— Часовоят на вратата ще ви доведе. Аз ще се свържа с него. Ще можете ли да дойдете до две минути?
— До две минути и половина, непременно — отвърна с шеговит тон той. Сега гласът му прозвуча по- бодро.
— Това ме удовлетворява!
Хенсън удържа на думата си. Лъки го чакаше. Той направи пауза за момент, държейки вратата отворена.
— Имало ли е някакъв инцидент на базата по-рано тази вечер? — попита той часовоя. — Някакво нападение?
— Да, сър — отвърна часовоят, който изглеждаше изненадан. — Въпреки това нараненият отказа да направи оплакване. Твърдеше, че борбата била честна.
Лъки затвори вратата.
— Очакваха това — каза той. — На никой нормален човек няма да му е приятно да се качи в караулното помещение и да признае, че момче с ръста на Бигман го е набило. Независимо от това, аз ще се обадя по- късно на ръководството и ще им кажа да запишат обвинението на хартия. Защото записът… Господин Хенсън.
— Да, господин Стар?
— Имам един въпрос, чийто отговор не искам да се разнася из системата за вътрешна връзка. Кажете ми какви са координатите на вашия домашен астероид. Постоянните и временните, разбира се.
Хенсън го погледна втренчено и светлосините му очи се разшириха.
— Е, трудно ще ми повярвате, но знаете ли, аз наистина не мога да ви ги кажа.
9. АСТЕРОИДЪТ, КОЙТО НЕ БЕШЕ…
Лъки го погледна спокойно в очите.
— Това е трудно за вярване, господин Хенсън. Мисля, че би трябвало да знаете вашите координати, както обитателят на една планета знае своя домашен адрес.
Отшелникът погледна пръстите на краката си и каза тихо:
— Предполагам, че е така. Това наистина е моят домашен адрес. И все пак аз не го знам.
— Ако този човек е умишлено… — започна Конуей.
— Почакай сега — прекъсна го Лъки. — Нека, ако трябва, да си наложим търпение. Господин Хенсън сигурно има някакво обяснение.
Те зачакаха отшелника да заговори.
Координатите на различните тела в Галактиката бяха жизнено важни за космическите пътешествия. Те изпълняваха същите функции, както линиите на географската ширина и дължина върху двуизмерната повърхност на една планета. Обаче тъй като космосът е триизмерен и телата в него се движат по всевъзможни пътища, необходимите координати са по-сложни.
Първо, основна тук е една стандартна нулева позиция. В случай от Слънчевата система това обикновено е Слънцето. Въз основа на този стандарт са необходими три цифри. Първата цифра е разстоянието на един обект или една позиция в космоса до Слънцето. Втората и третата цифра са две ъглови измерения, указващи положението на обекта относно една въображаема линия, свързваща Слънцето с центъра на Галактиката. Ако се знаят три стойности на такива координати за три различни времена, с достатъчен интервал между тях, орбитата на това тяло може да бъде изчислена и ще е известно неговото положение спрямо Слънцето във всеки даден момент.
Космическите кораби могат да пресмятат собствените си координати спрямо Слънцето или, ако това е по-удобно, спрямо най-близкото голямо тяло, което и да е то. За линиите до Луната, например, по които пътуват корабите Земя-Луна и обратно, обикновено „нулева точка“ е Земята. Собствените координати на Слънцето могат да бъдат пресметнати спрямо центъра на Галактиката и Първия галактически меридиан, но те са важни само при междузвездни пътувания.
Част от всичко това може би минаваше през ума на отшелника, докато седеше с напрегнато наблюдаващите го трима членове на Съвета. Трудно бе да се каже.
— Да, мога да ви обясня — каза внезапно Хенсън.
— Чакаме — отвърна Лъки.
— За петнадесет години нито веднъж не ми се е случвало да ползвам координати. От две години изобщо не съм напускал астероида, а всяко пътуване, което предприемах преди това, може би веднъж или два пъти в годината, беше на късо разстояние, до Серес или Веста, за попълване на един или друг вид запаси. В тези случаи ползвах местни координати, които пресмятах само за момента. Никога не съм съставял таблица, защото не ми е била необходима. Отсъствах ден или два, най-много три, а за това време моята скала не отиваше далеч. Тя пътуваше с потока, малко по-бавно от Серес или Веста, когато биваше по-близо до него. Когато се отправях към изчисленото положение, моята скала беше отдалечена на десет хиляди или дори на сто хиляди мили от нейното първоначално място, но тя бе винаги достатъчно близо, за да я уловя с корабния телескоп. После винаги нагаждах своя курс на око. Никога не съм ползвал стандартните слънчеви координати, защото никога не ми се е налагало. Това е всичко.
— От казаното от вас излиза — рече Лъки, — че вече не можете да се върнете на вашата скала. Изчислихте ли местните й координати преди да я напуснете?
— Никога не съм мислил за тях — отвърна с тъга отшелникът. — Толкова отдавна я напуснах, че нито за секунда на съм обърнал внимание на тази работа. Поне допреди минутата, в която ме повикахте тук.
— Чакайте, чакайте — рече д-р Хенри, който бе запалил нова лула тютюн и пуфкаше усилено. — Може би греша, господин Хенсън, но когато за пръв път сте станал собственик на астероида е трябвало да попълните формуляра за собственост в Земното бюро за извънземни работи. Така ли е?
— Да — потвърди Хенсън, — но той бе само една формалност.
— Възможно е. Не го оспорвам. Все пак, координатите на вашия астероид би трябвало да са записани там.
Хенсън помисли малко и поклати отрицателно глава.
— Боя се, че не са, доктор Хенри. Те взеха само стандартните координати, установени за първи януари същата година. Това беше само, за да могат да идентифицират астероида, нещо като кодов номер, в случай че бъде оспорвано правото на собственост. Нищо повече не ги интересува, а една орбита не може да се изчисли с помощта на координатите само на една точка от нея.
— Но вие самият трябва да сте имали орбитални стойности. Лъки ни каза, че първоначално сте ползували астероида като място за годишна отпуска. Така че трябва да сте били в състояние да го откривате от година на година.
— Това беше преди петнадесет години, доктор Хенри. Да, имах стойностите, но те са някъде в моите дневници на скалата, а аз не ги помня наизуст.
Кафявите очи на Лъки потъмняха.
— За момента нямам други въпроси, господин Хенсън — каза той. — Часовоят ще ви върне обратно в стаята и ще ви каже кога отново ще имаме нужда от вас. И, господин Хенсън — добави той, когато отшелникът стана, — ако се случи да си спомните координатите, веднага ни уведомете.
— Имате моята дума, господин Стар — обеща тържествено Хенсън.
Тримата бяха отново сами. Лъки протегна ръка към устройството за свръзка.
— Свържете ме за предаване — каза той.
— За вас ли беше първоначално приетото съобщение, сър? — дойде до него гласът на дежурния в централата за свръзка. — Не можах да го разшифровам, така че помислих…
— Добре сте направил. Връзка, моля.
Лъки нагласи един шифър и използува координатите на Бигман за начална точка в субетерния лъч.
— Бигман — каза той, когато лицето му се появи на екрана, — отвори отново корабния дневник.
— Имаш ли координатите, Лъки?
— Не още. Отвори ли корабния дневник?
— Да.
— Има ли някъде в него откъснат лист? Откъснат и целият покрит с изчисления?
