Върху скалите се появи една фигура. Тя се чернееше на фона на изтъняващата жълта ивица на Юпитер.
— Не мърдайте — чу се нисък, уморен глас на вълната на Лъки. — Имам бластер.
— Съмърс, слез и се предай — предложи му Лъки.
— Отгатнах вярната дължина на вълната ти, нали, Съветнико? — каза Съмърс и в напрегнатия му глас се долавяше нотка на горчива насмешка. — Макар че това бе лесно за отгатване, като се има предвид ръста на твоя приятел… Връщайте се на кораба или ще ви убия и двамата.
— Не блъфирай напразно — каза Лъки. — На това разстояние не можеш да ни улучиш и от дузина опити.
— А аз също съм въоръжен — добави със своя тенор Бигман — и мога да те улуча дори от такова разстояние. Само помни това и не мръдвай пръста си в близост до спусъка.
— Хвърли бластера и се предай — каза Лъки.
— Никога! — отвърна Съмърс.
— Защо не? На кого си верен? — попита Лъки. — На сириусианите ли? Обещаха ли ти да те вземат? Ако е така, значи са те измамили… Те не заслужават вярност. Кажи ми къде в системата на Юпитер е разположена сириусианската база?
— Нали все много знаеш! Намери си я сам!
— Каква субвълнова комбинация използуваш за връзка с тях?
— И това си открий сам… Не се приближавай!
— Помогни ни сега, Съмърс, и аз ще направя каквото мога, за да смекча наказанието ти на Земята — предложи му Лъки.
— Даваш думата си на съветник, така ли? — леко се засмя Съмърс.
— Да.
— Не бих разчитал на нея. Върнете се на кораба си.
— Защо си се обърнал срещу своя собствен свят, Съмърс? Какво ти предложиха сириусианите? Пари ли?
— Пари! — внезапно прозвуча яростно гласът на другия. — Искаш ли да знаеш какво ми предложиха? Ще ти кажа. Възможността за почтен живот.
Лъки и Бигман чуха стържещия звук, когато Съмърс стисна зъби.
— Какво имах на Земята? Нещастия през целия си живот. На тази пренаселена планета за мене нямаше възможност да си създам име и положение. Навсякъде, където отидех, ме заобикаляха милиони хора, които се бореха със зъби и нокти за съществуването си. Опитах се да се боря по същия начин и аз, но ме хвърлиха в затвора. Тогава реших, че ако някога мога да направя нещо, с което да си отмъстя на Земята, ще го направя.
— Какво очакваше да получиш от Сириус, за да водиш почтен живот?
— Поканиха ме да емигрирам на сириусианските планети, ако искаш да знаеш. — Съмърс замълча и дишането му се чу като слаб, хъркащ звук. — Нови светове има там. Чисти светове. В тях има място за хора. Те се нуждаят от хора и таланти. Там бих имал възможност.
— Никога няма да стигнеш до там. Кога очакваш да те приберат?
Съмърс мълчеше.
— Погледни истината в очите, човече — каза Лъки. — Те няма да дойдат. Няма да ти предложат почтен живот, няма да ти предложат никакъв живот, остава ти само смъртта. Очакваше ги да дойдат преди да закъсаш, нали?
— Не.
— Не лъжи. Това няма да подобри положението ти. Ние проверихме липсващите запаси на „Юпитерианска луна“ и знаем точно колко кислород си изнесъл тайно от кораба. Кислородните бутилки са нещо неудобно за носене дори при слабата гравитация на Йо, ако трябва да ги отмъкнеш незабелязано и набързо, като гледаш да не те хванат. Запасите ти от въздух са почти на свършване, нали?
— Имам въздух в изобилие — отвърна Съмърс.
— А според мене е почти на привършване. Не разбираш ли, че сириусианите няма да дойдат? Не могат да дойдат без аграв-кораб, а нямат такъв. Велика Галактико човече, така ли си жаден за сириусианските светове, че ще позволиш да те убият посредством такава явна и груба двойна игра, каквато виждам за първи път? Кажи ми сега какво направи за тях?
— Направих това, за което ме помолиха — отвърна Съмърс — а то не беше много. И ако съжалявам за нещо — извика задъхано той, — то е, че не смогнах да унищожа „Юпитерианска луна“. Все пак как успяхте да се измъкнете? Аз направих това. Аз повредих гнилия… — И Съмърс започна да се задушава.
Лъки даде знак на Бигман и хукна, като правеше онези дълги скокове, характерни за тичането в световете със слаба гравитация. Бигман го последва, тичайки зигзагообразно, за да не бъде лесна цел.
Бластерът на Съмърс се появи и се чу слаб пукащ звук. Нищо повече не можеше да се чуе в разредената атмосфера на Йо. Наоколо се извисиха фонтани от пясък, а на няколко ярда от бързо движещата се фигура на Лъки се образува кратер.
— Няма да ме хванеш! — извика отчаяно Съмърс. — Нямам намерение да се връщам на Земята! Сириусианите ще дойдат да ме вземат!
— Нагоре, Бигман — каза Лъки, който бе достигнал скалното образувание. Той подскочи, улови се за една издатина и се втурна по-нататък. При такава слаба гравитация и в скафандър, човек можеше да надмине по катерене и планинска коза.
Съмърс леко изпищя. Улови шлема си с ръце, скочи назад и изчезна.
Лъки и Бигман стигнаха върха. От другата страна скалното образувание беше почти отвесно. Само остри ръбове нарушаваха повърхността му. Фигурата на Съмърс приличаше на прилеп с разперени крила. Той падаше бавно надолу, като се премяташе и удряше в скалите.
— Да го хванем, Лъки — рече Бигман и направи дълъг скок далече от скалата. Лъки го последва.
На Земята, а дори и на Марс, този скок би бил смъртоносен. На Йо обаче той можеше да предизвика само леко сътресение. Двамата паднаха долу със свити колене, и се претъркулиха, за да смекчат удара. Лъки пръв скочи на крака и се отправи към Съмърс, който лежеше неподвижно.
Бигман пристигна задъхан.
— Хей, този скок не беше най-лесният, който аз… Какво се е случило с приятелчето?
— Мъртъв е — отвърна Лъки. — От начина, по който звучеше гласът му, разбрах, че кислородът му е на свършване. Беше почти в безсъзнание. Затова го карах да говори бързо.
— Човек може да бъде в безсъзнание дълго време — каза Бигман.
— Той се подсигури — поклати глава Лъки. — Наистина не искаше да бъде заловен. Точно преди да скочи, отвори шлема си за отровния въздух на Йо и се удари в скалата.
Лъки отстъпи встрани и Бигман можа да хвърли поглед на смазаното лице на Съмърс.
— Бедният глупак — каза Лъки.
— Бедният предател! — поправи го гневно Бигман. — Той сигурно е знаел отговора, но не ни го каза. Сега вече не може.
— Не е необходимо, Бигман — каза Лъки. — Аз мисля, че сега го зная.
16. РОБОТ!
— Наистина ли? — гласът на малкия марсианец се извиси до писък. — И какъв е той. Лъки?
— Не сега — отвърна Лъки и погледна Съмърс, чиито мъртви очи бяха втренчени в чуждото небе. — Съмърс се отличава с едно нещо — продължи Лъки. — Той е първият човек, умрял на Йо.
Лъки вдигна поглед. Слънцето се скриваше зад Юпитер.
— Скоро ще се стъмни — каза той. — Да се връщаме на кораба.
Бигман се разхождаше из кабината им. Можеше да направи само по три крачки в едната посока и по три в обратната, но се разхождаше.
— Лъки, ако ти знаеш отговора — каза Бигман, — защо тогава не…
— Аз не мога да предприемам обикновени действия — прекъсна го Лъки — и да рискувам да стане експлозия. Остави ме, Бигман, да действувам, когато трябва и по начина, който смятам за най-
