няколко тълкувания. При просто попиване е трудно да се забележат, но при щателен анализ се виждат. Повярвайте, моите психолози с часове се занимават с това. И всички мисли, всички обертонове се сливат в единна маса на управляема емоция. А без тях Мечтата би била плоска. Например днес сутринта изпробвах десетгодишно момченце, което несъмнено има заложби. Облакът за него не е просто облак, но и възглавница. Надарен със сенсуалните свойства на двата предмета, облакът се превръща в нещо повече. Разбира се, Мечтата на това момче е твърде примитивна. Но когато завърши училище, ще премине специален курс и тренировки. Ще бъде подложен на усещания от всякакъв род. Ще придобие опит. Ще изучава и анализира класически Мечти от миналото. Ще се научи да контролира и направлява своите Мечти, въпреки че аз винаги съм казвал, че когато Мечтателят импровизира…
Уейл внезапно млъкна и след малко продължи по-спокойно:
— Извинете, малко се увлякох. Исках да ви обясня, че всеки професионален мечтател има свои тип обертонове, които не би могъл да скрие. За специалиста това е като подпис върху Мечтата. А в порнографията, която ми донесохте, изобщо няма обертонове. Това е дело на обикновен човек. Може и да не е лишен от способности, но да мисли може не повече от мен и вас.
— Много хора умеят да мислят, мистър Уейл, — възрази Бърн. — Дори и да не създават Мечти.
— Точно така! — Уейл заръкомаха. — Не се сърдете на стареца. Казах „мисли“ в смисъл „мечтае“. Всеки може по малко да мечтае, както и всеки може по малко да бяга. Но ще съумеем ли ние с вас да пробягаме една миля за четири минути? Ние умеем да говорим, но това не прави от нас съставители на тълковни речници, нали? Ето ви пример: когато мисля за бифтек, в съзнанието ми възниква просто думата. Ако вашето образно възприятие е по-развито, вие ще можете да си представите и препечена коричка, и лук, и запечен картоф. А истинският Мечтател… Той вижда бифтека, помирисва го, усеща вкуса му… изобщо всичко, свързано с него, дори жаравата, дори как ножа разрязва месото и стотици други подробности, при това наведнъж. Нито вие, нито аз, можем да направим това.
— Значи така, — каза Бърн. — Нямаме си работа с продукция на професионален мечтател. Все пак и това е нещо — той скри цилиндърчето във вътрешният джоб на сакото си. — Неволно стигам до мисълта, че би трябвало действително да се въведе строга цензура на Мечтите.
Бърн стана.
— Довиждане, мистър Уейл.
— Довиждане, мистър Бърн. Винаги се надявам на по-доброто.
Франсис Белинджър просто влетя в кабинета на Джес Уейл. Рижите му коси стърчаха, а лицето лъщеше от пот и вълнение. Но като видя Уейл, просто замря.
Шефът седеше отпуснат на стола, подпрял глава с двете си ръце. Виждаше се само посивелият тил.
Белинджър тревожно продума:
— Какво ви е, шефе?
Уейл вдигна глава.
— О, вие ли сте, Франк?
— Какво е станало, шефе? Болен ли сте?
— На моята възраст всички са болни, но още се държа. Идва един пълномощник от министерството.
— Какво му е притрябвало?
— Заплашваше с цензура. Донесе образец от това, което се предава от ръка на ръка. Евтини Мечти за пиянски оргии.
— По дяволите! — с чувство каза Белинджър.
— Бедата е там, че опасенията за нравственост са чудесен предлог за разгръщане на широка кампания. Ще бият и по виновни, и по невинни. А право да си кажем, Франк, и нашата позиция е уязвима.
— Как така? Нали нашата продукция е абсолютно целомъдрена? Приключения и романтични страсти.
Уейл прехапа долната си устна и смръщи чело.
— Между нас казано, няма какво да си кривим душата, Франк. Целомъдрена? Всичко зависи от гледната точка. Това, което ще кажа, не е за широката публика, но ние с вас знаем, че във всяка Мечта има фройдистки асоциации. От това не можеш да избягаш.
— Разбира се, ако специално се търсят такива асоциации. Да кажем, психиатрите…
— Средният човек също. Обикновеният потребител не знае за тази подплънка и е твърде възможно да не съумее да различи фалическият символ от символа на майчинството, дори да му го посочиш изрично. И все пак неговото подсъзнание усеща. Успехът на много от Мечтите се обяснява именно с такива подсъзнателни асоциации.
— Добре, да допуснем. И какво възнамерява да предприеме правителството. Ще заздравява подсъзнанието?
— Лошото е, че не знам какво ще предприемат. Имаме само един коз, на който се осланям и възлагам всичките си надежди: публиката обича Мечтите и няма да иска да се лиши от тях… Но стига за това. Защо дойдохте? Вероятно имате работа с мен.
Белинджър хвърли на масата пред Уейл малък тръбовиден предмет и натъпка в панталона си измъкналата се риза.
Уейл свали блестящата пластмасова опаковка и извади цилиндърчето. В единият край се свиваше в заплетена спирала небесносин надпис: „По хималайската пътека“. До него стоеше фирменият знак на „Сънища наяве“.
— Продукция на Конкурента — Уейл произнесе тези думи така, сякаш всяка започва с главна буква, а устните му се изкривиха в иронична усмивка. — Тази Мечта още не е пусната официално в продажба. От къде се сдобихте с нея, Франк?
— Не е важно. Но бих искал да я попиете.
— Не знам защо, но днес всеки иска от мен да попивам Мечти, — въздъхна Уейл. — Франк, това да не е порнография?
— О, разбира се, в нея няма от вашите любими фройдистки символи — язвително каза Белинджър. — Планински върхове, например. Надявам се да не са опасни за вас.
— Аз съм старец. За мен не са опасни от много години. Но онази Мечта беше направена толкова скверно, направо мъчително… Добре, да видим сега какво сте донесли.
Уейл отново придърпа апарата и си надяна дешифратора. Този път проседя облегнат в креслото повече от четвърт час, през което време Франсис Белинджър успя набързо да изпуши две цигари.
Когато накрая Уейл свали шлема и запремигва, свиквайки с дневната светлина, Белинджър попита:
— Е, какво ще кажете, шефе?
Уейл сбърчи чело.
— Не е за мен. Прекалено много повторения. При такава конкуренция компания „Мечти“ може да живее спокойно още дълго време.
— Точно тук грешите, шефе! Такава продукция ще обезпечи победата на „Сънища наяве“. Трябва нещо да предприемем!
— Слушайте, Франк…
— Не, вие ме чуйте, шефе! В това е бъдещето!
— В това?! — Уейл погледна към цилиндърчето с добродушно-недоверчива усмивка. — Любителски направено, множество повторения, грубовати обертонове. Снегът има отчетлив вкус на сладко от лимони. Кой чувства сега снега като сладко от лимони, Франк? В миналото да, но не и сега. Преди двадесет години, когато Лаймън Харисън създаде своите „Снежни симфонии“ за продаване на юг, беше великолепна находка. Сладко, ледени планински върхове, пързаляне с кънки покрай канари, глазирани с шоколад. Евтинийка, Франк. В наши дни това не струва.
— Точно там е работата, шефе, че вие сте изостанали от времето — възрази Белинджър. — Длъжен съм да поговоря с вас откровено. Когато основахте компанията, купихте основните патенти и започнахте производството на Мечти, те бяха предмети на разкоша. Търсенето беше тясно и индивидуализирано. Можехте да си позволите пускането на специализирани Мечти и да ги продавате на висока цена.
— Знам това — отвърна Уейл — и продължаваме да го правим. Но освен това правим и серийни Мечти за широко потребление.
