Немезида

— Аз?

— Ти, разбира се. Успя ли да се добереш до него? Не беше ли това причината да се ожениш за учен от Ротор? — Тя облегна лакти на масата, подпря глава с ръце и се наведе напред.

Фишър поклати отрицателно глава и предпазливо отвърна:

— Тя не ми е казвала и дума за хиперпространствения метод. Имаш погрешна представа за мен.

Уендел не обърна внимание на думите му и продължи:

— А сега искаш да го получиш от мен. И как смяташ да постигнеш това? Ще се ожениш ли за мен?

— Ще ми го дадеш ли, ако се оженя за теб?

— Не.

— Тогава не може да става и дума за женене, съгласна ли си?

— Колко жалко, — каза Уендел с усмивка.

— Да не би да задаваш тези въпроси, защото си специалист по хиперпространството?

— Откъде знаеш каква съм? На Земята ли ти казаха?

— Името ти беше в „Списъка на Аделия“.

— Значи и ти си ме проучвал. Каква странна двойка сме. Забеляза ли, че фигурирам там като физик- изследовател?

— Там са изброени и трудовете ти и в голяма част от заглавията се споменава „хиперпространствен“, затова помислих, че си специалист по хиперпространството.

— Да, но въпреки това съм физик-изследовател и се занимавам с теорията на хиперпространството. Никога не съм се опитвала да приложа изследванията си на практика.

— Но Ротор го направи. Интересно ми е, това засегна ли те? В края на краищата някой от Ротор те изпревари.

— Защо ще ме засяга? Теорията е интересна, но приложението й не е. Ако беше прочел трудовете ми, а не само заглавията им, щеше да видиш, че аз категорично твърдя, че хиперпространственият метод не си заслужава да бъде разработван.

— Но роторианците успяха да изпратят в космоса един апарат, който да изследва звездите.

— Имаш предвид Космическата Сонда. Тя направи измервания на паралакса на някои сравнително отдалечени звезди, но дали си е заслужавала разходите? Колко далече отиде Космическата Сонда? Само на няколко светлинни месеца? Това не е толкова далече. Разстоянието между най-отдалечената позиция на Космическата Сонда и Земята, както и въображаемата линия, която може да се спусне между тях, са всъщност една точка, в сравнение с размерите на Галактиката.

— Космическата Сонда не е единственото им постижение, — отвърна Фишър. — Цялата Колония отпътува.

— Вярно е. Това беше през двадесет и втора, значи са изминали вече шест години. И ние не знаем нищо за тях.

— Това, което знаем, не е ли достатъчно?

— Разбира се, че не. Къде са отишли? Живи ли са още? Възможно ли е да са живи? Досега хората никога не са живели изолирани на една Колония. Земята и другите Колонии винаги са били наоколо. Възможно ли е няколко десетки хиляди души да оцелеят сами във Вселената на малка Колония? Нямаме представа дали това е възможно от психологическа гледна точка. Според мен не е.

— Аз мисля, че целта им е да намерят планета, на която да живеят. Те не могат да останат на Колонията.

— И каква планета ще намерят? Заминаха преди шест години. Има само две звезди, до които може да са стигнали вече, тъй като с хиперпространствения метод средната скорост на движение е равна на скоростта на светлината. Това е Алфа Кентавър, система от три звезди на 4,3 светлинни години от нас, като едната от трите звезди е червено джудже. След тях, на 5,9 светлинни години е звездата на Варнард, също червено джудже. Общо четири звезди: една звезда подобна на Слънцето, една, която прилича на него и две червени джуджета. Двете звезди подобни на Слънцето представляват двойна звезда и съществуването на планета, подобна на Земята, в постоянна орбита около тях, е малко вероятно. Къде по-нататък ще отидат? Няма да успеят, Крайл. Съжалявам. Знам, че на Ротор са жена ти и детето ти, но те няма да успеят.

Фишър запази спокойствие. Той знаеше нещо, което тя не знаеше. Знаеше за съществуването на Звездата Съсед, но и тя беше червено джудже.

— Значи според теб междузвездните полети не са възможни.

— На практика не, ако хиперпространственият метод е единственият начин за придвижване.

— Говориш така, сякаш хиперпространственият метод не е единственият начин, Теса.

— Може и да е единственият. До неотдавна мислехме, че дори той е неосъществим… И все пак можем поне да мечтаем за истински полет в хиперпространството и за истинска свръхсветлинна скорост. Ако можем да се движим със скорост, каквато си пожелаем, за неопределено време, тогава Галактиката, дори Вселената би се превърнала, така да се каже, в една огромна Слънчева Система и бихме могли да я покорим.

— Хубава мечта, но възможно ли е да бъде осъществена?

— Откакто отпътува Ротор, сме имали три всеколониални конференции на тази тема.

— Всеколониални? А Земята?

— Присъствуваха и наблюдатели от Земята, но в днешно време тя не е рай за физиците.

— До какви изводи стигнахте на тези конференции?

Уендел се усмихна.

— Ти не си физик.

— Не ме интересуват подробностите. Просто съм любопитен.

Тя само се усмихна.

Фишър сви ръката си в юмрук.

— Забрави тази своя теория, че съм някакъв таен агент, който иска да измъкне информация от теб. Аз имам дете, което е някъде там, Теса. Ти казваш, че тя сигурно е мъртва. А ако е жива? Ако има някакъв шанс?

Усмивката на Уендел изчезна.

— Извинявай. Не помислих за това. Но бъди реалист. Невъзможно е да се открие една Колония в тази сфера от пространството, чиито радиус сега е шест светлинни години и през цялото време нараства. Цял век ни беше нужен, за да открием десетата планета, а тя е много по-голяма от Ротор и пространството, което трябваше да претърсим, беше много по-малко.

— Винаги има място за надежда, — отговори Фишър. — Възможен ли е истински свръхсветлинен полет? Отговори ми само с да или не.

— Ако искаш да чуеш истината — според повечето хора не е възможен. Има някои, които не са сигурни, но те не казват нищо определено.

— Има ли някой, който да твърди, че е възможен?

— Познавам само един такъв човек. Аз.

— Ти мислиш, че е възможен? — Удивлението на Фишър не беше престорено. — Открито ли го твърдиш или си го казваш само вечер на тъмно?

— Имам публикация на тази тема. Една от статиите, чиито заглавия си прочел. Разбира се, никой не смее да ме подкрепи, а и аз съм допускала грешки, но мисля, че този път съм права.

— Защо никой не те подкрепя?

— Именно това е проблемът. Зависи от интерпретацията. Роторианският модел на хиперпространствения метод, чиито похвати, между другото, са ясни на Колониите като цяло, зависи от това, че отношението между скоростта на кораба и скоростта на светлината, умножено по времето, е константа, където това отношение е по-голямо от единица.

— Какво означава това?

— Това означава, че когато се движиш със скорост по-голяма от скоростта на светлината, колкото по- голяма е скоростта, толкова по-малко е времето, за което можеш да я поддържаш и толкова по-дълго трябва да се движиш със скорост по-малка от тази на светлината, за да можеш отново да я надминеш. В резултат на това, средната скорост е не по-голяма от скоростта на светлината.