Расата на червената кралица

Хоу цъкна с език, а после изказа и мнението си:

— На онзи глупак! И какво каза той?

Аз от своя страна му отвърнах с жест, като вдигнах неопределено длани към небето. Хоу се засмя:

— Ами ето, такава работа върша аз — обясни той набързо.

— И за какво става въпрос? Кажи го така, че да те разбера.

Момчето се поколеба известно време, след което продължи:

— Вижте сега, това е секретна работа. Дори и останалите студенти на професора не знаят нищо. Дори аз не мисля, че знам всичко за нея. Аз не целя само едната диплома. Това е Нобеловата награда на професор Тайуд, а за мен е асистентско място в „Кол Тек“. Тези неща трябва да се публикуват преди да се говори за тях.

— Не, синко! — поклатих аз глава в знак, че не съм съгласен и казах съвсем тихо: — Не си разбрал правилно. Ще трябва да говориш преди да се стигне до публикация, защото Тайуд го няма и може да е мъртъв, а може и да не е. Ако е мъртъв, обаче, възможно е да е бил убит. А щом правителството има подозрения за убийство, всеки говори. Виж сега, хлапе, лошо ти се пише, ако се опиташ да скриеш някои работи.

Това проработи. Знаех, че ще проработи, защото всеки чете криминални романи и знае всичките клишета.

— Разбира се — скочи той от стола си и се раздрънка, все едно четеше от някакъв текст пред очите си. — Не можете да подозирате мен в… такова нещо. Ами… ами, кариерата ми…

Бутнах го обратно на стола. По челото му избиха капчици пот. Минах към следващата реплика:

— Аз все още никого не подозирам. А и нищо няма да ти се случи, ако говориш, приятелче.

Той беше готов да говори:

— Всичко това е строго секретно!

Горкото момче. То не знаеше значението на думата „строго“. От този момент до решението на правителството да приключи случая с неопределеното „неизяснен“, то винаги бе под наблюдение. (Не се шегувам. До ден не е ясно дали случаят е приключен или не.)

— Предполагам, че знаете какво представлява пътуването във времето? — запита Хоу колебливо.

Знаех, разбира се, какво е пътуване във времето. Голямото ми хлапе е на дванайсет и дотолкова се е нагледало на следобедни видеопрограми, че главата му се е надула като балон от глупостите им.

— Какво искаш да ми кажеш за пътуването във времето?

— Ами всъщност ние можем да го осъществим. Това просто може да се нарече микро-темпорално пренасяне…

Почти загубих търпение. Дори мисля, че не се сдържах. Явно младокът се опитваше да ме будалка. Свикнал съм хората да ме смятат за глупак, но не чак толкова…

— Да не искаш да ми кажеш, че Тайуд е някъде във времето — като Ейс Роджърс, Самотният рейнджър? (Това беше любимото предаване на малкия. Самотният рейнджър успя да спре с една ръка ордите на Чингиз хан тази седмица.)

Хоу обаче ме изгледа почти толкова ужасѐн, колкото и аз него.

— Не — извика той. — Не знам къде е професорът. Ако въобще ме слушате, казах микро-темпорално пренасяне. Така, това не е телевизионно шоу и не е магия. Това е наука! Надявам се поне да знаете за връзката материя-енергия?

Кимнах с горчивина. След Хирошима всеки знаеше за нея.

— Добре тогава — продължи той, — като за начало е чудесно. Ако вземем някакво вещество и го подложим на темпорално пренасяне, иначе казано, ако го пратим назад във времето, ще създадем същото това вещество в онази точка от времето, в която го пращаме. За да го постигнем, трябва да имаме енергия, пропорционална на масата на веществото. С други думи: за да изпратим един грам или да кажем половин килограм вещество назад във времето, трябва да го разположим на съставящите го атоми и да го снабдим с необходимата енергия.

— Хм — реагирах аз, — създаваш един грам материя в миналото, но не унищожаваш ли грам от това нещо в настоящето, след като я преместваш? Така не се ли създава съответното количество енергия?

Той изглеждаше почти толкова изнервен, колкото и човек, седнал върху жива пчела. Явно лаиците не бива да задават въпроси на учените.

— Опитах се да опростя нещата, за да ги разберете. Всъщност те са много по-сложни. Би било изключително постижение, ако можехме да не губим енергията, но това би означавало да се въртим на едно място, повярвайте ми. Законите на ентропията не биха го допуснали. Нека го обясня по-ясно. Енергията е нужна, за да бъде превъзмогната инерцията на времето. И се оказва, че енергията (измервана в единица ерг), необходима за изпращане в миналото на някакво тяло (в грамове), е равна на масата на това тяло, умножена по квадрата на скоростта на светлината, което се измерва в сантиметри за секунда. Това всъщност е уравнението на Айнщайн за връзката между масата и енергията. Мога да ви го покажа математически, да знаете.

— Знам — опитах се да прикрия малко нетърпението си. — Но има ли експериментални доказателства или всичко е само на хартия?

Целта беше да го накарам да говори.

Очите му блестяха с онзи налудничав пламък, който гори във всеки студент, щом го попитат за темата на изследванията му. Той би го обсъдил с всекиго, дори и с „глупав невежа“, което в момента може би беше най-удачното сравнение.

— Вижте — заговори Хоу като човек, който се опитва да подмами някого в тъмна сделка, — всичко започна покрай неутриното. Опитват се да намерят това неутрино от края на трийсетте и още не са успели. То е частица, която е в ядрото на атома, няма заряд и масата й е много по-малка от тази на електрона. Естествено тя е почти неоткриваема и още не е изолирана. Учените обаче продължават да я търсят. Ако то не съществува, то енергията на някои ядрени реакции не може да бъде изравнена. Така на професор Тайуд му е хрумнало преди двайсетина години, че част от енергията изчезва под формата на материя назад във времето. Ние работехме върху тази теория, по-скоро той работеше върху нея. А аз съм единственият студент, който му помагаше.

Трябва да използваме с малки количества вещество и — ами просто още една от гениалните идеи на Тайуд беше да използваме изкуствените радиоактивни изотопи. Можеш да работиш с няколко микрограма и да следиш активността с датчици. Промените в активността би трябвало да следват един определен и прост закон, който никога не се влияе от лабораторните условия. Ами, взехме, че изпратихме една точица петнайсет минути назад във времето. И петнайсет минути преди да го направим (разбирате, че всичко беше нагласено автоматично) броячът скочи почти двойно, след това спадна до нормалното и рязко слезе на нула, когато точицата беше върната обратно. Материята се пренесе във времето и в продължение на петнайсет минути ние отчитахме двойно количество вещество.

— Искаш да кажеш, че едни и същи атоми са съществували на две места по едно и също време? — прекъснах го аз нетърпеливо.

— Да — удиви се малко, — защо не? Именно затова използвахме толкова много енергия — пропорционална на създаването на тези атоми. Сега ще ви кажа точно каква беше моята работа. Ако върнем материята с петнайсет минути назад във времето, тя ще се появи пак на същото място, независимо че през това време Земята се е преместила с около двайсет хиляди километра около Слънцето, а и то самото се е придвижило с хиляди километри. Има обаче някои промени, които трябва да се отчетат и които се дължат основно на два фактора.

Първо: има известен гравитационен ефект — с придвижване назад към времето тялото се приближава към земната повърхност. И второ: някои от другите отклонения могат да се обяснят само с предположението, че самото пренасяне отнема време.

— Как така?

— Имам предвид, че част от радиоактивното облъчване се разпределя равномерно във времето на пренасянето. Значи точицата се е променяла във времето. Изследванията и изчисленията ми показват следното: ако вие трябваше да се пренасяте назад във времето, щяхте да остарявате с по един ден на