затъмнение. Никой нямаше време. Никой нямаше сърце да гледа.
Накрая Панър седна и загледа вторачено. Очите му бяха възпалени, а кожата около тях — зачервена и подута. Гласът му се превърнал в дрезгав шепот.
— Всички по местата си. Ще проведем пробно пускане — каза той.
Не беше спал четиридесет часа. Другите работиха на смени, но той не бе спрял нито за да яде, нито за да спи.
Бигман, който се беше ограничил с неквалифициран труд — изпълняваше нареждания, отчиташе скали според давани указания и държеше лостове съгласно съответната инструкция, — нямаше какво да прави при пробното пускане. Нямаше нито работно място, нито задължения. Бродеше мрачно из кораба и търсеше Лъки. Накрая го намери в командната зала заедно с Донахю.
Лъки си беше свалил ризата и бършеше лицето и раменете си с голяма кърпа от пластопух.
— Корабът ще тръгне, Бигман — каза бодро той, щом го видя. — Скоро ще отлетим.
— Сега правим само пробно пускане, Лъки — отвърна Бигман.
— Корабът ще тръгне. Джим Панър направи чудеса.
— Съветник Стар, вие спасихте моя кораб — каза принудено командирът Донахю.
— Не, не. Панър заслужава похвалата. Мисля, че половината двигател се държи на медни жици и лепило, но ще работи.
— Знаете какво искам да кажа, Съветнико. Докарахте ни на Юпитер-5, когато ние, останалите, бяхме готови да се предадем и да изпаднем в паника. Вие спасихте моя кораб и аз ще докладвам изцяло този факт, когато застана пред военния съд на Земята, загдето не ви сътрудничих на Юпитер-9.
— Не мога да позволя това — каза Лъки и се изчерви от смущение. — Важно е членовете на Съвета да избягват публични изяви. Що се отнася до официалния доклад, вие сте командвали кораба през цялото време. Няма да бъде споменато за никакво действие от моя страна.
— Невъзможно. Не мога да си позволя да бъда похвален за направеното от вас.
— Ще ви се наложи. Това е заповед. И нека не говорим за военен съд.
Командир Донахю се изправи.
— Аз заслужавам военен съд — каза гордо той. — Вие ме предупредихте за присъствието на сириусиански шпионин. Аз не ви послушах и на кораба ми бе извършен саботаж.
— Аз също съм виновен — каза спокойно Лъки. — Бях на борда на кораба, а не успях да го предотвратя. Все пак, ако успеем да се завърнем със саботьора, няма изобщо да се повдига въпросът за военен съд.
— Саботьорът, разбира се, е робот. Вие ме предупредихте — каза командирът. — Как съм могъл да бъда толкова сляп!
— За съжаление все още не сте прогледнали. Саботажът не е извършен от робот.
— Не е извършен от робот ли?
— Един робот не може да направи саботаж на кораба. Това би навредило на хора и би означавало нарушение на първия закон.
— Той може да не е чувствувал, че причинява вреда — след като помисли малко, отвърна командирът.
— Всички на борда на кораба, включително хуманоидът, разбират от аграв. Роботът би знаел, че причинява вреда. Във всеки случай аз мисля, че ние знаем кой е саботьорът или ще узнаем всеки момент.
— Така ли? И кой е той, съветник Стар?
— Е, нека поразсъждаваме малко. Някой, извършил саботаж на космически кораб, при което, е сигурен, че корабът или ще се взриви, или ще падне върху Юпитер, би бил луд или фанатичен свръхчовек, ако остане на борда му.
— Да. Струва ми се, че е така.
— Откакто напуснахме Йо, въздушните шлюзове изобщо не са отваряни. В противен случай налягането на въздуха леко щеше да се понижи, а барометърът не е отчел понижения. Разбирате, че саботьорът не може да се е качил на кораба от Йо. Той е още там, ако вече не са го взели.
— Как биха могли да го вземат? Никой кораб освен този не може да отиде на Йо.
— Никой земен кораб — усмихна се мрачно Лъки.
— Нито сириусиански кораб — добави командирът.
— Сигурен ли сте?
— Да, сигурен съм — намръщи се командирът. — Всъщност, почакайте. Всеки рапортува, че е на борда, преди да напуснем Йо. Нямаше да тръгнем, ако някой не беше потвърдил присъствието си на кораба.
— В такъв случай всички продължават да са на борда.
— Така излиза.
— Добре — каза Лъки. — Панър беше наредил всички да бъдат по местата си по време на аварията. Местонахождението на всеки човек би трябвало да е уточнено и при пробния пуск. Обадете се на Панър и го попитайте дали някой липсва.
Командир Донахю се обърна към видеофона за вътрешна връзка и звънна на Панър.
Измина известно време, преди умореният глас на Панър да отговори.
— Тъкмо се канех да ви позвъня, командире — каза той. — Пробният пуск мина успешно. Можем да излитаме. Ако имаме късмет, двигателите ще издържат докато се върнем на Юпитер-9.
— Много добре — отвърна командирът. — Работата ви ще бъде оценена по заслуги. Междувременно всички хора ли са по местата си?
Лицето на Панър върху екрана на видеофона сякаш мигновено застина.
— Не! Господи, аз възнамерявах да ви кажа! Не можем да открием Съмърс.
— Ред Съмърс? — извика внезапно развълнуван Бигман. — Този убиец! Лъки…
— Не бързай, Бигман — прекъсна го Лъки. — Доктор Панър, вие искате да кажете, че Съмърс не е в кабината си, така ли?
— Няма го никъде. Ако не беше невъзможно, бих казал, че не е на борда.
— Благодаря ви — каза Лъки и се пресегна, за да прекъсне връзката. — Е, командире?
— Слушай, Лъки — обади се Бигман. — Спомняш ли си, когато веднъж ти казах, че го срещнах да излиза от двигателния отсек? Какво е правил там?
— Сега вече знаем какво — отвърна Лъки.
— И знаем достатъчно, за да го арестуваме — добави пребледнял от гняв командирът. — Ние ще се приземим на Йо и…
— Почакайте — каза Лъки. — Всяко нещо с времето си. Има и по-важни работи от един предател.
— Какви са те?
— Въпросът с робота.
— Той може да почака.
— По-скоро не може. Командире, вие казахте, че всички хора са рапортували, че са на борда на „Юпитерианска луна“, преди да напуснем Йо. Ако е така, тогава очевидно рапортът е бил фалшив.
— Е?
— Аз мисля, че трябва да намерим източника на фалшивия рапорт. Робот не може да направи саботаж на кораб, но ако го е направил човек без знанието на робота, би било много просто последният да му помогне да остане извън кораба, ако се поиска от него това.
— Искате да кажете, че отговорен за фалшивия рапорт е роботът ли?
Лъки замълча. Опитваше се да не позволи на надеждата или победоносното чувство да нараснат твърде много у него, но все пак доводът изглеждаше съвършен.
— Изглежда, че е така — каза той.
15. ПРЕДАТЕЛ!
— Тогава майор Левинсън — каза командирът и очите му помръкнаха. — И все пак смятам, че това е невъзможно.
— Какво смятате, че е невъзможно? — попита Лъки.
