роботи, които се виждаха наоколо. А землянинът Стар изневиделица се беше появил до Бигман.
Лъки стоеше наведен над него, а дребният марсианец поклащаше глава, търкайки енергично лявата си ръка.
— Да бе закъснял само с минутка, Лъки, само една минутка по-късно и… — чу го да казва Йънг.
Девур дрезгаво и безполезно крещеше на роботите, но в този момент един високоговорител изпълни внезапно въздуха с глъчка.
— КОМАНДИР ДЕВУР, МОЛЯ ЗА ИНСТРУКЦИИ. НАШИТЕ УРЕДИ НЕ ПОКАЗВАТ НИКАКВА СЛЕДА ОТ ВРАГ. ОБЯСНЕТЕ ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЕМАНЕ НА БОЙНИ ПОЗИЦИИ. КОМАНДИР ДЕВУР…
— Бойни позиции — мърмореше смаян Девур. — Нищо чудно, че роботите… — Погледът му попадна на Лъки. — Вие направихте това.
— Да, сър — кимна Лъки.
Подутите устни на Девур се разтвориха и той каза дрезгаво:
— Умният, съобразителният член на Съвета. Вие спасихте за малко вашата маймуна. — Бластерът му се насочи решително към диафрагмата на Лъки. — Влизайте в моя офис. Един по един. Вие също, Зейън. Всички.
Репродукторът на изображения на бюрото му лудо звънеше. Очевидно невъзможността да бъде намерен Девур в офиса бе принудило обърканите му подчинени да прибягнат до високоговорителите.
Девур включи звука, но без изображението.
— Отменям заповедта за заемане на бойните позиции — изръмжа Девур. — Беше грешка.
Мъжът от другата страна изпелтечи нещо, а Девур отвърна рязко:
— Няма нищо нередно в изображението. По-бързо. Всеки да се заеме отново с обичайната си работа.
Почти против волята му ръката на Девур премина между лицето и мястото, където трябваше да бъде изображението, сякаш се страхуваше, че другият би могъл някак да проникне с погледа си, да види на какво е заприличал и да се запита за причината.
Ноздрите на Йънг пламнаха, докато го наблюдаваше и той бавно потърка ръката с белега.
Девур седна.
— Вие останете прави — каза той и навъсено ги изгледа един по един. — Този марсианец ще умре. Може би не от робот или завързан в космически кораб. Ще измисля нещо. А вие не си въобразявайте, че сте го спасили, землянино. Бъдете сигурен, че ще измисля нещо още по-забавно. Имам богато въображение.
— Искам да бъде третиран като военнопленник — настоя Лъки.
— Няма война. Той е шпионин и заслужава смърт — отвърна Девур. — Убил е робот. Два пъти заслужава смърт. — Гласът му внезапно потрепери. — Вдигна ръка на мен. Една дузина пъти заслужава смърт.
— Аз искам да купя моя приятел — каза шепнешком Лъки.
— Той не се продава.
— Мога да дам висока цена.
— Каква? — попита Девур и хищно се усмихна. — Като свидетелствувате на конференцията ли? Твърде късно е за това. Не е достатъчно.
— В никакъв случай не бих могъл да го направя — отвърна Лъки. — Не мога да лъжествидетелствувам срещу Земята, но има една истина, която мога да ви кажа. Една истина, която не знаете.
— Не се пазари с него, Лъки — отсече Бигман.
— Маймуната е права — каза Девур. — Не се пазарете. Не можете да го купите на никаква цена. Не ще го купите с нищо, което бихте могли да ми предложите. Не бих го продал и за цялата Земя.
— Аз бих го продал за много по-малко — намеси се остро Йънг. — Изслушай члена на Съвета. Техният живот може да струва колкото притежаваната от тях информация.
— Не ме дразни — каза Девур. — Ти си под арест.
Обаче Йънг вдигна един стол и го пусна да падне с трясък.
— Нямаш право да ме арестуваш. Аз съм военнослужещ. Не можеш да ме екзекутираш току-така. Няма да посмееш, колкото и да те дразня. Ще трябва да ме предадеш жив на съда. А на какъвто и да е процес аз имам какво да кажа.
— Какво например? — попита презрително Девур. Цялата омраза, която застарелият военнослужещ изпитваше към младия аристократ, излезе наяве.
— Например случилото се днес: Как ти ревеше, докато един петфутов замлянин те тупаше и как Зейън трябваше да се намеси, за да ти спаси живота. Зейън ще ми бъде свидетел. Всеки човек на базата ще си спомни, че дни наред след тази дата ти не си посмял да си покажеш лицето. Или може би ще имаш смелостта да го покажеш преди да е оздравяло, а?
— Замълчи!
— Аз мога да мълча. Ще си затворя устата, ако престанеш да подчиняваш интересите на Сириус на личната си омраза. Чуй какво има да каже членът на Съвета. — Той се обърна към Лъки. — Гарантирам ви справедлив съдебен процес.
— Каква почтена сделка, а? — изписка Бигман. — Вие и Зейън ще се събудите една сутрин, за да откриете, че сте загинали при нещастен случай. А Девур така ще съжалява, че ще ви изпрати много цветя, само гдето след това няма да има кой да каже как той се е нуждаел от роботи, зад които да се скрие, когато един марсианец е посегнал на мръсната му кожа. И ние ще трябва да направим всичко, което му харесва. Защо тогава да се пазарим?
— Няма да се случи нищо подобно — отвърна твърдо Йънг, — защото до едни час след като си тръгна оттук аз ще разкажа подробно цялата история на един от роботите. Той няма да знае на кой и няма как да открие. Ако някой от нас двамата със Зейън умре от нещо друго освен от естествена смърт, историята ще бъде изцяло предадена по субетера. В противен случай това няма да стане. Аз мисля, че Девур ще внимава някои от двама ни да не пострада.
— Това не ми харесва, Йънг — поклати глава Зейън.
— Ще трябва да ти хареса, Зейън. Ти си свидетел на този бой. Мислиш ли, че той няма да ти стори възможно най-лошото, ако не вземеш предпазни мерки? Хайде, омръзна ми да компрометирам Службата заради племенника на директора.
— И каква е вашата информация, съветнико Стар? — попита невесело Зейън.
— Става дума за нещо повече от информация — отвърна тихо Лъки. — Ще ви предам човек, на така наречената от вас сириусианска територия има още един член на Съвета. Съгласете се да третирате моя приятел като военнопленник и гарантирате за живота му, като забравите за унищожението на робота и аз ще ви предам този друг член на Съвета.
13. ПОДГОТОВКА ЗА ВЕСТА
Бигман, който до последен момент беше сигурен, че Лъки е измислил някаква военна хитрост, се ужаси.
— Недей, Лъки! — извика той сърцераздирателно. — Недей! Не желая да ме измъкваш по този начин!
Девур явно беше учуден.
— Къде? — попита той. — Никакъв кораб не може да проникне през нашата охрана. Това е лъжа.
— Ако се споразумеем, аз ще ви заведа до човека — каза уморено Лъки.
— Космос! — изсумтя Йънг. — Това се казва споразумение.
— Чакайте — намеси се гневно Девур. — Признавам, че това може да представлява интерес за нас, но ще свидетелствува ли Стар на конференцията на Веста, че този друг член на Съвета е нахлул на наша територия и че доброволно е разкрил скривалището му?
— Това е точно така и аз ще дам показания.
— Имаме ли честната дума на един член на Съвета? — попита с насмешка Девур.
— Казах, че ще свидетелствувам.
— Добре тогава. Ще се съобразим с желанието ви и ще ви подарим в замяна живота. — каза Девур.
