Чиновникът гордо каза:
— Ето го нашето силово поле! Най-новото постижение. Това е невидим мехур — вакуум. Силовото поле издържа налягането на нашата атмосфера и теглото на метала, еквивалентно на два големи космически кораба. Е, какво ще кажете?
— Че се появява възможност да осъществите космически полети — каза ХХ-3.
— Точно така. Нито металът, нито пластмасата са достатъчно здрави, за да издържат налягането на нашата атмосфера при създаване на вакуум, но силовото поле ще издържи. Мехур, ограден със силово поле — това ще бъде нашият космически кораб. Ще направим стотици хиляди такива кораби преди да е изтекла една година. После ще нахлуем на Ганимед и ще унищожим сбирщината, опитваща се да оспорва правото ни на господство.
— Хората от Ганимед не са и мислили да оспорват… — опита се да възрази ХХ-3.
— Млъкнете! — кресна юпитерианецът. — Връщайте се и разкажете на своите какво сте видели. Нищожните силови полета, като на вашия кораб, изобщо не могат да се сравняват с нашите, защото и най-малкият ни космически кораб ще е стотици пъти по-мощен и по-силен от вашите.
ХХ-3 каза:
— В такъв случай няма какво повече да правим тук. Ще се върнем и, както се изразихте, ще съобщим това, което сме видели. Изпратете ни до нашия кораб, ако обичате, там ще се сбогуваме. Но, просто за сведение, някои работи не ги разбирате. Жителите на Ганимед имат силови полета, но това няма абсолютно никакво отношение към кораба ни. Ние не се нуждаем от силови полета. Ще доставим сведенията и толкова.
Роботите продължиха нататък. Градът остана зад тях, а на хоризонта се показа тъмно петно — корабът им.
Изведнъж юпитерианецът рече:
— Ей, същества, какви ги говорехте — че нямате никакво силово поле на кораба?
— Нямаме нужда от него — безразлично отговори ХХ-3.
— Защо тогава корабът ви не се взривява в космическото пространство от вътрешното налягане? — чиновникът зашава с щипките си, сякаш показвайки атмосферата на Юпитер, чието налягане беше осем милиона килограма на квадратен метър.
— Това има много просто обяснение. корабът ни не е херметизиран. Налягането вътре и вън е едно и също.
— Дори в космоса? В корабът ви има вакуум? Лъжете!
— Огледайте го сами. Нито има силово поле, нито е херметизиран. Какво необикновено има в това? Ние не дишаме. Енергията ни е атомна. Все ни е едно дали има налягане или не. И във вакуум се чувстваме чудесно.
— Но нали в космоса температурата клони към абсолютната нула!
— И това няма значение. Сами си регулираме температурата на телата. Не зависим от температурната среда. — ХХ-3 замълча за малко. — Е, вече и сами ще се доберем до кораба. Довиждане. Ще предадем на жителите на Ганимед вашето послание — война до край!
Но юпитерианецът изведнъж каза:
— Чакайте! Сега се връщам!
Обърна се и се спусна към града.
Роботите го проследиха с поглед и мълчаливо зачакаха. Чиновникът явно беше бързал много. На три метра от кораба той се отпусна върху почвата и започна странно да припълзява. Не промълви нито дума, докато не се приближи дотолкова, че едва не докосна роботите със сивата си еластична кожа. И чак тогава, приглушено и уважително, зазвуча радиокодът:
— Дълбокоуважавани господа, свързах се с главата на нашето централно правителство, на когото вече са известни всички факти. Мога да ви уверя, че Юпитер желае само и единствено мир.
— Какво, какво? — попита ХХ-3.
— Готови сме да възобновим връзката с Ганимед — продължи юпитерианецът. — И обещаваме да не правим никакви опити за излизане в космоса. Ще използуваме силовите полета само на повърхността на Юпитер.
— Но… — започна ХХ-3.
— Правителството ни с радост ще приеме представители от Ганимед, ако нашите благородни братя — хората, решат да изпратят.
Една от щипките се протегна към роботите и изненаданият ХХ-3 я пое. ХХ-1 и ХХ-2 поеха други две подадени щипки.
Юпитерианецът тържествено каза:
— Да бъде вечен мир между Юпитер и Ганимед!
Космическият кораб, надупчен на решето, излезе отново в Космоса. Налягането и температурата пак бяха нулеви, а роботите гледаха огромното, но смаляващо се кълбо — Юпитер.
— Определено бяха искрени — каза ХХ-2. — Това, че се обърнаха на сто и осемдесет градуса е хубаво, но нищо не разбирам.
ХХ-1 забеляза:
— Според мен юпитерианците се опомниха навреме и разбраха, че самото намерение да навредят на хората е голямо зло. Така че, те се държаха съвсем естествено.
ХХ-3 въздъхна и каза:
— Слушайте, цялата работа е в психологията. У тези юпитерианци чувството за превъзходство е невероятно развито, и след като не успяха да ни унищожат, искаха да си запазят поне престижа. Цялата им показност, обясненията — това беше едно самохвалство, за да ни поразят и да ни накарат да треперим пред могъществото им.
— Това го разбирам — прекъсна го ХХ-2 — но…
— Но всичко се обърна против тях — продължи ХХ-3. — Те се убедиха, че сме по-силни. Не се давим, не ядем, не спим, разтопеният метал не ни вреди. Дори за някои организми самото ни присъствие е гибелно. Последният им коз беше силовото поле. И когато разбраха, че на нас то не ни трябва и че можем да живеем във вакуум при абсолютната нула, тяхната воля беше прекършена. — ХХ-3 помълча и добави мъдро: — А веднъж сломена волята, комплексът за превъзходство изчезва завинаги.
Другите роботи се замислиха, а после ХХ-2 каза:
— Въпреки всичко, това не е убедително. Тях какво ги интересува на какво сме способни ние? Ние сме само роботи. Не с нас щяха да воюват.
— Там е работата, Втори — спокойно каза ХХ-3. — Чак сега ми дойде наум. Знаете ли, че без умисъл, заради нашата собствена несъобразителност, ние така и не им казахме, че сме просто едни роботи?
— Не са ни питали — каза ХХ-1.
— Правилно, не са. Затова си мислеха, че сме хора. И че всички хора са като нас!
Той погледна още един път към Юпитер и замислено добави:
— Не се учудвам, че не посмяха да воюват.
Информация за текста
© 1942 Айзък Азимов
Isaac Asimov
Victory Unintentional, 1942
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1141]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48
