ХХ-1 хукна към плажа, прекоси го и с плясък се хвърли в амоняка. Юпитерианецът внимателно го гледаше. После каза:
— При вида на нашето величие вашият другар очевидно реши да се самоубие.
ХХ-3 се удиви:
— Нищо подобно! Иска да провери дали в амоняка живеят някакви организми. — И добави с извинителен тон: — Приятелят ни понякога е много любопитен. Не е толкова умен като нас. Но това е единственият му недостатък, заслужаващ снизхождение.
След дълго мълчание юпитерианецът забеляза:
— Ще се удави.
— Няма такава опасност — спокойно отвърна ХХ-3. — Ще ни разрешите ли да влезем в града, след като се върне?
В този момент над езерото се издигна фонтан течност на стотина метра височина. Вятърът го подхвана, запокити го надолу и го разби на фини капчици. Издигна се още една струя, после още една, течността закипя бясно и към брега заприижда вълна пяна.
Двата робота учудено наблюдаваха какво става. Юпитерианците застинаха неподвижно и напрегнато гледаха в езерото.
Главата на ХХ-1 се показа на повърхността. Той бавно излезе на сушата. След него от водата се показа някакво огромно същество, състоящо се на пръв поглед само от шипове, нокти и игли. Чак сега се видя, че съществото не се движи само, а ХХ-1 го влачи.
Първи се приближи плахо до юпитерианците и сам влезе във връзка, казвайки виновно:
— Много съжалявам, че така се получи, но това същество ме нападна. Исках само да го опиша. Надявам се да не е някое ценно животно.
Отговорът не дойде веднага, защото при появата на съществото юпитерианските редици оредяха забележимо. Щом се убедиха, че животното е мъртво, те започнаха да се завръщат.
ХХ-3 се обади скромно:
— Надявам се да простите на нашия колега. Той е малко непохватен. Не искахме да убиваме никакво юпитерианско животно.
— То ме нападна — поясни ХХ-1. — Ухапа ме без никакъв повод. Погледнете — и той показа петдесетсантиметров отломък, отчупен при захапването. — Ухапа ме по рамото и едва не го счупи. Аз го пернах, за да се махне, а то… издъхна! Извинете!
Юпитерианецът най-после заговори, но морзът му не беше много отчетлив, сякаш заекваше:
— Това е див звяр, който рядко се среща по крайбрежието, но тук езерото е много дълбоко.
Чувствайки се все още неловко, ХХ-3 каза:
— Ако го употребявате за храна, то ще се радваме…
— Не! Можем да си набавяме храна и без помощта на всякаква сбирщ… без чужда помощ. Яжте го вие!
Като чу това, ХХ-1 без усилие вдигна звяра с една ръка и го хвърли в езерото. А ХХ-3 между другото забеляза:
— Благодаря за любезното предложение, но не се нуждаем от храна. Ние, разбира се, не ядем нищо.
Роботите се спуснаха в подземния град, съпроводени от двеста въоръжени юпитерианци. На повърхността градът изглеждаше малък, но под земята правеше внушително впечатление. Вкараха роботите във вагон с дистанционно управление (защото нито един почтен, уважаващ себе си юпитерианец не би паднал до там, че да седи в един вагон с „всякаква паплач“) и полетяха със страшна скорост към центъра на града. По изминатия път определиха, че градът се е разпрострял на около осемдесет километра дължина и слиза на около петнадесет километра дълбоко под повърхността.
— Ако числеността на юпитерианците е такава — тъжно отбеляза ХХ-2, — то ни предстои не съвсем утешителен доклад пред хората. Нали кацнахме наслуки на Юпитер. Вероятността това да стане в близост до наистина голям град беше едно на хиляда.
— Десет милиона юпитерианци — произнесе ХХ-3 с отсъстващ вид. — Очевидно цялото им население се измерва с трилиони, а това е голямо, много голямо население дори за Юпитер. Навярно цивилизацията им е изцяло градска, а това говори за силно развита наука. Ако са създали силово поле…
Вагонът спря на някакъв площад. Близките улици бяха запълнени с юпитерианци, любопитни като всяка градска тълпа при подобни обстоятелства.
Експертът по радиокода се приближи.
— Време е за отдих. Дори намерихме помещение за вас, въпреки че това ще ни създаде големи неудобства — след като си тръгнете трябва да срутим сградата и да я построим отново, защото ще я оскверните с присъствието си. Въпреки всичко има къде да спите.
ХХ-3 махна с ръка в знак на протест и каза:
— Благодаря ви, не се безпокойте за нас. Няма да възразим, ако ни оставите и тук, където сме сега. Ако желаете да отдъхнете и да поспите, ние ще ви почакаме. Що се отнася до нас — добави той непринудено — ние изобщо не спим.
Юпитерианецът остави изказването без коментар. Ако имаше лице, изражението му сигурно щеше да е забавно. Той се отдалечи, а роботите останаха във вагона. Обкръжаваше ги стража от добре въоръжени домакини.
Мина доста време, преди експертът по радиокода да се върне. Той представи придружаващите го юпитерианци:
— Водя двама чиновника от централното правителство, които любезно се съгласиха да побеседват с вас.
Единият от чиновниците очевидно знаеше радиокода и нетърпеливо прекъсна експерта:
— Ей, паплач! — обърна се той към роботите. — Излезте веднага от вагона! Искаме да ви разгледаме.
Роботите се зарадваха на това искане. И докато ХХ-2 и ХХ-3 скачаха от дясната страна, ХХ-1 прекрачи през лявата стена. Именно „през“, понеже не се сети да задейства механизма, спускащ част от стената, а я отнесе цялата. Последваха я две колела и оста.
Вагонът се разпадна, а ХХ-1 объркано се оглеждаше. Накрая проговори тихичко:
— Извинете. Надявам се този вагон да не е много скъп.
ХХ-2 смутено добави:
— Колегата ни често е доста несръчен. Простете му!
Без особен успех, ХХ-3 се опитваше да сглоби разпадналия се вагон.
ХХ-1 започна да се извинява наново:
— Този вагон е направен от много крехък материал. Виждате ли? — С две от ръцете си той вдигна едно парче с размери метър на метър и дебелина 10 сантиметра. Беше твърдо като легирана стомана, но роботът с лекота го огъна и парчето веднага се счупи. — Трябваше да отчета този факт — добави ХХ-1.
Представителят на правителството смекчи тона:
— Така или иначе вагонът ще бъде унищожен, тъй като вече сте го осквернили. — Той помълча и добави: — Същества! Ние, юпитерианците, не проявяваме вулгарно любопитство към низшите животни, но на нашите учени им трябват факти.
— Съгласен съм с вас — откликна ХХ-3 с одобрение. — И на нас ни трябват.
Юпитерианецът пренебрегна тези думи.
— Вие навярно нямате органи, чувствителни към масата. Тогава как получавате информация за предмети, които не можете да усетите?
ХХ-3 се заинтересува:
— Искате да кажете, че жителите на Юпитер усещат масата непосредствено?
— Не съм тук, за да отговарям на вашите въпроси… вашите нагли въпроси.
— Доколкото разбирам, предметите с неголяма маса за вас са прозрачни дори в отсъствие на излъчване. — ХХ-3 се обърна към ХХ-2: — Ето как виждат. За тях атмосферата е прозрачна като вакуум.
