Юпитерианецът се намеси:
— Отговорете веднага на въпроса ми, или ще заповядам да ви унищожат!
— Усещаме енергията — веднага се отзова ХХ-3. — Можем да се настройваме на електромагнитни трептения с всякаква честота. Далечните предмети „виждаме“, като излъчваме радиовълни. — Той се обърна към ХХ-2: — Има ли кодова дума за гама-лъчите?
— Такава дума не знам — отвърна ХХ-2.
— Близките предмети виждаме с помощта на излъчване, за което няма кодова дума — довърши ХХ- 3.
Юпитерианците се оттеглиха. Роботите не чуваха нищо, но по невероятните движения на различни части от неописуемите им тела се досещаха, че се води оживен разговор. Чиновникът се приближи отново:
— Същества от Ганимед! Решихме да ви покажем някои заводи, за да се запознаете с минимална част от великите ни постижения. После ще ви разрешим да се върнете и да разясните безнадеждната ситуация на цялата пап… на съществата от външния свят.
ХХ-3 каза на ХХ-2:
— Виждаш каква им е психологията. Стараят се на всяка цена да докажат превъзходството си. Вече става дума за спасяване на престижа. — И с радиокод: — Благодарим за любезността.
Роботите твърде скоро разбраха, че юпитерианците са много напреднали. Сякаш бяха попаднали на забележителна изложба. Домакините показваха и обясняваха всичко, отговаряха с желание на въпроси от всякакво естество, а ХХ-1 направи стотици тъжни попълнения на паметта си.
Военната мощ само на този град превишаваше неколкократно военния потенциал на Ганимед. Промишленото производство на десет такива града превъзхождаше производството на всички планети, населени с хора. А очевидно населението на десет града представляваше нищожна част от цялото население на Юпитер.
ХХ-3 се обърна към ХХ-1 и го побутна:
— Виж какво става!
— Сигурно имат и силови полета. В такъв случай хората са загубени — сериозно каза ХХ-1.
— Страхувам се, че си прав. Защо мислиш, че имат силови полета?
— Ами защото не ни показват дясното крило на завода. Вероятно там работят над създаването на силово поле.
Намираха се в огромен стоманолеярен цех, където се правеха тридесетметрови цеви от силициево- стоманена сплав.
— Какво има в дясното крило? — спокойно попита ХХ-3.
Правителственият чиновник поясни:
— Това е високотемпературна секция. Някои процеси изискват температури, опасни за живота, затова ги управляваме дистанционно.
Чиновникът заведе роботите до излъчващата топлина стена и им показа малко кръгло прозорче, защитено с някакъв прозрачен материал. Имаше много такива прозорчета, озарени от мъгливо червеникаво сияние, излизащо от топилните пещи.
ХХ-1 изгледа подозрително юпитерианците и каза:
— Ще възразите ли ако вляза там и видя какво става? Това много ме интересува.
— Що за детинщини, Първи — упрекна го ХХ-3. — Те не ни лъжат. Пък ако толкова държиш, отивай и гледай. Но не се бави, нямаме много време.
Юпитерианецът каза:
— Нямате представа колко е горещо! Ще загинете!
— О, не — небрежно подхвърли ХХ-1. — Топлината не ни вреди.
След кратко съвещание юпитерианците се засуетиха, поставиха топлозащитни екрани и отвориха врата, водеща към високотемпературната секция. ХХ-1 влезе и плътно затвори вратата след себе си. Домакините се натрупаха на прозорчетата.
ХХ-1 тръгна към най-близката пещ. Тъй като беше твърде нисък, за да може да погледне в пещта, той я наклони. Разтопеният метал облиза края на контейнера. Роботът с любопитство погледна метала, потопи ръка в него и изтърси огнените метални капки. Това, което остана, изтри в едно от шестте си бедра. После бавно мина покрай всички пещи и чак тогава даде знак, че иска да излезе.
Юпитерианците отстъпиха доста назад. Когато ХХ-1 се появи в рамката на вратата, започнаха да го поливат със струи амоняк, който се изпаряваше със съскане. Накрая роботът се охлади до поносима температура.
Без да обръща внимание на амонячния душ, ХХ-1 се обърна към другите два робота:
— Те казват истината. Там няма никакви силови полета. Но… няма смисъл да го увъртаме. Хората ни дадоха точни инструкции.
Той се обърна към юпитерианския чиновник и без колебание попита:
— Слушайте, учените ви създадоха ли силово поле?
Прямотата беше естествено последствие от конструктивните особености на Първи. Тъй като знаеха това, ХХ-2 и ХХ-3 се въздържаха от забележки.
Постепенно чиновникът преодоля странното си вцепенение. Откакто ХХ-1 излезе, той втренчено гледаше ръката на робота, която беше потопена в течния метал.
— Силово поле? Значи това ви интересува? — бавно произнесе юпитерианецът.
— Да — потвърди ХХ-1.
Отведоха роботите в самия край на града. Оказаха се сред гъсто разположени съоръжения и сгради, приличащи на земен университет. Чиновникът вървеше бързо напред, а зад него тропаха роботите, потънали в мрачни предчувствия.
Пропускайки всички напред, ХХ-1 се спря до една неоградена секция.
— Какво е това? — поинтересува се той.
В секцията имаше ниски, къси масички, върху които юпитерианците манипулираха с някакви странни прибори, чиито главен детайл беше силен електромагнит.
Чиновникът се обърна назад и каза нетърпеливо:
— Това е студентска лаборатория по биология. Тук няма нищо, което би могло да ви заинтересува.
— А какво правят?
— Изучават микроорганизми. Виждали ли сте някога микроскоп?
— Виждал е — намеси се ХХ-3, — но не такъв тип. Нашите микроскопи са предназначени за енергочувствителни органи и работят на принципа на отражение на лъчиста енергия. А вашите очевидно са на принципа на увеличаване на масата. Доста остроумно.
— Нали няма да възразите ако погледна що за същества са това? — попита ХХ-1.
Той прекрачи до най-близката масичка, а студентите се скупчиха в далечния ъгъл — да не би да се осквернят с контакт с роботите. ХХ-1 премести микроскопа и внимателно заразглежда предметното стъкло. Той го отмести удивен и взе друго… трето… четвърто…
После се обърна към правителствения чиновник:
— Вие казвате, че тези малки, приличащи на червеи организми, са живи?
— Разбира се!
— Странно… трябва само да ги погледна, и те умират.
ХХ-3 се обърна към колегата си:
— Първи, забравихме за нашата гама-радиация. Хайде да тръгваме, иначе ще убием всички микроорганизми в стаята. — След което каза на юпитерианеца: — Страхувам се, че самото ни присъствие е гибелно за низшите организми. По-добре да се махаме от тук. Надявам се, че не е трудно да замените умрелите микроорганизми с други. Пък и вие стойте по-далеч от нас, току виж излъчването ни навредило и на вас.
Юпитерианецът не продума и величествено продължи напред, но беше видно, че разстоянието между него и роботите се удвои.
След известно време се оказаха в голяма зала. В самият център, въпреки огромното притегляне на Юпитер, без видима опора висеше метален слитък.
