залови противниковия офицер и премести дамата си напред. Само за миг острието на противниковата атака бе прекършено и Грю се принуди да премести едничкия останал му офицер пред царя, където общо взето от него нямаше голяма полза. Шварц предложи замяна на офицерите, взе с топа и продължи атаката с фланговата пешка.

Шварц използва последвалата пауза за да попита:

— Какво означава Г.Е.?

— Какво? — попита навъсено Грю. — А… говориш за годината. Що за глупав… Да де, все забравям, че само преди месец се научи да говориш. Но иначе ти сече пипето. Наистина ли не знаеш? Добре — 827 година от Галактическата ера. Галактическата ера — съкратено Г.Е. Ясно? Става дума за 827 година от основаването на Галактическата империя, преди толкова е бил коронясан Франкен Първи. А сега, моля те, играй.

Но Шварц сграбчи своя офицер и го стисна в шепата си. Лицето му беше изкривено от отчаяние.

— Почакай малко — рече той и постави офицера до дамата. — Познато ли ти е някое от тези наименования — Америка, Азия, Съединените щати, Русия, Европа… — той погледна събеседника си с надежда.

В мрака, лулата на Грю блестеше като раздухано въгленче над светещата шахматна дъска, почти опустяла откъм фигури. Дори и да беше поклатил с глава, Шварц не можеше да го забележи. Но не беше необходимо. Почувства отрицателния отговор на събеседника си малко преди другият да го оформи в думи.

Шварц реши да опита отново.

— А къде мога да намеря карта?

— Няма карти — изръмжа Грю, — освен ако не решиш отново да си рискуваш главата в Чика. Аз не съм географ. И никога не съм чувал имената, които произнесе одеве. Какво са това? Хора?

Да си рискува главата? Но защо? Шварц почувства, че го побиват тръпки. Нима е извършил престъпление? Знае ли Грю нещо повече от него?

— Около това слънце има девет планети, нали? — попита той.

— Десет — беше безжалостният отговор.

Шварц се поколеба. Е, какво, може да са открили още някоя, за която да не е чувал. Но откъде пък ще знае Грю за нея? Той преброи на пръсти.

— А шестата планета има ли пръстени?

Грю премести своята флангова пешка две квадратчета напред и Шварц отвърна със същото.

— За Сатурн ли говориш? — попита Грю. — Разбира се, че има пръстени.

Той потъна в размишления. Можеше да вземе или противниковата флангова пешка, или царската пешка, но последствията щяха да са съвсем различни.

— А съществува ли астероиден пояс — от малки планети — между Марс и Юпитер? Имам пред вид четвъртата и петата планета?

— Да — промърмори Грю. Той запали угасналата си лула и потъна в трескави изчисления. Шварц долови отчаяната му неувереност и почувства раздразнение. Вече не изпитваше никакъв интерес към играта, след като бе научил онова, което го интересуваше — че наистина се намира на Земята. Няколко въпроса изникнаха едновременно в съзнанието му и той даде глас на първия от тях.

— Значи нещата, за които става дума в твоите книгофилми са истински? Другите светове съществуват? И са населени?

Грю вдигна поглед от дъската и на свой ред впери очи в мрака.

— Ти сериозно ли говориш?

— Съществуват ли?

— В името на Галактиката! Ама ти настина не знаеш!

Шварц се почувства подтиснат от невежеството си.

— Моля те…

— Разбира се, че тези светове съществуват. И те са милиони! Всяка звезда, която виждаш, е заобиколена от такива светове. И всички до един принадлежат на Империята.

Някъде дълбоко в себе си Шварц долавяше ехото на думите, идещи директно от ума на Грю в неговия. С всеки изминат ден Шварц усещаше, как се усилва телепатичната връзка между тях. Може би нямаше да е далече онзи миг, когато щеше да долавя мислите на събеседника си дори без той да ги произнася.

И ето, че за първи път си помисли обнадежден, че може би не е обезумял. Че по някакъв начин е преодолял бариерата на времето. Например, като е проспал всичките тези неизброени години.

— И колко време е минало от тогава, Грю? — попита дрезгаво той. — От онези времена, когато сме обитавали само една планета?

— Какво искаш да кажеш? — запита Грю предпазливо. — Да не си привърженик на Древните?

— На какво? Не съм ничий привърженик, не знаеш ли, че на времето Земята е била единствената обитаема планета?… Наистина ли на си чувал?

— Древните винаги са го твърдели, — отвърна мрачно Грю, — но можеш ли да им вярваш? И кой ниастина би могъл да знае със сигурност? Доколкото ми е известно, всички тези светове горе са съществували открай време.

— Но колко дълго все пак?

— Хиляди години, предполагам. Петдесет хиляди, сто хиляди — не мога да кажа…

Хиляди години! Шварц почувства, че гърлото му се свива и направи отчаян опит да подтисне завладяващата го паника. И само между две стъпки? Един дъх, един миг, искрица от времето — и той бе прескочил през хиляди години? Шварц почувства, че съзнанието му се отдръпва назад към амнезията. Разпознаването на Слънчевата система вероятно е било в резултат от неясните спомени, прозиращи зад мъглата в ума му.

Но ето, че Грю бе предприел поредния си ход — този път атакува като взе пешка и Шварц почти механично отбеляза, че е направил погрешен избор. Всеки следващ ход изискваше все по-малко умствено напрежение. Шварц придвижи царската пешка напред, белият офицер премина в настъпление, топът на Шварц излезе встрани, където имаше повече поле за действие. Грю последва примера му и също изтегли своя топ към чисто поле.

Шварц спря за миг, преди да предприеме последната атака.

— Земята се разпорежда, нали? — запита той.

— С какво да се разпорежда?

— Ами… с Импер…

Но Грю вдигна глава и кресна с неочаквана злоба:

— Слушай, омръзнаха ми твоите въпроси! Ти глупак ли си? Прилича ли ти на Земята на планета, която да се разпорежда с каквото и да било? — Разнесе се тихо бръмчене и инвалидната количка на Грю заобиколи масата. Шварц почувства, че старецът впива ръце в рамото му.

— Виж! Погледни там! — шепнеше яростно Грю. — Виждаш ли хоризонта? Виждаш ли сиянието?

— Да.

— Това е Земята… истинската Земя. Ако се изключат някои незначителни райони — като нашия — където все още можеш да преживееш някак.

— Не те разбирам.

— Земната кора е радиоактивна. Тове сияние иде от почвата, винаги го е имало и винаги ще го има. Нищо не може да порасте тук. Никой не може да оцелее… Наистина ли не го знаеше? Защо, според теб, спазваме Обичая на Срока?

Парализираният старец поклати тъжно глава. Сетне пое обратно към мястото си зад масата.

— Ти си на ход.

Срокът! И отново Мисленото докосване, придружено от почти неуловимо усещане за заплаха. Фигурите на Шварц играеха сами, а той продължаваше трескаво да обмисля чутото. Неговата царска пешка застана пред топовата пешка на противника. Грю отвърна с ход на офицера, Шварц премести друга пешка в тила му. Офицерът на Грю атакува повторно на същото място, а Шварц избегна размяната, давайки възможност на Грю да премести своята царска пешка едно квадратче напред. Със следващия си ход неговият офицер даде шах на противниковия цар. Грю взе с царя съседната до него непокрита пешка, но Шварц нахлу с дамата в

Вы читаете Камъче в небето
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату