— Къде? — попитаха веднага в хор Бигман и Вес.
— Ето там.
При сегашното увеличение Титан се виждаше като малък полумесец с приблизителната големина на Сатурн заедно с пръстените. Той беше почти на ръба на екрана.
Титан бе само една доста голяма луна в Системата на Сатурн. Но не големината му караше Вес да се взира в него с любопитство, а Бигман с омраза.
Причината бе почти стопроцентовата убеденост на тримата, че Титан е само свят от Слънчевата система, населен с хора, които не признават господството на Земята. Внезапно и неочаквано той беше разкрит като свят на врага, което изведнъж приближи опасността.
— Кога ще влезем в Системата на Сатурн, Лъки?
— Нейните граници всъщност не са фиксирани, Бигман — отвърна Лъки. — Повечето хора смятат, че системата на един свят трябва да включва цялото пространство до най-отдалеченото тяло, движещо се под влияние на гравитацията на този свят. Ако това е така, тогава ние сме все още извън Системата на Сатурн.
— Въпреки това сириусианците казват… — започна Вес.
— Да вървят в центъра на Слънцето сириусианските приятелчета! — извика Бигман и плясна в яда си своите високи до бедрата ботуши. — Кой го е грижа какво казват те? — Плясна отново ботушите си, сякаш всеки сириусианец в системата попадаше под неговите удари. Ботушите му бяха най-марсианското нещо в него. Тяхното оцветяване, оранжево и черно в спираловидна шахматна шарка, беше ярко доказателство, че техният собственик е роден и израснал сред марсианските ферми и куполни градове.
Лъки угаси екрана. Детекторите върху корабния корпус се прибраха, оставяйки външната повърхност на кораба гладка, блестяща и ненарушена с изключение на изпъкналостите, опасващи кърмата и прикрепящи „Аграва“1 на „Светкавичния Стар“.
— Не можем да си позволим лукса на нехайство към тяхната позиция. Може би накрая ще ги изгоним от Слънчевата система, но точно сега единствената правилна стратегия е да играем известно време по тяхната свирка.
— Ние сме в нашата собствена система — мърмореше непокорно Бигман.
— Разбира се, но Сириус заема тази част от нея и до провеждането на една междузвездна конференция Земята не може да направи каквото и да било, ако не иска да започне война.
Това бе безспорно. Вес се върна към своя команден пулт за управление и „Светкавичният Стар“, с минимален разход на гориво, използувайки максимално притеглянето на Сатурн, продължи бързото си потъване към полярните области на планетата.
Те навлизаха все по-дълбоко в хватката на един засега сириусиански свят, чието пространство бе наситено със сириусиански кораби, някои от които се намираха на около петдесет трилиона мили от своята родна планета и само на седемстотин милиона мили от Земята. С една гигантска крачка Сириус бе преодолял 99.999 процента от разстоянието до Земята и бе изградил военна база пред самия й праг.
Ако на Сириус бъдеше позволено да остане там, в един момент Земята можеше да изпадне до положението на второкласна сила, зависима от милостта му. А междузвездното политическо положение беше такова, че всички земни гигантски военни установки, мощни кораби и оръжия бяха безпомощни да се справят с него.
Само трима мъже в един малък кораб бяха тръгнали по своя собствена инициатива и неупълномощени от Земята, за да се опитат с умение и находчивост да обърнат положението на 180 градуса, знаейки че ако бъдат заловени, рискуват да бъдат екзекутирани като шпиони (в собствената си Слънчева система от нашественици извън нея) и Земята няма да може да направи нищо, за да ги спаси.
2. ПРЕСЛЕДВАНЕ
Само допреди месец тук не можеше да се мисли за никаква опасност, докато тя не експлоадира под носа на Земното правителство. Непрекъснато и методично Научният съвет беше прочиствал гнездото от роботи- шпиони, които бяха осеяли Земята и нейните владения и чиято мощ бе съкрушена от Лъки Стар върху снеговете на Йо2.
Работата беше сериозна и някак си внушаваше страх, защото шпионажът беше задълбочен, ефикасен и почти бе успял да нанесе сериозни вреди на Земята.
В момента, когато положението изглеждаше най-после напълно изяснено, в оздравителната структура се появи пукнатина и председателят на Научния съвет Хектор Конуей събуди Лъки в малките часове след полунощ. Личеше, че набързо се е облякъл, а хубавата му бяла коса беше разрошена.
Лъки му предложи кафе, гонейки съня от очите си и попита учудено:
— Велика Галактнко, чичо Хектор, визифонната мрежа не е ли в изправност?
— Не посмях да се доверя на визифона, момчето ми. Забъркани сме в ужасна каша.
— За какво става дума? — попита спокойно Лъки, като същевременно свали горната част на пижамата си и започна да се мие.
Бигман влезе като се протягаше и прозяваше.
— Хей, какъв, в името на Марс, е този шум? — попита той, но като разпозна председателя на Съвета се сепна и окончателно се разсъни. — Неприятности ли, сър?
— Позволихме на Агент Х да ни се изплъзне от ръцете.
— Агент Х ли? Тайнственият сириусианец? — Лъки леко присви очи. — Последното, което чух за него, бе заключението на Съвета, че не съществува.
— Това беше преди историята с робота-шпионин. Оказа се умен, Лъки. Дяволски умен. Само умен шпионин може да убеди Съвета в своето несъществуване. Трябваше да те изпратя по следите му, но винаги се налагаше да свършиш нещо друго. Във всеки случай…
— Да?
— Както знаеш, цялата тази работа с робота-шпионин показа, че информацията несъмнено се събира в някаква централна агенция и че тя е разположена на самата Земя. Това ни насочи отново по следите на Агент Х, който по всяка вероятност е Джек Доранс от „Акме еър продъктс“ и действа точно тук, в Международния град.
— Това не го знаех.
— Заподозрени бяха и много други хора. Но тогава Доранс излетя от Земята с частен кораб, преминавайки при светещ авариен сигнал. Голям късмет беше, че при Централния космодром имахме един член на Съвета, който веднага го последва. Щом съобщението за преминаване на кораб при авариен сигнал стигна до нас, само за няколко минути извършихме проверка на всички заподозрени и открихме, че отсъствува само Доранс. Беше си измъкнал под носа ни. Тогава съвпаднаха и някои други неща и… в края на краищата той се оказа Агент Х. Вече сме сигурни.
— Чудесно, чичо Хектор. Тогава какво лошо е станало? Нали си е отишъл.
— Сега знаем още нещо. Взел е със себе си една капсула, а тя без съмнение съдържа цялата информация, която е успял да събере от шпионската мрежа във Федерацията. Вероятно досега не му се е удал случай да я достави на своите босове от Сириус. Един Космос знае какво точно притежава, но трябва да е достатъчно, за да разбие на пух и прах нашата сигурност, ако капсулата попадне в ръцете на сириусианците.
— Ти каза, че е бил проследен. Не са ли го върнали обратно?
— Не — отвърна обидено разтревоженият председател на Съвета — Щях ли тогава да съм тук?
— Оборудван ли е за скок корабът, който е взел? — попита внезапно Лъки.
— Не! — извика с почервеняло лице председателят на Съвета и приглади посребрената си гъста коса, като че ли бе щръкнала от ужас само при мисълта за скока.
Лъки също въздъхна с облекчение. Скокът представляваше, разбира се, преминаване през хиперпространството — едно преместване, което пренасяше кораба извън обикновеното пространство и мигновено го връщаше обратно в него на разстояние много светлинни години от първоначалното му положение. С такъв кораб Агент Х сигурно би успял да се измъкне.
— Той е действал сам и е избягал сам — каза Конуей.
— Това е една от причините да ни се изплъзне изпод носа. Корабът, който е взел, е междупланетен
