Изведнъж очите му яростно заискриха. — На Мимас. Така ли е, мистър съветник? На Мимас?
— Правилно.
— В името на Сириус! — извика Девур и скочи развълнуван на крака. — Едва не го изпуснахме. Не се сети и никой от Службата.
— На Мимас ли? — попита замислено Зейън.
— Службата още не може да включи — каза злобно Девур. — Очевидно на „Светкавичния Стар“ е имало трима души. Трима са влезли в Мимас, двама са напуснали, а един е останал. Мисля, че в твоя доклад, Йънг, се наблягаше на факта, че Стар винаги действува в двойка със своя спътник.
— Винаги е било така — каза Йънг.
— И ти липсваше съобразителността да предположиш, че има и трети, нали? Ще отидем ли тогава до Мимас? — Изглежда стресът при това ново разкритие бе притъпил безумното му желание за мъст и той не успя да си възвърне подигравателната ирония, която показа при кацането на двамата земляни на Титан. — А вие ще ни удостоите с вашата компания, нали, мистър съветник?
— Разбира се, мистър Девур — отвърна Лъки.
Бигман се отдалечи с отвърнато лице. Струваше му се, че се чувствува по-зле дори отколкото в онзи последен момент от приближаването на робота, в който металните крайници стиснаха ръката му, готови да я счупят.
„Светкавичният Стар“ беше отново в Космоса, но не като независим кораб. Той беше уловен в здрава магнитна хватка и се движеше в съответствие с машинните импулси на съпровождащия го сириусиански кораб.
Пътуването от Титан до Мимас отне близо два дни. За Лъки това бе трудно време, изпълнено с горчивина и безпокойство.
Липсваше му Бигман, който бе отделен от него и пътуваше в сириусианския кораб. (Девур беше посочил, че разделянето на различни кораби е гаранция за доброто им поведение).
На кораба беше и сириусианският военнослужещ Зейън. В него имаше известна сдържаност. Не си направи труда да повтори първоначалния си опит да спечели Лъки за сириусианската кауза, а Лъки не можеше да устои да не предприеме офанзива по този въпрос. Той попита дали Девур беше в очите на Зейън един пример за по-висшата раса човешки същества, които обитават планетите на Сириус.
— Девур не е бил облагороден от обучението и дисциплината в Службата — призна неохотно Зейън. — Той е емоционален.
— Струва ми се, че вашият колега Йънг отива още по-далеч. Той не крие своето ниско мнение за Девур.
— Йънг е… изразител на едно крайно гледище сред военнослужещите. Белега на ръката си получи по време на едни вътрешни търкания, които съпътствуваха издигането на власт на сегашния директор на централното ръководство.
— Чичото на Девур ли?
— Да. Службата беше на страната на предишния директор, а Йънг изпълняваше заповедите с войнска доблест. В резултат на това той беше предложен за повишение при новия режим. О, те го изпратиха тук и го назначиха към комисията, която ще представя Сириус на Веста, но всъщност той е подчинен на Девур.
— Племенникът на директора.
— Да. А Йънг се възмути от това. Той не може да разбере, че Службата е държавен орган, чиято политика не се поставя под въпрос или няма значение кой индивид или група ще го ръководи. Иначе е превъзходен военен.
— Но вие не отговорихте на въпроса, дали намирате, че Девур наистина представлява сириусианския елит.
— А какво ще кажете за вашата Земя? — попита гневно Зейън. — Никога ли не сте имали недотам елитни управници? Или дори лоши?
— Много на брой — призна Лъки, — но ние, на Земята, сме много различни един от друг, изменяме се. Никой управник не може да остане на власт много дълго, ако не въплъщава един компромис помежду ни. Склонните на компромиси управници може да не са динамични, но не са и тиранични. На Сириус вие цените еднаквостта, а благодарение на нея един управник може да стигне до крайности.
Зейън въздъхна, но минаха дълги часове преди да заговори отново на Лъки. Това стана едва когато Мимас се появи в големи размери на видеоекрана.
— Кажете ми, мистър съветник — каза Зейън, — искам да ми отговорите честно. Не е ли всичко това някакъв трик?
Стомахът на Лъки се сви, но той попита спокойно:
— Какъв трик?
— Наистина ли има на Мимас член на Съвета?
— Да, има. Какво очаквате вие? Че съм скрил на Мимас военна част, която ще унищожи всички ви ли?
— Може би нещо подобно.
— И какво ще постигна с унищожаването на един сириусиански кораб и дузина сириусианци?
— Ща спасите вашата чест.
— Аз направих един пазарлък — сви рамена Лъки. — Ние имаме член на Съвета там. Аз ще отида, ще го взема и той няма да окаже никаква съпротива.
— Много добре — каза Зейън. — Предполагам, че в края на краищата от вас няма да стане сириусианец. По-добре ще е да си останете землянин.
Лъки горчиво се усмихна. Значи на това се дължеше лошото настроение на Зейън. Неговото непоклатимо чувство за военна чест се бунтуваше срещу поведението на Лъки, дори когато вярваше, че Сириус ще бъде облагодетелствуван от него.
Председателят на Съвета Хектор Конуей чакаше на централния космодром в Международния град да отпътува за Веста. Той не беше се чувал директно с Лъки откакто „Светкавичният Стар“ беше влязъл в сянката на Идалго.
Донесената от капитан Бернолд информация се отличаваше с краткото си съдържание, белязано с характерния за Лъки здрав разум. Свикването на конференция беше единствения изход. Президентът веднага разбра това и макар някои членове на кабинета да бяха настроени войнствено, те трябваше да отстъпят.
Дори Сириус (както беше предсказал Лъки) страстно подкрепи тази идея. Явно бе какво цели сириусианското правителство: една конференция, която сигурно щеше да претърпи неуспех, последвана от война при диктувани от тях условия. Външно погледнато те държаха всички козове.
Точно поради това бе необходимо да я запазят колкото може по-дълго в тайна от широката публика. Ако по субетера бяха предадени всички подробности без грижлива подготовка на общественото мнение, възнегодувалите хора можеха да тласнат земното правителство към война срещу цялата Галактика. Свикването на конференция щеше само да влоши нещата, тъй като би се изтълкувало като подло отстъпление пред сириусианците.
Все пак не можеше да се пази строга секретност. Пресата беше разгневена и бунтарски настроена от факта, че й се подава оскъдна и неясна информация. Нещата се влошаваха с всеки изминат ден.
Президентът трябваше да удържи някак положението до започването на конференцията. И все пак, ако конференцията не успееше, сегашното положение щеше да бъде прекрасно в сравнение с бъдещето.
При общото негодуване, което би последвало, не само ще избухне война, но и Научният съвет ще е напълно дескредитиран и разбит, а Земната федерация ще загуби най-мощното си оръжие точно когато най-много се нуждае от него.
Бяха минали седмици откакто Хектор Конуей бе спал за последен път без приспивателни и за пръв път в
