— Че майор Левинсън е робот. Той е човекът, който е приел рапорта. Той отговаря за нашата архива. Познавам го добре и се кълна, че той не може да е робот.
— Ние ще го разпитаме, командире. И едно нещо… — Лицето на Лъки придоби мрачно изражение. — Не го обвинявайте, че е робот, не го питайте дали е робот, дори не му загатвайте, че би могъл да бъде робот. Не правете нищо, което може да го накара да се почувствува заподозрян.
— Защо не? — попита командирът.
— Сириусианите имат начин да защищават роботите си. Откритото подозрение може да задействува някакво устройство в майора, което да предизвика експлозия, ако той наистина е робот.
— Господи! — изпуфтя командирът.
Напрежението, което беше общо за всички хора на борда на „Юпитерианска луна“, бе дало своето отражение и върху майор Левинсън, но той стоеше по военному мирно.
— Да, сър — каза той.
— Съветник Стар има да ви зададе няколко въпроса — каза предпазливо командирът.
Майор Левинсън отмести погледа си към Лъки. Той беше много висок, по-висок дори от Лъки, светлокос, синеок и с продълговато лице.
— Всички мъже са рапортували на борда на „Юпитерианска луна“ непосредствено преди отлитането от Йо, а вие сте приели тези рапорти — започна Лъки. — Така ли е, майоре?
— Да, сър.
— Видяхте ли лично всеки един човек?
— Не, сър. Използувах видеофона за вътрешна връзка. Всеки човек отговори от работното си място или от кабината си.
— Всеки човек ли? Чухте ли гласа на всеки? На всеки един от тях лично?
— Така предполагам. — Майор Левинсън изглеждаше озадачен. — Всъщност това са неща, които човек запомня.
— Моля ви, много е важно да си спомните.
— Е, тогава почакайте — майорът сбърчи чело и наведе глава. — Започвам да си спомням. Норич отговори вместо Съмърс, защото Съмърс бил в банята. — После Левинсън внезапно се развълнува. — Чакайте, точно сега всички го търсят!
— Това няма значение, майоре — вдигна ръка Лъки. — Бихте ли намерили и довели тук Норич?
Норич влезе, воден за ръка от майор Левинсън. Изглеждаше объркан.
— Командире — каза той, — изглежда не могат да открият Ред Съмърс. Какво му се е случило?
Лъки изпревари отговора на командира.
— Опитваме се да установим това — каза той. — Вие ли рапортувахте присъствието на Съмърс, когато майор Левинсън е проверявал дали всички са на борда преди да напуснем Йо?
Слепият инженер се изчерви.
— Да — притеснено отвърна той.
— На майора сте казали, че Съмърс е в банята. Там ли е бил наистина?
— Ами… не, не беше там, Съветнико. Излезе за малко от кораба, за да прибере нещо от уредите, което беше забравил. Не искаше командира да му трие сол на главата, извинете, сър,за лекомислието му, и ме помоли да го прикрия. Каза, че ще се върне доста преди да излетим.
— А върна ли се?
— Аз… аз мислех… Останах с впечатлението, че се е върнал. Струва ми се Мът се разлая и затова бях сигурен, че Съмърс се връща, но по време на подготовката за излитане аз нямам задължения, така че отидох да си легна и да подремна. Предполагам, че в момента не съм обърнал особено внимание на тази работа. Почти веднага след това стана бъркотията в двигателния отсек и после нямаше време да се мисли за нищо друго.
— Предупреждение до всички! Излитаме! Всички по местата си! — внезапно се чу високо гласът на Панър по централния видеофон.
„Юпитерианска луна“ беше отново в космоса, издигайки се мощно срещу гравитацията на Юпитер. Изразходваше енергия колкото пет обикновени кораба и само едно леко потрепване в звука на хиператомните двигатели показваше, че работата на корабните механизми зависи в известна степен от импровизираните съоръжения.
Панър унило размишляваше върху напразно загубената от кораба енергия.
— Както върви, аз ще се върна само със седемдесет процента от първоначалната енергия, а процентът можеше да бъде осемдесет и пет или деветдесет — каза той. — Ако кацнем на Йо и излетим отново, ще се върнем само с петдесет процента от първоначалната енергия и не знам дали ще сме в състояние да издържим още едно излитане.
— Ние трябва да вземем Съмърс и вие знаете защо — каза Лъки.
Когато Йо започна отново да се уголемява на екраните, Лъки замислено каза:
— Не е съвсем сигурно, че ще го намерим, Бигман.
— Да не би да смяташ, че сириусианите наистина са го прибрали?
— Не, но Йо е голям. Ако Съмърс е търсил някакво място за среща, никога няма да можем да го намерим. Разчитам единствено на това, че той няма да се движи. Може да се движи само ако носи със себе си кислород, храна и вода, така че в случая е по-логично да стои на едно място. Особено след като няма причина да очаква, че ще се върнем.
— Трябваше веднага да се досетим, че е тоя гад, Лъки. Още в самото начало се опита да те убие. Защо би искал да стори това, ако не е работил за сириусианите?
— Съвсем вярно, Бигман, но не забравяй, че ние търсехме шпионин. Съмърс не може да бъде шпионин. Нямал е достъп до информацията, която е изтичала. Щом ми стана ясно, че шпионинът е робот, подозрението падна от Съмърс. В-жабата бе открила в него емоции, така че той не би могъл да бъде робот, а следователно и шпионин. Разбира се, това не му е пречило да бъде предател и саботьор, а аз не би трябвало да си позволя търсенето на шпионин да ме направи сляп за тази възможност. — Лъки поклати глава. — На това разследване непрекъснато не му вървеше. Всеки друг освен Норич да бе прикрил Съмърс, щяхме да пипнем нашия робот. Бедата е там, че Норич е единственият човек, който би могъл да има убедителна невинна причина да сътрудничи на Съмърс. Настроен е приятелски към него, знаем това. После Норич би могъл да не разбере, че Съмърс не се е върнал преди излитането. В края на краищата, нали е сляп.
— Освен това — добави Бигман — той също показа, че притежава емоции и не може да е роботът.
— Точно така — кимна Лъки, но после се намръщи и замълча.
Те слизаха надолу към повърхността на Йо. Кацнаха почти на предишното място. При приближаването им точките и размазаните сенки се превърнаха в съоръженията, които бяха оставили. Лъки оглеждаше внимателно повърхността чрез видеоекрана.
— Останаха ли помещения с кислород на Йо след като го напуснахме? — попита Лъки.
— Не — отвърна командирът.
— Тогава може би сме пипнали нашия човек. Зад онова скално образувание можете да видите едно помещение в пълна изправност. Имате ли опис на изчезнали от кораба материали?
Без да каже нещо, командирът извади един лист и Лъки започна да го изучава.
— Бигман и аз ще излезем да го потърсим — каза той. — Мисля, че няма да имаме нужда от помощ.
Мъничкото Слънце беше високо в небето, а Бигман и Лъки вървяха върху собствените си сенки. Юпитер беше съвсем тънък сърп.
— Ако не спи, трябва да е видял кораба — заговори Лъки на дължината на вълната на Бигман.
— Или ако не си е отишъл — допълни Бигман.
— Съмнявам се да си е отишъл.
— Марсиански пясъци! — почти веднага след това извика Бигман. — Лъки, виж там, горе!
