присви очи, в признак на вътрешна концентрация. Протегна своите невидими пипала, търсейки наоколо вече познатото му Докосване.
Когато го откри, отдръпна се внимателно, без да го допира. Въпреки продължителния период на съвместно съжителство, все още изпитваше затруднения от близостта на това болно съзнание.
— На друг етаж е. И говори с някого.
— С кого?
— Присъствието ми е непознато. Чакайте — ще подслушам разговора. Може би Секретарят ще се… да, нарича го полковник.
Шект и Пола се спогледаха.
— Не може да е предателство, нали? — попита Пола. — Искам да кажа, абсурдно е един Имперски офицер да заговорничи със землянин срещу Императора.
— Не зная — поклати глава Шект. — Готов съм да повярвам във всичко.
Лейтенант Клауди се усмихваше. Седеше зад бюрото, заобиколен от четирима войници и поставил пръст на спусъка на своя бластер. Когато говореше, гласът му звучеше авторитетно — както подобаваше на ситуацията.
— Не обичам земляните — каза той. — Никога не съм ги харесвал. Те са утайката на галактиката. Те са болни, суеверни и мързеливи. Глупави дегенерати. Но, в името на звездите, по-голямата част от тях си знаят мястото. Да си призная — мога да ги разбера. Какво са виновни, че са се родили такива. На мястото на императора, обаче, не бих търпян прищевките им — всичките тези проклети обичаи и традиции. Но няма значение. Някой ден ще научим…
— Я стига вече — избухна Арвардан. — Не съм дошъл тук, за да слушам…
— Ще слушате, защото още не съм свършил. Тъкмо се канех да кажа, че само едно нещо не мога да разбера — как може някой да обича тези нещастници. Как е възможно човек — истински човек — да падне толкова низко, че да хареса някоя от жените им. Ето такъв човек не бих могъл да уважавам. Той е дори по- лош от…
— Вървете в Космоса с вашите гадни разсъждения! — кресна Бел. — Не разбирате ли, че се готви предателство срещу Империята? Давате ли си сметка колко опасно е положението, в което се намираме? Всяка минута забавяне излага на опасност живота на милиони жители на галактиката…
— О, не ми се вярва, доктор Арвардан. Доктор сте, нали? Все пак, трябва да изразявам уважение към вас. Разбирате ли, аз си имам своя теория. Според мен, вие сте един от тях. Може и да сте роден на Сириус, но дълбоко в черното си сърце сте землянин и използвате своето галактическо гражданство за да работите безпрепятствено за тяхната кауза. Отвлекли сте този важен чиновник — Древен или какъвто е там. Похвално деяние, защото, да си призная, не бих имал нищо против да прекърша мишия му врат. Но неговите съграждани вече го издирват навсякъде. Получихме съобщение тук, във форта.
— Така ли? Толкова бързо? Тогава, защо си губим времето? Трябва незабавно да се срещна с полковника.
— Очаквате някакъв бунт, или нещо подобно? А може би, всичко върви според вашите планове?
— Да не сте полудели? Защо ще го правя?
— Ами иначе защо щяхте да настоявате да задържим Древния?
— Не бива да го освобождавате. — Арвардан се надигна заплашително и за миг изглеждаше готов да се хвърли към другия.
Но лейтенантът държеше бластера в ръка.
— Защо пък да не го пуснем? — попита той. — Внимавайте, човече. Не съм си върнал за всичко, което ми сторихте. Зашлевих ви и ви накарах да ми се кланяте пред вашите земни приятелчета. Седяхте тук чинно и ме слушахте, докато ви обяснявах какъв червей сте според мен. Не бих имал нищо против да ви гръмна в ръката, стига да ми дадете повод. Преценете сам.
Арвардан замръзна.
Лейтенант Клауди се изсмя и остави бластера на бюрото.
— Наистина съжалявам, че ще трябва да ви оставя невредим за срещата с полковника. Ще ви чака в пет и петнадесет.
— Знаели сте го — знаели сте го от самото начало. — Безсилието дразнеше гърлото му като шкурка.
— Естествено.
— Ако времето, което така безсмислено пропиляхте, лейтенант Клауди, се окаже невъзвратимо, тогава и на двама ни не остава много да живеем. — В гласа на Бел се прокрадваха ледени нотки от които думите му придобиваха още по-ужасяващ смисъл. — Но вие ще загинете пръв. Лично ще се погрижа за това, защото възнамерявам да ви размажа физиономията в последната минута преди края.
— Ще те чакам с нетърпение, нещастнико. На твое разположение.
Продължителната служба в Имперските сили бе превърнала коменданта на Форт Дибърн в човек корав и непреклонен. Твърде малка надежда можеше да таи който и да било офицер, за да се обсипе със слава в тези мирни времена, а още по-малка бе тя за полковника. През дългата си военна кариера — от кадет до комендант на форта, той бе обиколил всички краища на галактиката, но ето че сега, в залеза на своята кариера, дори службата на тази побъркана планета му се струваше непосилно бреме. Единственото, което искаше бе нещата да следват своя нормален, ежедневен ход. Готов бе да положи каквито и да било усилия за малко спокойствие, дори ако за целта се налагаше да се извини смирено на някое земно момиче.
Още с влизането Арвардан забеляза, че полковникът имаше доста уморен вид. Беше разкопчал якичката на ризата си, а куртката, със златистия медал „Звездолет и слънце“ беше преметната небрежно през облегалката. Полковникът погледна с отсъствуващ вид Арвардан, докато пукаше с кокалчетата на пръстите си.
— Ужасно объркана история — рече той. — Ужасно. Помня ви добре, млади човече. Вие сте Бел Арвардан от Барон — наскоро си имахме неприятности заради вас. Винаги ли създавате проблеми на другите?
— Този път не само вие ще си имате неприятности, полковник, но и цялата галактика.
— Да, зная — отвърна с досада полковникът. — Искам да кажа — научих за твърденията ви. Разбрах също, че нямате удостоверение за самоличност.
— Взеха ми го, но в Еверест ме познават. Прокураторът би могъл лично да ме идентифицира, още днес следобед, ако се налага.
— Ще видим. — Полковникът скръсти ръце и се изтегна назад. — Да чуем сега тази ваша прословута история.
— Натъкнах се на опасен замисъл за насилствено сваляне на Имперското правителство от страна на малка група местни жители. Ако не се действа незабавно, съществува опасност не само за правителството, но и за цялата Империя.
— Млади човече, струва ми се, че отивате твърде далеч. Склонен съм да се съглася, че местните са в състояние да ни създадат сериозни неприятности като вдигнат бунт, подложат ни на обсада, или нещо подобно — но за момента едва ли са в състояние да прогонят Имперския гарнизон от планетата, да не говорим за сваляне на правителството. Все пак, готов съм да изслушам подробностите около този… този замисъл.
— За съжаление, въпросът е толкова сериозен, че настоявам да разкажа всичко не само пред вас, но и пред самия Прокуратор. Ако нямате нищо против, бих желал незабавно да ме свържете с него.
— Хъммм… Да не прибързваме. Знаете ли, че човекът, когото сте довели с вас е Секретар на Върховния министър на Земята, един от Древните, с други думи — доста важна клечка?
— Разбира се!
— И въпреки това твърдите, че той е един от организаторите на замисъла, за който споменахте.
— Така е.
— Доказателства?
— Надявам се, ще ме разберете, когато ви кажа, че бих желал да обсъждам този въпрос лично с Прокуратора.
Полковникът се намръщи и огледа ноктите си.
— Нима се съмнявате в моята компетентност?
