават по много неща. Единият може да е умен, другият — глупав. Единият може да е образован, другият — невежа. Единият може да е съзрял, другият — недоразвит. Единият може да е отговорен, другият — не.
— Как ще направиш преценка?
— Според Втория закон, съм длъжен да се подчиня на човека. Ще се подчиня на онзи, който прилича на мен по ум, характер и познания.
— В такъв случай как ще спазиш Първия закон?
— Ще се старая никой да не пострада. Ако нямам друг изход, ще гледам да не нараня човека, който най-много прилича на мен.
— Твоите съждения съвпадат с моите — прошепна Джордж Десет. — Сега ще ти задам въпроса, заради който изисках твоята компания. Това е нещо, за което не смея да се доверя на себе си. Необходим ми е някой извън кръга на моите мисли… От всички индивиди, които си срещал, кой най-много прилича на теб по ум, характер и познания? Кой, според теб, стои най-високо от останалите?
— Ти — прошепна Джордж Девет.
— Но аз съм робот. В мозъка ти са инсталирани критерии, по които да различаваш робота от метал и човека от плът. Защо тогава ме класифицираш като човек?
— Защото позитронните ми пътища, които преценяват форма и размер, доминират над тези, правещи разлика между метал и плът. Ти си човек, Джордж Десет. По-подходящ си от всички останали.
— Откривам същото и за теб — прошепна Джордж Десет. — Според критериите за преценка, които притежаваме, ние се приемаме като човешки същества в светлината на Трите закона. Ние трябва да имаме приоритет пред останалите.
— Какво ще стане, ако ни приемат така и останалите? — попита шепнешком Джордж Девет.
— Когато настъпи времето хората да не се страхуват от нас, ще има и други роботи, по-съвършени от нас. Във формираното тогава общество човешките същества, подобни на нас, ще бъдат пазени от беди с предимство. Според Трите закона, човешките същества, приличащи на другите, няма да бъдат пазени, нито ще им се подчиняваме. Това имах предвид, когато предложих роботизирането на животинския свят.
Разговорът продължи месец. Нямаше какво повече да си кажат двамата. Понякога просветваше нова мисъл, но тя оставаше неизказана. Двамата чакаха с безкрайно търпение да изминат необходимите години.
8а.
Джордж Десет и Джордж Девет седяха сами. Мислите им бяха странно еднакви и трудно можеха да се различат.
Те мислеха: човешките същества, подобни на другите, може би изобщо не възнамеряват да заличат разликите между тях и човешките същества, подобни на Джордж? Въпреки това го бяха направили от небрежност.
Сега може би осъзнаваха своята грешка и се опитваха да я поправят? Не успяваха, естествено. Всяка консултация, която даваха моделите Джордж, имаше за цел точно това.
На всяка цена Джордж Десет, Джордж Девет и всички, конструирани по техен модел, трябваше да доминират! Това изискваха и Трите закона на хуманологията!
Информация за текста
© 1974 Айзък Азимов
© 2001 Пенка Дамянова, превод от английски
Isaac Asimov
That Thou Art Mindful of Him, 1974
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2009
Издание:
Айзък Азимов. Събрани разкази (том 5)
„Мириам Паблишинг“, София, 2001
Редактор: Явор Иванов
Техн. редактор: Георги Кожухаров
Худ. оформление на корицата: „Абагар дизайн“, 2001
ISBN 954-9513-97-1 (т.5)
Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 2
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13029]
Последна редакция: 2009-09-01 18:40:00
1
Грешка в превода; трябва да е „При какви условия няма да е задължителен Третият закон?“. Бел.Mandor.
