Айзък Азимов
Непреднамерена победа
Космическият кораб беше целия на дупки. Както се казва — надупчен на решето. Но той бе така планиран. Това беше същността на замисъла.И, разбира се, по време на полета от Ганимед към Юпитер корабът се оказа плътно обсебен от първокачествен космически вакуум. И понеже на кораба нямаше никакъв отоплителен уред, този космически вакуум имаше съвсем нормална за него температура — някаква си част от градуса над абсолютната нула.
Това също съответствуваше на замисъла. Такива незначителни неща — липса на топлина и въздух — на този кораб не предизвикваха никакви смущения.
На няколко хиляди мили от повърхността на Юпитер в кораба започнаха да проникват първите порции силно разредена атмосфера. Това беше чист водород. Атмосферното налягане все повече се повишаваше, достигайки над милион земни атмосфери.
Корабът бавно си пробиваше път към крайната цел на пътешествието, преодолявайки скупчените молекули газ, толкова сгъстени, че даже водородът имаше плътност като на течност. Температурата беше минус седемдесет градуса по Целзий. Амонячните пари, издигащи се от невероятно обширните амонячни океани, насищаха до краен предел течната атмосфера. Вятърът, който се зараждаше на височина около хиляда мили, се носеше с такава скорост, че подобно атмосферно явление можеше да се нарече „ураган“ само приблизително.
Още преди корабът да кацне на големия юпитериански остров, по площ седем пъти по-голям от Азия, беше съвсем очевидно, че Юпитер е неособено приятен свят. Но и на тримата члена от екипажа им се струваше привлекателен. Впрочем, те не можеха да се нарекат нито хора, нито юпитерианци. Те бяха просто роботи, създадени на Земята.
ХХ-3 каза:
— Струва ми се, това е доста пусто местенце.
ХХ-2 се съгласи с него и внимателно заразглежда обруления от вятъра пейзаж.
— В далечината се виждат някакви постройки, явно с изкуствен произход — каза ХХ-2. — Предлагам да почакаме, докато дойдат техните обитатели.
ХХ-1 стоеше до своите другари, но не продума нищо. Бе създаден преди другите два робота и беше полуекспериментален. Затова и рядко разговаряше.
Не се наложи да чакат дълго. От небето пикира въздушен съд със странна конструкция. След него и други. После приближи колона земеходни машини, от които излязоха някакви живи същества. Появиха се и различни предмети, най-вероятно оръжия. Някои от тях можеха да се носят от сам юпитерианец, други — от няколко, а трети се движеха сами. Юпитерианците сигурно бяха вътре.
Роботите не разбираха какво става.
— Обкръжиха ни — каза ХХ-3. — За да покажем, че сме с мирни намерения, най-логично е да излезем от кораба. Съгласни ли сте?
Останалите се съгласиха и ХХ-1 отвори тежката врата, която не беше двойна, нито пък херметическа. Появата на роботите предизвика суматоха сред юпитерианците. Те направиха нещо с най-големия от донесените предмети и ХХ-3 почувства повишение на температурата на повърхностния слой на своето берилиево-иридиево-бронзово тяло.
Той погледна към ХХ-2 и каза:
— Чувстваш ли? Сигурно са отправили към нас поток топлинна енергия.
— Но защо? — ХХ-2 изглеждаше удивен. — Това определено е някакъв топлинен лъч. Гледай там!
Един от лъчите се отклони и попадна на поточе чист амоняк, което моментално бурно закипя.
ХХ-3 се обърна към ХХ-1:
— Първи, отбележи това.
— Разбира се, че ще го отбележа.
На ХХ-1 се падна секретарската работа и той „отбелязваше“, като просто попълваше клетките на паметта си.
— Максималната температура на лъча е тридесет градуса над нулата по Целзий — добави ХХ-1.
— Да опитаме да се свържем с тях! — прекъсна го ХХ-2.
— Напразна загуба на време — намеси се ХХ-3. — Малко юпитерианци знаят радиокода, чрез който се осъществява връзката между Юпитер и Ганимед. Сигурно ще изпратят за специалист, за да установят контакт. А дотогава нека ги погледаме. Признавам, че не разбирам какво правят.
Топлинното излъчване спря и юпитерианците пуснаха в ход друго оръжие. В краката на роботите паднаха няколко капсули, които под действие на налягането бързо се впиха в почвата. Капсулите се отвориха с трясък, от тях изскочи синкава течност, която образува бързо изпаряващи се локвички.
Бурният вятър подхвана парите, а юпитерианците побързаха да се скрият на подветрената страна. Един от тях се забави и веднага започна да издава гърлени звуци, после омекна и замря.
ХХ-2 се наведе, потопи палец в една от локвичките и започна да разглежда стичащите се капки течност.
— Мисля, че това е кислород — каза той.
— Разбира се, че е кислород — съгласи се ХХ-3. — Става нещо съвсем странно. Според мен кислородът е отровен за тези същества. Едно от тях загина.
Роботите замълчаха. ХХ-1, който се отличаваше със своята прямота и затова считаше, че трябва да хваща бика за рогата, продума:
— Възможно е тези странни същества да се опитват да ни унищожат, макар и с тези, меко казано, смешни методи.
ХХ-2, поразен от това предположение, отвърна:
— Знаеш ли, Първи, май си прав! Хората ни казаха, че юпитерианците искат да унищожат цялото човечество. А същества, толкова обезумели от злоба, че мислят само как да навредят на хората… — при тези думи гласът на ХХ-2 затрепери — та те могат да се опитат и нас да унищожат!
— Обидно е да имаш толкова непоносим характер — каза ХХ-1. — Бедните!
— Според мен, това е просто печално — съгласи се ХХ-2. — Да се връщаме на кораба, достатъчно се нагледахме.
Започнаха да чакат. Както каза ХХ-3, Юпитер е голяма планета и още дълго можеше да не намерят експерт по радиокода. Но за роботите търпението не беше проблем.
Хронометърът показваше, че на практика Юпитер три пъти се е завъртял около оста си, преди експертът да пристигне. Разбира се, нямаше нито изгреви, нито залези. Три хиляди мили плътна като течност атмосфера забулваше планетата в постоянна тъмнина. Никой не можеше да различи ден и нощ. Но видимата светлина не играеше никаква роля както за роботите, така и за юпитерианците — зрението им беше на съвсем друг принцип.
Юпитерианците продължаваха обсадата на кораба през всичките тези тридесет часа. Те водеха настъплението търпеливо, упорито и безжалостно. ХХ-1 отбеляза доста работи в паметта си, докато юпитерианците използваха все нови и нови оръжия. Роботите внимателно следяха и анализираха всичко.
Хората правеха здрави неща. Петнадесет години отидоха за конструирането на кораба и роботите. Цялата им същност се характеризираше с една дума — мощ. Беше просто безполезно да се опитваш да ги разрушиш.
— Струва ми се, че им пречи атмосферата — каза ХХ-3. — Не могат да използват атомен заряд, защото в тая гъста атмосфера рискуват сами да се подпалят.
— И взрив не могат да използуват — каза ХХ-2. — Това е добре. Нас няма да повредят, но ще ги раздруса здраво.
— За взривни вещества и дума не може да става. Без мигновено разширение на газовете взрив няма, а при това налягане те не могат да увеличат обема си.
— Много хубава атмосфера — промърмори ХХ-1. — На мен ми харесва.
Тези думи прозвучаха напълно естествено — та нали роботите от тази серия бяха създадени точно за такава атмосфера. По външен вид те изобщо не приличаха на хора. Бяха ниски, плоски и широки, центърът
