защита.
— Изглежда като че ли сте тръгнал по лош път — каза Лъки.
— Дали? — попита отшелникът. — С подходяща помощ съм в състояние да получа тази защита.
Сега беше ред на Лъки.
— Не зная за какво говорите — каза той.
— Мисля, че знаете.
— Не ви разбирам.
— Ще ви дам един съвет-предупреждение срещу помощ.
— Аз не мога да направя нищо. Какъв е вашият съвет?
— Махайте се от астероида преди да са се върнали Антън и хората му.
— За нищо на света. Дойдох, за да се присъединя към тях, а не да си вървя в къщи.
— Ако не напуснете, ще останете тук завинаги. Ще останете като мъртвец. Те няма да ви включат в никой екипаж. Вие нямате квалификация, господине.
— За какво, по дяволите, говорите старче?
— Ето пак. Като се ядосате, ясно виждам това. Вие не сте Бил Уилямс, синко. Каква е родствената ви връзка с Лорънс Стар от Научния съвет? Не сте ли син на Стар?
7. КЪМ СЕРЕС
Лъки присви очи. Той почувства напрежение в мускулите на дясната си ръка, като че ли да посегне към бедрото, на което липсваше бластер, но в действителност не я помръдна.
Гласът му остана под строг контрол, когато попита:
— Чий син? За какво говорите?
— Сигурен съм в това. — При тези думи отшелникът се наведе напред и сграбчи ръката на Лъки. — Добре познавах Лорънс Стар. Беше ми приятел. Помогна ми веднъж, когато бях в нужда. А вие сте му одрал кожата. Не бих могъл да греша.
Лъки дръпна ръката си.
— Говорите неразбираемо — каза той.
— Слушай, синко. Може би за вас е важно да не издавате истинската си самоличност. Добре, няма да настоявам да ми се доверявате. Работил съм за пиратите и признах това. Но изслушайте ме все пак. Хората от астероидите имат добра организация. Може да им бъдат необходими седмици, но ако Антън ви заподозре, те няма да се спрат пред нищо, за да ви проверят из основи. Никакви фалшиви истории няма да ги заблудят. Те ще открият истината и ще научат кой сте. Бъдете сигурен в това! Ще се доберат до истинската ви самоличност. Напуснете, казвам ви! Напуснете!
— Ако бях този, който казвате че съм, старче, няма ли да си навлечете неприятности? — попита Лъки. — Доколкото схващам, вие ми предлагате да ползвам вашия кораб.
— Да.
— А какво ще правите, когато се върнат пиратите?
— Аз няма да бъда тук. Не разбирате ли? Искам да дойда с вас.
— И да оставите всичко, което имате тук ли?
Старецът се колебаеше.
— Да, това е трудно — каза накрая той. — Но никога не ще имам отново този шанс. Вие сте влиятелен човек. Би трябвало да сте. Вероятно сте член на Научния съвет. Тук сте със секретна мисия. Те ще ви повярват. Вие можете да ме защитите, да гарантирате за мен. Можете да предотвратите даването ми под съд. Виждате, че пиратите не са ми повлияли. Това ще бъде от полза за Съвета, млади човече. Ще им разкажа всичко, каквото знам за пиратите. Ще им сътруднича по всеки възможен начин.
— Къде държите кораба си? — попита Лъки.
— Значи сключихме сделката?
Корабът наистина беше малък. Двамата стигнаха до него в колона по един по тесен коридор. В скафандрите те отново представляваха странни фигури.
— Достатъчно близо ли е Серес, за да може да се улови от корабния телескоп? — попита Лъки.
— Всъщност да.
— Можете ли лесно да го разпознаете?
— Разбира се.
— Тогава да се качваме на кораба.
Предният край на пещерата без въздух, която служеше за хангар, се отвори навън веднага, щом бяха запалени двигателите.
— Радиоуправление — обясни Хенсън.
Корабът беше зареден с гориво и провизии. Той излезе плавно от своето леговище и се отправи в космоса с лекотата и свободата, възможни само там, където на практика липсват гравитационните сили. Лъки за пръв път видя астероида на Хенсън от космоса. Той хвърли бърз поглед на долината с изхвърлените консервени кутии, които блеснаха по-ярко от заобикалящите ги скали миг преди тя да мине в сянка.
— Кажете ми сега, нали сте син на Лорънс Стар? — попита отново Хенсън.
Лъки бе открил един добре зареден бластер и колан с кобур. Той вече го връзваше на кръста си, когато заговори.
— Казвам се Дейвид Стар — рече той. — Повечето хора ме наричат Лъки.
Серес е чудовище сред астероидите. Диаметърът му е близо петстотин мили и действителното средно тегло на един човек върху повърхността му цели два фунта. Формата му беше съвсем сферична и всеки, намиращ се в космоса на достатъчно близко разстояние до него можеше лесно да го вземе за внушителна планета.
Все пак, ако Земята беше куха, в нея можеха да се поберат четири хиляди тела с големината на Серес.
Бигман стоеше на повърхността на Серес. Фигурата му беше издута от скафандъра, наблъскан до пръсване с оловни тежести, а подметките на обувките му представляваха оловни плочи с дебелина един фунт. Това хрумване бе негово собствено, но съвсем безполезно. Той все още тежеше по-малко от четири фунта и всяко негово движение заплашваше да го изхвърли в космоса.
От пристигането си с бързия полет от Луната заедно с Конуей и Хенри той беше на Серес вече дни наред в очакване Лъки Стар да съобщи по радиото, че пристига. Гъс Хенри и Хектор Конуей се бяха изнервили от чакането, опасявайки се Лъки да не е загинал. Но Бигман го познаваше по-добре. Лъки бе в състояние да преодолее всяка пречка. Беше им го казал. Когато накрая съобщението от Лъки пристигна, той им го повтори.
Но тук, навън, върху замръзналата почва на Серес, с пустота между него и звездите, Бигман точно по същия начин почувства едно промъкващо се чувство на облекчение.
От мястото, където стоеше, той можеше да наблюдава директно купола на Обсерваторията, чиито по- ниски части потъваха малко зад близкия хоризонт. Съвсем логично тук бе разположена най-голямата обсерватория в Земната империя. В тази част на Слънчевата система, вътре в орбитата на Юпитер, планетите Венера, Земя и Марс имаха атмосфера и поради този факт слабо подхождаха за астрономически наблюдения. Въздухът, макар и толкова рядък като на Марс, пречеше и скриваше по-фините подробности, правеше образите на звездите да трепкат и общо взето проваляше нещата.
Най-големият безвъздушен обект от вътрешната страна на Юпитерианската орбита е Меркурий, но той е така близо до Слънцето, че обсерваторията в неговата полутъмна зона бе специализирана за слънчеви наблюдения. За това бяха необходими относително малки телескопи.
Вторият по големина безвъздушен обект беше Луната и тук обстоятелствата диктуваха специализация. Прогнозата за времето на земята, например, бе станала точна и широкообхватна наука, тъй като явленията в земната атмосфера можеха да бъдат видяни като цяло само от четвърт милион мили.
А третият по големина безвъздушен обект беше Серес и той бе най-подходящия от трите. Неговата незначителна гравитация позволяваше изливането на огромните лещи и огледала без опасност от счупване
