пулта за управление на неговия кораб, на неговия „Светкавичен Стар“, който в толкова отношения бе най- приятният съд в Космоса.
„Светкавичният Стар“ имаше най-мощните протонни микрореактори, които можеха да бъдат поместени в един кораб с този размер. Те бяха достатъчно мощни, за да ускорят боен крайцер до позволената за една флота скорост и да извършат скок през хиперпространството. Корабът имаше йонно задвижване, което изключваше повечето от отрицателните последици при ускорението посредством едновременното действие върху всички атоми на кораба, включително и тези, от които бяха изградени живите тела на Лъки и Бигман. Той дори притежаваше един Аграв, който беше наскоро разработен и все още в стадий на експериментиране, позволяващ му да маневрира свободно в интензивните гравитационни полета на по- големите планети.
И сега бръмченето на мощните двигатели се увеличаваше плавно до един по-висок тон, който едва се чуваше, а Лъки чувстваше лекия натиск от това теглене назад, което не се компенсираше напълно от йонното задвижване. Корабът се движеше все по-бързо към периферията на Слънчевата система.
Агент Х все още беше далеч, а „Светкавичният Стар“ бавно скъсяваше разстоянието.
— Работата изглежда зле, Бигман — каза Лъки, след като бяха оставили зад себе си главната част от Астероидния пояс.
— Ще го стигнем, Лъки — рече Бигман, който изглеждаше изненадан.
— Бях сигурен, че мястото, към което се е отправил, е сириусиански кораб-майка, чакащ да го прибере и да направи скок към дома. Но един такъв кораб трябва да е или извън плоскостта на еклиптиката, или да бъде скрит в Астероидния пояс. И в двата случая може да разчита, че няма да бъде открит. Но Агент Х остава в плоскостта на еклиптиката и се отправя отвъд астероидите.
— Може би иска само да ни заблуди, преди да се насочи към кораба.
— Може би — съгласи се Лъки, — а нищо чудно сириусианците да имат база на външните планети.
— Не думай, Лъки — рече дребният марсианец, усмихвайки се подигравателно. — Точно под носа ни?
— Понякога е трудно да забележим нещо точно под носа си. Неговият курс е насочен право към Сатурн.
Бигман провери корабните компютри, които непрекъснато следяха курса на другия кораб.
— Виж, Лъки — каза той, — приятелчето е все още на балистичен курс. В продължение на двадесет милиона мили не е докоснал двигателите си. Може да му се е свършило горивото.
— А може би го пести за маневри в Системата на Сатурн. Гравитацията там е много силна. Поне се надявам, че пести енергия. Велика галактико, дано да е така. — Слабото симпатично лице на Лъки имаше сериозно изражение, а устните му бяха здраво стиснати.
— Марсиански пясъци, Лъки, защо? — попита го учудено Бигман.
— Защото ако в Системата на Сатурн има сириусианска база, на нас ни е нужен Агент Х, за да ни заведе до нея. Сатурн има един чудовищно голям спътник, осем порядъчно големи и десетки малки светове. Много ще е от полза да узнаем къде точно се намира тя.
— Приятелчето не е толкова глупаво, че да ни заведе до нея — намръщи се Бигман.
— Или да се остави да го хванем… Бигман, изчисли неговия курс напред до точката на пресичане с орбитата на Сатурн.
Бигман го изчисли. Това бе рутинна работа за компютъра.
— А какво ще кажеш за положението на Сатурн в момента на пресичане? — попита Лъки. — На какво разстояние ще е Сатурн от кораба на Агент Х?
Имаше кратка пауза, необходима за получаване на съставните части на орбитата на Сатурн от ефемеридата3 и после Бигман въведе данните. След няколкосекундно изчисление скочи паникьосан на крака.
— Лъки! Марсиански пясъци! — извика той.
Не бе нужно да пита за подробности.
— Мисля, че Агент Х е избрал единствения начин да не ни заведе до сириусианската база — каза Лъки. — Ако продължи по същия балистичен курс, както досега, той ще се удари в Сатурн, което означава сигурна смърт.
3. СМЪРТ В ПРЪСТЕНИТЕ
С течение на времето се разсея и последното съмнение. Бяха смутени дори корабите-преследвачи от охраната, останали далеч зад „Светкавичния Стар“ и то на такова разстояние, че не биха могли да фиксират своите уреди за откриване на маса.
Членът на Съвета Весилевски се свърза с Лъки Стар.
— Космос, Лъки, къде отива той?
— Изглежда в самия Сатурн — отвърна Лъки.
— Мислиш ли, че там може да го чака кораб? Зная, че планетата има атмосфера с дебелина хиляди мили и налягане от порядъка на милиони тонове, а без Аграв-двигатели те не биха могли… Лъки, мислиш ли, че имат Аграв-двигатели?
— Мисля, че той просто възнамерява да катастрофира, за да не ни позволи да го заловим.
— Ако толкова силно желае да умре, защо не се обърне да се бие? — попита сухо Вес. — Така ще ни принуди да го унищожим, а може би ще отнесе един или двама от нас със себе си?
— Разбирам — каза Лъки. — Или защо не включи накъсо двигателите и не остави Сатурн на сто милиона мили извън курса си? Всъщност, безпокоя се, че по този начин е целял да привлече вниманието на Сатурн. — Той млъкна и се замисли.
— Добре, тогава не можеш ли да му пресечеш пътя, Лъки? — попита Вес. За съжаление ние сме твърде далеч.
— Марсиански пясъци, Вес — извика Бигман от своето място при пулта за управление, — ако увеличим достатъчно йонния лъч, за да го достигнем, ще се движим с твърде голяма скорост, за да успеем да го отклоним от курса му към Сатурн!
— Направете нещо.
— Космос, ето ти една интелигентна заповед — отбеляза иронично Бигман. — Много ще ни помогне. „Направете нещо“.
— Просто продължавай напред, Вес — каза Лъки. — Ще направя нещо.
Той прекъсна връзката и се обърна към Бигман.
— Отговаря ли изобщо Агент Х на нашите сигнали, Бигман?
— Не е казал нито дума.
— Засега забрави това и се съсредоточи в подслушване на неговия диапазон за връзка.
— Мисля, че той не използува такъв, Лъки.
— Може да го стори в последната минута. Той трябва да използва този шанс, ако има изобщо нещо да каже. Междувременно ние ще се опитваме да се доберем до него.
— Как?
— Със снаряд или по-скоро с малка като грахово зърно сачма.
Сега беше негов ред да се наклони над компютъра. Докато „Космическа мрежа“ се движеше по орбита като свободно падащо тяло, не се изискваха кой знае какви изчисления, за да се насочи една сачма в подходящ момент и с подходяща скорост към кораба-беглец.
Лъки приготви сачмата. Тя не беше конструирана да експлодира и не беше нужно. Имаше диаметър само четвърт инч, но енергията на протоновия микрореактор щеше да я изхвърли със скорост петстотин мили в секунда. Нищо в Космоса не можеше да намали тази скорост, а сачмата щеше да мине през корпуса на „Космическа мрежа“ като през масло.
Обаче Лъки не очакваше да се случи това. Сачмата щеше да бъде достатъчно голяма, за да я уловят уредите на другия кораб за откриване на маса. „Космическа мрежа“ автоматично ще коригира курса си, за да я избегне и това ще отклони кораба от директния му курс към Сатурн. Загубеното от Агент Х време за преизчисляване на курса и коригирането му можеше в се пак да позволи на „Светкавичния Стар“ да се приближи достатъчно, за да използува магнитен хващач.
