чипонос с набръчкано лице, предпочиташе да се изразява кратко или по възможност да мълчи — особено на обществено място.
Нямаше никакво съмнение, че именно Върховният министър олицетворяваше силата на властта, а секретарят я притежаваше реално. Това обстоятелство не бе никъде така очевидно, както когато двамата бяха сами в кабинета на Върховния министър.
Защото лицето на Върховния министър имаше плах и неуверен израз, докато това на секретаря бе хладно и надменно.
— Не мога да разбера, — тъкмо казваше Върховният министър — каква е връзката между двата доклада, които току що ми донесохте. Доклади, доклади! — Той вдигна ръка и почука с пръст по купищата листове. — Нямам време за тях.
— Вярно — кимна навъсено секретарят. — Затова съм на работа при вас. Аз ги чета, вниквам в тях и ви предавам същината.
— В такъв случай, добри ми Балкис, да преминем към дело. И по-бързо, защото не мога да се занимавам с дреболии.
— Дреболии? Ваше превъзходителство може някой ден да пострада сериозно, ако не държи под око всичко наоколо… Да видим първо за какво става дума в споменатите доклади, а после сам ще прецените, дали това са дреболии. Ето тук разполагаме с оригинален доклад, със седем дневна давност, от един подчинен на Шект и именно този доклад ме поведе по следата.
— Каква следа?
Балкис го погледна с огорчена усмивка.
— Ще ми позволи ли Ваше превъзходителство да припомня един доста важен проект, върху който се работи тук, на Земята, от няколко години?
— Шшт! — Върховният министър се огледа предпазливо, внезапно забравил осанката си.
— Ваше превъзходителство, не прекомерната предпазливост, а вярата ще ни донесе победа… Знаете добре, че успехът на споменатия вече проект, изцяло се гради върху все още непотвърдената полза от малката играчка на Шект — синапсатора. До този момент, поне до колкото можем да съдим според сведенията, които получаваме, разработването на проекта е изцяло под наш контрол и се движи в предполагаемата насока. Но ето, че сега, без никакво предупреждение, Шект е синапсирал един непознат човек, нарушавайки грубо нашите разпореждания.
— Случаят не е от особено значение — рече Върховният министър. — Накажете Шект, задръжте под стража човека, подложен на експеримента и въпросът ще бъде решен.
— Не, не. Мисля, че прибързвате, Ваше превъзходителство. Пропуснахте един важен момент. Не е въпроса какво е направил Шект, а защо го е направил. Обърнете внимание, че става дума за случайност, дори за цяла поредица от случайни съвпадения. В същия този ден лично Прокураторът на Земята посещава Шект и ученият бърза да ни докладва за тази среща, подробно, изчерпателно, точно както се изисква според взаимното ни споразумение. Ениус е изразил желание да получи синапсатора, за да бъде използван от Империята. Срещу него е готов да обещае безвъзмездна и широкомащабна помощ от самия Император.
— Хъммм — рече Върховният министър.
— Вие сте заинтригуван? Подобен компромис ви се вижда привлекателен, в сравнение с опасностите, които крие настоящия ни политически курс?… Спомняте ли си обещанията за доставки на храна, по време на глада, преди пет години? Помните, нали? А след това ни отказаха, защото не разполагали със субсидии за Имперския флот, а земните стоки не можели да бъдат изнасяни поради опасност от заразяване. И какво стана с обещанията за помощ тогава? Получихме ли заем? Стотици хиляди жители на Земята измряха от глад. Не залагайте на обещанията на Чуждоземците.
Но не това е най-важното. Ако анализираме поведението на Шект, ще стигнем до извода, че е проявил лоялност по отношение на нас. След случай като този, трудно бихме се усъмнили в него. Най-малкото, можем да го обвиним в предателство. И въпреки това, подобни съмнения възникват още сега.
— Имаш пред вид неразрешения експеримент, така ли, Балкис?
— Тъкмо него, Ваше превъзходителство. Кой е човекът, подложен на опитно лечение? Разполагаме с негови снимки и — с помощта на един от заместниците на Шект — с отпечатък от ретината. Проверихме незабавно в Планетарния регистър, но такъв човек там не се води на отчет. Единственото логично заключение е, че е Чуждоземец, а не жител на Земята. Несъмнено Шект е бил запознат с този факт, тъй като регистрационната карта не може да бъде нито фалшифицирана, нито прехвърлена на друго име — когато се стигне до проверка отпечатъка на ретината. С други думи, съдейки по изброените досега факти стигаме до извода, че Шект е синапсирал Чуждоземец, давайки си ясна сметка с кого си има работа. Но защо?…
Отговорът на всички тези въпроси може би е смущаващо прост. Шект в никакъв случай не е идеалният инструмент за постигане на нашите цели. На млади години е бил убеден асимилационист, веднъж дори е издигнал кандидатурата си за Съвета във Вашен, с платформа за обединяване с Империята. Естествено, провалил се е.
— Виж, това не знаех — прекъсна го Върховният министър.
— Че се е провалил?
— Не, че въобще е опитал. Защо не съм информиран за това? Шект е много опасен човек, като се има пред вид положението, в което се намира.
Балкис се усмихна иронично.
— Шект е открил синапсатора и за момента е единственият човек, който може да оперира с него. Непрестанно е под наблюдение, няма да го изпускаме от погледа си и за в бъдеще. Не бива да забравяте, че един предател от нашата среда, известен на нас, може да навреди далеч повече на врага, в сравнение с ползата, която бихме имали от някой лоялен съратник.
И така, да продължим с разбора на фактите. Шект прилага синапсатора на един Чуждоземец. Защо? Има само една конкретна причина, при която се налага лечение със синапсатора — усъвършенстване на ума. Но с каква цел? Защото само по този начин могат да бъдат създадени умове, превъзхождащи по интелект онези наши учени, които вече са били синапсирани. Тоест? Това означава, че Империята има ясна представа, или поне основателни подозрения, за онова, което става на Земята. Според вас, това дребен въпрос ли е, Ваше превъзходителство?
Челото на Върховния министър беше изпъстрено с разнопосочни бръчки.
— Така ли мислите, наистина?
— Това са просто факти от китайската мозайка, които не могат да бъдат подредени по друг начин. Чуждоземецът, подложен на споменатия експеримент, не е бил идентифициран. Напълно естествено — дори човек, чиято външност не се отличава с нищо особено, би могъл да бъде Имперски шпионин — при това, някой от най-опитните. О, да. Да. Нима на друг биха поверили толкова отговорна мисия?… Все пак, успяхме да проследим донякъде този шпионин, чийто псевдоним, между другото, е Шварц. Да преминем сега, към втория доклад.
Върховният министър погледна купчината документи.
— Онзи, в когото става дума за Бел Арвардан ли?
— Доктор Бел Арвардан, — подчерта Балкис — прочут археолог от Сириуския сектор, родно място за безброй храбри и благородни фанатици. — Последните думи бяха произнесени с презрение. — Но няма значение. Във всеки случай, тук имаме изкривено огледално изображение на Шварц, с почти поетични контрасти. Не само, че не е неизвестен, а напротив — той е човек със завидна слава. Не се промъква тайно, а идва на вълната на публичната известност. Знаем за него не от някакъв дребен лаборант, а лично от Прокуратора на Земята.
— Наистина ли смятате, че има някаква връзка, Балкис?
— Може би Ваше превъзходителство предполага, че единият е създаден, за да отвлече вниманието ни от другия. Или пък, ако са се съобразили с богатия ни опит в междупланетните интриги, са решили да изпратят двама агенти под различно прикритие. В случая с Шварц всичко тъне в мрак. В случая с Арвардан, светлината блести право в очите ни. Но и в двата примера, не бива да видим нищо… Чакайте малко, припомнете си какво ни предупреждаваше Ениус за Арвардан.
Върховният министър потърка замислено нос.
