— Чакай! Да, ето го.
— Покажи го на екрана на твоя предавател. Искам да го видя.
Лъки взе пред себе си лист хартия и прекопира изображението.
— Готово, Бигман, махни го. Сега слушай, не мърдай от мястото си. Разбираш ли ме? Остани където си, каквото и да се случи, докато не ти се обадя. Изключвам се.
— От скалата на отшелника до Серес управлявах кораба на око — обърна се Лъки към двамата по- възрастни мъже. — Коригирах курса три или, четири пъти с помощта на корабния телескоп и другите уреди за наблюдение и измервания. Това са моите изчисления.
Конуей кимна.
— Предполагам, че сега имаш намерение да направиш обратни изчисления, за да намериш координатите на скалата.
— Това може да стане достатъчно лесно, особено ако ползваме обсерваторията на Серес.
Конуей стана с усилие.
— Не мога да ти помогна: мисля, че отдаваш прекалено много значение на всичко това, но за известно време ще следвам твоя инстинкт. Хайде да вървим в Обсерваторията.
Коридорите и елеваторите ги доближиха до повърхността на Серес, половин миля над служебните помещения на Научния съвет на астероида. Тук беше хладно, тъй като се правеше всичко възможно температурата в Обсерваторията да се поддържа постоянна и толкова близка до тази на повърхността, колкото човешкото тяло да издържи.
Един млад техник разчиташе бавно и внимателно изчисленията на Лъки и ги подаваше на компютъра, контролирайки операциите.
Д-р Хенри бе свил слабото си тяло на един не твърде удобен стол и изглежда се опитваше да получи малко топлина от лулата си, защото големите му възлести ръце бяха обгърнали нейното гърненце.
— Надявам се, че това ще доведе до нещо — каза той.
— До нещо по-добро — отвърна Лъки, който седеше замислено фиксирал погледа си в насрещната стена. — Виж какво, чичо Хектор, допреди малко вие разчитахте на моя „инстинкт“. Това не е инстинкт. Вече не е. Сега пиратството е коренно различно от това преди четвърт век.
— По-трудно е да се заловят или спрат корабите им, ако това имаш предвид — каза Конуей.
— Да, но не е ли още по-странно, че нападенията им се ограничават в района на астероидния пояс? Само тук, на астероидите, е нарушена търговията.
— Те са предпазливи. Преди двадесет и пет години, когато корабите им бродеха по целия път до Венера, бяхме принудени да предприемем офанзива и ги разбием. Сега са се установили на астероидите и правителството се колебае да вземе скъпоструващи мерки.
— Дотук добре — каза Лъки, — но как се прехранват? Винаги се е предполагало, че пиратите не нападат само заради самото развлечение, а залавят кораби, храна, вода и други припаси. Човек може да помисли, че сега повече от всякога нападенията са станали необходимост. Капитан Антън ми се похвали със стотици кораби и хиляди светове. Това може да е било лъжа, за да ме впечатли, но той, разбира се, намери време за дуел с ракетни пистолети в открития космос, сякаш не се страхуваше от каквато и да е намеса от страна на правителството. На всичко отгоре Хенсън каза, че пиратите използуват различни светове на отшелници като площадки за кацане и излитане. Има стотици такива светове. Ако пиратите са във връзка с всички или дори с голяма част от тях, това също означава голяма организация. Откъде наемат храна за издържането й, като в същото време организират по-малко нападения, отколкото преди двадесет и пет години? Човекът от пиратския екипаж Мартин Маню ми говори за съпруги и семейства. Каза, че му били поверени цистерни. Навярно отглежда мая. На своя астероид Хенсън имаше храни от мая, а тя не беше венерианска. Познавам вкуса й. Съпостави всички тези факти. Те отглеждат собствена храна в малки ферми за мая, разпределени по астероидните пещери. Въглероден двуокис могат да получат директно от варовитите скали, а вода и допълнително количество кислород от спътниците на Юпитер. Машините и съоръженията за производство на енергия могат да бъдат внасяни от Сириус или получени след случайно нападение. Нападенията ги снабдяват също с нови членове — мъже и жени. Това означава, че Сириус е създал едно независимо правителство, насочено срещу нас. Той използува недоволни хора, за да създава пръснато на голяма площ общество, което ще бъде трудно или невъзможно да се разруши, ако чакаме твърде дълго. Шефовете на капитан Антън имат за цел на първо място да придобият по-голяма власт и биха дали половината от Земната империя на Сириус, ако можеха да задържат другата половина за себе си.
— Това е ужасно голяма постройка за малката основа от факти, която имаш. Съмнявам се дали ще можеш да убедиш правителството. Знаеш, че Научният съвет може да действува самостоятелно само дотук. За нещастие нямаме собствена флота — поклати глава Конуей.
— Зная. Точно затова се нуждая от повече информация. Ако действаме, докато играта е още в началото, ще можем да намерим техните главни бази, да заловим шефовете им, да извадим наяве връзката им със Сириус…
— Е?
— Това е моето мнение за пътя, по който трябва да се тръгне. Убеден съм, че средният „човек от астероидите“, ако използвам собствената им фраза, не предполага, че е станал марионетка на Сириус. Той вероятно има повод за оплакване от Земята. Може би мисли, че е третиран сурово, възмутен от факта, че не е могъл да си намери работа или да получи повишение, че не поминува така добре, както би трябвало. Може би е бил привлечен от живота, който е мислил за колоритен. Всички тези „може би“. Все пак далеч не може да се каже, че е искал да бъде на страната на най-лошия враг на Земята. Когато разбере, че неговите водачи са го измамили, пиратското зло ще отпадне.
Лъки прекъсна своето напрегнато шепнене когато се приближи техникът, държащ гъвкава прозрачна лента, перфорирана на езика на компютъра.
— Кажете — попита той, — сигурен ли сте във верността на данните, които ми дадохте?
— Сигурен съм. Защо?
— Тук има някаква грешка — поклати глава техникът. — Крайните ви координати поставят вашата скала вътре в забранените зони. Това е позволено само при движение с подходяща скорост. Искам да кажа, че той не може да бъде там.
Лъки учудено повдигна вежди. Човекът сигурно имаше право относно забранените зони. Никакви астероиди не можеха да бъдат намерени в тях. Тези зони представляваха части от астероидния пояс, в който, ако съществуваха астероиди, биха имали времена на въртене около Слънцето напълно равни на дванадесетгодишния период на въртене на Юпитер. Това означаваше, че астероидът и Юпитер непрекъснато ще се приближават на всеки няколко години в една и съща част от космоса. Повтарящото се притегляне на Юпитер бавно би изтеглило астероида извън тази зона. За два милиарда години, откакто са се образували планетите, Юпитер бе изтеглил всички астероиди извън забранените зони.
— Сигурен ли сте, че изчисленията ви са верни? — попита Лъки.
Техникът сви рамене, сякаш да каже: „Зная си работата“, а на глас рече:
— Можем да направим проверка с телескопа. Хилядаинчовият е зает, но в края на краищата той не е много подходящ за работа на близко разстояние. Ще вземем един от по-малките. Моля, бихте ли ме последвали?
Самата Обсерватория приличаше на параклис с олтари — различните телескопи. Хората бяха погълнати в своята работа и не вдигнаха поглед дори за момент при влизането на техника и тримата членове на Съвета. Техникът ги поведе към едно от отделенията, на каквито бе разделено огромното, приличащо на пещера помещение.
— Чарли — обърна се той към един преждевременно оплешивял млад мъж, — би ли пуснал Берта в действие?
— Защо? — попита Чарли, вдигайки поглед от серията изпъстрени със звезди фотографски плаки, над които се бе навел.
— Искам да проверя мястото, представено с тези координати. — Той му показа компютърната лента. Чарли хвърли един поглед и се намръщи.
— Защо? — попита отново той. — Това е територията на Забранената зона.
— Все пак, би ли фокусирал точката? — помоли го техникът. — По искане на Научния съвет.
