обзе и един друг, по-силен страх. Възможно беше да приближават и да престъпват границите на стара, развита цивилизация, която в миг на разсеяно раздразнение може да ги унищожи, както човек, без да се замисли, смазва комара, който жужи в ухото му.
Продължаваха да напредват към Немезида и Пит, дълбоко разтревожен, се обърна към Инсиня.
— Сигурно ли е, че кислородът предполага наличие на живот?
— Това е закон на термодинамиката, Дженъс. На една планета, подобна на Земята, а доколкото ни е известно Еритро е подобна на Земята, не може да съществува кислород в свободно състояние, както камъкът не може да виси във въздуха в което и да е гравитационно поле на Земята. Ако изобщо има кислород в атмосферата, той естествено ще се свърже с други елементи в почвата, като отделя енергия. В атмосферата ще продължи да съществува само, ако протича процес, който отделя енергия и кислород в свободно състояние.
— Това ми е ясно, Юджиния, но защо процесът, който доставя енергия, трябва непременно да е свързан с наличието на живот?
— Защото в природата няма друго нещо, което да върши тази работа, освен фотосинтезата при зелените растения, които използуват слънчевата енергия, за да отделят кислород.
— Като казваш, че в природата няма друго нещо, имаш предвид Слънчевата Система. Това е различна система с различно слънце и различна планета с различни условия. Възможно е законите на термодинамиката да важат, но може да съществува някакъв химичен процес, който образува кислорода тук, но не се среща в Слънчевата Система.
— Ако си падаш по облозите, не се обзалагай на това, — каза Инсиня.
Необходими бяха доказателства и Пит трябваше да чака те да се появят.
Първо се оказа, че Немезида и Мегас имат извънредно слаби магнитни полета. Този факт не предизвика сензация, тъй като се допускаше, че е така, поради извънредно бавната им ротация. Еритро имаше период на завъртане около оста си двадесет и три часа и шестнадесет минути (равен на периода му на завъртане около Мегас) и по сила, магнитното му поле беше подобно на земното.
Инсиня беше доволна.
— Поне няма да се тревожим за наличието на опасни радиационни ефекти, които се пораждат от силни магнитни полета, тъй като звездният вятър на Немезида вероятно е много по-слаб от този на Слънцето. Това ще ни помогне да доловим наличието или отсъствието на живот на Еритро от разстояние, или поне на технически развита цивилизация.
— Защо? — попита Пит.
— Високо развитата техника не е възможна без наличието на радиовълни, които Еритро ще излъчва във всички посоки. Поради слабото магнитно поле, естественото излъчване на радиовълни от самата планета е минимално и ще можем да го различим от другото.
— Мисля, че това няма да е необходимо, — каза Пит. — Можем да заключим, че на Еритро няма живот, въпреки наличието на кислород в атмосферата.
— Така ли? И как ще стане това?
— Обмислил съм как. Слушай! Нали каза, че приливните влияния намаляват скоростта на въртене на Немезида, Мегас и Еритро? Каза също, че в резултат на това Мегас се е отдалечил от Немезида, а Еритро се е отдалечил от Мегас.
— Да.
— Значи, ако погледнем назад в миналото, Мегас някога е бил по-близо до Немезида, а Еритро е бил по-близо до Мегас и до Немезида. Това може да означава, че в началото Еритро е имал прекалено висока температура и там съществуват условия за живот отскоро. Може да не е имало достатъчно време за развитието на технически развита цивилизация.
Инсиня тихо се засмя.
— Добре разсъждаваш! Не бива да подценявам астрономическите ти познания, но не си достатъчно добър. Червените джуджета имат дълъг живот и Немезида може да се е образувала при възникването на Вселената — преди около петнадесет милиарда години. Приливното влияние може да е било много силно в началото, когато телата са били близо едно до друго и раздалечаването до голяма степен може да е протекло през първите три или четири милиарда години. Приливното влияние е обратно пропорционално на разстоянието на трета степен и вероятно през последните десетина милиарда години не е настъпила съществена промяна, а това време е ПРЕДОСТАТЪЧНО за изграждането на няколко технически развити цивилизации една след друга. Не, Дженъс, нека бъдем реалисти. Нека да почакаме да видим дали ще доловим излъчване на радиовълни или не.
… Още по-близо до Немезида.
С невъоръжено око тя се виждаше като малка червена сфера, но не беше ярка и не дразнеше очите. От едната й страна се виждаше Мегас като яркочервена точка. В резултат от ъгъла, който се получаваше между него, Ротор и Немезида, през телескоп той се виждаше в по-малко от половин фаза. През телескопа се виждаше и Еритро като по-неясна, кървавочервена точка.
След време тя стана по-ярка и Инсиня каза:
— Имам добри новини за теб, Дженъс. Все още не сме доловили подозрителни излъчвания на радиовълни с неестествен произход.
— Прекрасно.
Пит почувствува вълната от облекчение като топлина, която премина през цялото му тяло.
— Не се радвай толкова, — каза Инсиня. — Възможно е да използуват по-слабо излъчване на радиовълни, отколкото предполагаме. Възможно е да го прикриват много умело. Възможно е дори вместо радиовълни да използуват нещо друго.
Устните на Пит се извиха в лека усмивка.
— Сериозно ли говориш?
Инсиня сви рамене неуверено.
— Защото ако си падаш по облозите, не се обзалагай на това.
… Още по-близо до Немезида. Сега с невъоръжено око Еритро се виждаше като голяма сфера, до него беше издутият Мегас, а Немезида беше от другата страна на Колонията. Ротор беше нагодил скоростта си така, че да се движи успоредно с Еритро, на който през телескоп се виждаха разпокъсаните облаци със спираловидни форми, присъщи за планета с температура и атмосфера подобни на земните и следователно се предполагаше, че тя притежава климат, който поне донякъде прилича на земния.
— Няма светлини на тъмната страна на Еритро, — каза Инсиня. — Това сигурно те радва, Дженъс.
— Предполагам, че липсата на светлина е несъвместима със съществуването на технически развита цивилизация.
— Наистина е така.
— Позволи ми тогава да вляза в ролята на адвокат на дявола, — каза Пит. — При наличието на червено слънце и слаба светлина няма ли и светлината, която цивилизацията произвежда да е слаба?
— Може да е слаба във видимата част на спектъра, но Немезида излъчва силна инфрачервена светлина и се очаква, че изкуствената светлина ще е също така силна. Но инфрачервената светлина, която долавяме, е от планетата. Тя се наблюдава почти равномерно по цялата повърхност, докато изкуствената светлина щеше да е концентрирана изключително в населените райони.
— Значи няма технически развита цивилизация, Юджиния. Забрави тази възможност, — весело рече Пит. — Това може би прави Еритро не толкова интересен в някои отношения, но не вярвам да искаш да се срещнем с равна на нас или по-напреднала цивилизация. Щеше да се наложи да се отправим надругаде, а няма къде да отидем; дори да имаше, нямаше да ни стигнат енергийните запаси. А така можем да останем тук.
— Все пак атмосферата е богата на кислород, така че е сигурно, че на Еритро има живот. Липсва само технически развита цивилизация. Това означава, че ще трябва да слезем на планетата и да изследваме живота там.
— Защо?
— Как защо, Дженъс? Ако там има друг вид живот, който е съвършено различен от живота на Земята, това ще бъде златна мина за нашите биолози.
— Разбирам. Говориш за научна любознателност. Е, предполагам, че животът там няма да избяга. По-
