помислил да съобщи официално своята „малка фантазия“.
Ламонт би могъл да изтъкне по този повод, че Макфърленд бил известен ядрен физик с авторитет, който рискувал да загуби, докато Хелъм в качеството си на млад радиохимик можел да си говори каквото си иска в областта на ядрената физика и като външен човек да му се размине.
Както и да е, но според официалния протокол ето какво казал Хелъм:
— Джентълмени, така няма да стигнем доникъде. Затова ще направя едно предложение, не защото е смислено, а защото е по-малко глупаво от всичко, което чух досега… Пред нас се намира едно вещество — плутоний 186; то изобщо не може да съществува, а да не говорим, че е невъзможно да бъде стабилно поне за миг, ако са валидни природните закони на Вселената. Следователно щом несъмнено съществува и по начало като стабилно вещество, то трябва да е съществувало — поне в началото — в място, време или обстоятелства, при които природните закони на Вселената са били други, различни от нашите. Грубо казано, веществото, с което се занимаваме, въобще не произхожда от нашата Вселена, а от друга — съседна, успоредна вселена. Наречете я както искате.
Пренесено тук — не твърдя, че зная как се е появило — то все още е било стабилно и предполагам, че е така, защото е донесло със себе си законите на собствената си вселена. Фактът, че започна бавно да излъчва и да повишава радиоактивността си, вероятно означава, че законите на нашата Вселена бавно са се пропили в него — ако разбирате какво искам да кажа.
Трябва да изтъкна, че в същото време, когато се появи плутоният 186, известно количество волфрам съставен от няколко стабилни изотопа, включително волфрам 186, изчезна. Навярно е преминало в успоредната вселена. Все пак логично е да се предположи, че е по-просто да стане обмяна на маса, отколкото да се извърши едностранно прехвърляне. В успоредната вселена волфрам 186 сигурно представлява същата аномалия, каквато е за нас плутоний 186. Възможно е отначало да е бил стабилен, а след това бавно да е ставал все по-радиоактивен. Там той може да послужи за източник на енергия също както тук съществува възможност да се използува плутоният 186.
Присъствуващите навярно са слушали смаяни, защото не са записани никакви прекъсвания — поне до последното изречение, когато Хелъм е трябвало да си поеме дъх и да се учуди на собствената си смелост.
Някой от слушателите (предполага се, че е Антоан-Жером Лапен, макар от протокола да не става ясно) попитал дали професор Хелъм иска да каже, че някакво разумно същество от паравселената съзнателно е направило замяната, за да получи източник на енергия. Така изразът паравселена, явно съставен като съкращение на паралелна вселена, навлязъл в езика. В този въпрос се съдържа първата записана употреба на термина.
Последвало кратко мълчание и после Хелъм, по-смел от всеки друг път, заявил — и в това е същността на Великото прозрение:
— Да, точно така мисля и смятам, че източникът на енергия не ще може да се използува на практика, освен ако Вселената и паравселената работят заедно — всяка със своята половина от една помпа, която ще прехвърля енергия от тях на нас и от нас на тях, като се възползува от разликата в природните закони на двете вселени.
Точно тогава Хелъм възприел израза паравселена и го обсебил. Освен това пръв използувал думата „Помпа“ (оттогава винаги се пише с главна буква) във връзка с проблема.
В официалния отчет проличава тенденцията да се създаде впечатлението, че предложението на Хелъм веднага се е приело, но не било така. Хората, които въобще проявили желание да го обсъждат не го сметнали за нещо повече от забавно предположение. Кантрович по-специално не казал нито дума. Това се оказало от съдбоносно значение за кариерата на Хелъм.
Хелъм едва ли би успял сам да се справи с всички теоретически и практически последствия от собственото си предположение. Била необходима специална група и я създали. Но никой от групата — докато не станало твърде късно — не изказвал открита поддръжка за предложението. Когато успехът станал вече несъмнен, хората свикнали да смятат, че той се дължи на Хелъм, само на Хелъм. За целия свят именно Хелъм, и то сам, бил открил веществото, него го било осенило Великото прозрение и той го бил изказал; поради това го провъзгласили за баща на Електронната помпа.
И така в различни лаборатории поставяли изкусително гранули волфрам. В един от всеки десет случая се извършвала замяна и се получавали нови количества плутоний 186. Оставяли за примамка и други елементи, но ги отхвърляли… Където и да се появявал плутоний 186, който и да донасял метала в централната изследователска организация, работеща върху проблема, за хората това било ново количество от „волфрама на Хелъм“.
Хелъм отново много успешно представил пред широката публика някои аспекти на теорията. За собствена изненада (както заявил по-късно) открил, че му се отдава да пише и с удоволствие популяризирал проблема. Освен това успехът сам набирал инерция и хората започнали да приемат информация само от Хелъм.
В прочулата се по онова време статия в „Норт америкън сънди телетаймс уикли“ той пише: „Не сме в състояние да кажем по какви и колко начина законите на паравселената се отличават от нашите, но можем да предположим с известна сигурност, че силното ядрено взаимодействие, което е най-голямата сила, известна в нашата Вселена, е още по-силно в паравселената; навярно стотина пъти по-силно. Това означава, че протоните по-лесно се групират въпреки електростатичното им привличане и че ядрото се нуждае от по-малко неутрони, за да постигне стабилност.
Плутоний 186, който е стабилен в тяхната вселена, съдържа твърде много протони, или прекалено малко неутрони, за да остане стабилен в нашия свят с неговото по-малко ефикасно ядрено взаимодействие. Попаднал в нашата Вселена, плутоний 186 започва да излъчва позитрони, като при това освобождава енергия и с всеки излъчен позитрон един протон в някое ядро се превръща в неутрон. Накрая двадесет протона във всяко ядро са се превърнали в неутрони и плутоният 186 е станал волфрам 186, който по законите на нашата Вселена е стабилен. В този процес двадесет позитрона от всяко ядро се елиминират. Те се сблъскват с двадесет електрона, съединяват се с тях и ги унищожават, при което се освобождава още енергия, така че накрая нашата Вселена остава с двадесет електрона по-малко за всяко ядро плутоний 186, което ни изпращат.
Междувременно волфрамът 186, който влиза в паравселената е нестабилен поради противоположната причина. По законите на паравселената той има твърде много неутрони или не му достигат протони. Ядрото на волфрам 186 започва да излъчва електрони, като при това непрекъснато освобождава енергия и с всеки излъчен електрон един неутрон се превръща в протон, докато накрая веществото отново става плутоний 186. С всяко изпратено в нея ядро волфрам 186 паравселената се обогатява с двадесет електрона.
Двете вещества плутоний и волфрам могат да се обменят в безкраен цикъл между Вселената и паравселената, като освобождават енергия най-напред в единия свят, после в другия, а чистият ефект е прехвърлянето на двадесет електрона от нашата Вселена в тяхната за всяко преминало границата ядро. И двете страни могат да получават енергия от този процес, който всъщност представлява «Междувселенска електронна помпа.»“
3
Ламонт нямал основание да се съмнява в корените на този авторитет и с известно страхопочитание към героя (споменът, за което по-късно го смущавал и той се опитал — с известен успех — да го отстрани от мислите си) за първи път се заел да уреди по-продължителен разговор с Хелъм във връзка с историята, която искал да напише.
Хелъм се оказал податлив. За тридесет години авторитетът му сред хората толкова се извисил, че човек се чудел защо носът му не опира в тавана. Във физическо отношение бил остарял величествено, макар и не благовидно. Тялото му било масивно и това му придавало добавъчна тежест, а на грубите черти на лицето си придавал своеобразен израз на интелектуално спокойствие. Той все още бързо се изчервявал, а лесно наранимото му самомнение било пословично.
Преди Ламонт да влезе при него, Хелъм бил направил кратка справка. Той казал:
— Вие сте доктор Питър Ламонт и, както ми съобщиха, сте поработили добре в областта на паратеорията. Спомням си вашия труд. Беше върху парасинтеза, нали?
