— Искам този бластер! — изкрещя Девур. Йънг го измъкна от кобура и с трепереща ръка го подаде с дръжката напред на Зейън. Той го хвърли в краката на Девур, който го взе.
— Не ме докосвай! Аз съм господар! — извика Бигман, когато огромната лапа на робота го хвана за китката. Той беше пазил досега мъчително мълчание, напразно очаквайки шанс да се измъкне и избяга.
Роботът се поколеба за момент и после хватката му стана по-силна. Другата му ръка се пресегна за лакътя на Бигман. Девур се смееше истерично.
Йънг се обърна кръгом и каза с приглушен тон:
— Поне няма да гледам това подло престъпление.
И така, той не видя какво стана после.
На Лъки му струваше голямо усилие да остане спокоен, когато тримата сириусианци излязоха. От чисто физическа гледна точка той не можеше да победи с голи ръце един робот. Някъде в сградата навярно имаше оръжие, с което би могъл да унищожи робота. После ще успее да излезе оттук и дори да застреля тримата сириусианци.
Но Лъки не можеше да напусне Титан, нито да разгроми цялата база. Ако го убият (а това в крайна сметка бе неизбежно) ще осуети постигането на основната цел, а той не можеше да си го позволи.
— Какво се случи с господаря Бигман? — попита той робота. — Изложи бързо най-същественото!
Роботът го стори, а Лъки слушаше с напрегнато внимание. Лъки го чуваше да фъфли на моменти, да изпуска думи и сбива речта, докато описваше двойното насилване на роботите от страна на Бигман чрез преструване и заплашване, че ще навреди на човешко същество.
Той изпъшка. Един робот беше мъртъв. Силата на сириусианското законодателство щеше да се стовари в пълния си размер върху Бигман. Лъки познаваше достатъчно добре сириусианската култура и грижите на сириусианците за техните роботи, за да знае, че при унищожаването на робот няма смекчаващи вината обстоятелство.
Как сега да спаси импулсивния Бигман?
Лъки си спомни своя собствен, раздвоен от противоречиви чувства опит да задържи Бигман на Мимас. Не беше предвидил точно това, но се страхуваше от темперамента му при деликатните обстоятелства, които го заобикаляха сега. Той трябваше да остави Бигман. Но каква щеше да бъде ползата? Дори когато си помисли за това сега, той установи, че се нуждае от неговата компания.
В такъв случай обаче той трябваше да го спаси. Някак си трябваше да го спаси.
Лъки тръгна бързо към изхода на сградата, но роботът категорично му препречи пътя.
— Съгласно дадените ми инструкции господарят не трябва да напуска сградата при никакви обстоятелства.
— Аз не напускам сградата — отвърна рязко Лъки. — Само отивам към вратата.
За момент роботът замълча, а после каза:
— Съгласно дадените ми инструкции господарят не трябва да напуска сградата при никакви обстоятелства.
Лъки отчаяно се опита да го избута настрана, но беше сграбчен, задържан неподвижно за момент и после отблъснат назад.
Лъки нетърпеливо прехапа горната си устна. Един робот можеше да тълкува дадените му инструкции в широки граници. Този робот обаче беше повреден. Тълкуването бе намалено до голата същност на роботното разбиране.
Но той трябваше да види Бигман. Лъки се обърна към масата. В центъра й имаше триизмерен репродуктор на изображения. Девур го беше използувал, когато му се обадиха двамата военнослужещи.
— Хей, роботе! — извика Лъки.
Роботът тромаво се дотътри до масата.
— Как работи репродукторът на изображения? — попита го той.
Роботът беше бавен, а говорът му продължаваше да се влошава.
— Управлението му е в тази ниша — каза той.
— Коя ниша?
И роботът му показа, отмествайки несръчно един квадрат.
— Добре, а мога ли да го фокусирам точно върху площта извън сградата? — попита Лъки. — Покажи ми. Направи го.
Той се дръпна настрана. Роботът работеше, докосвайки копчетата.
— Направих го, господарю.
— Дай да видя.
Районът отвън бе показан в силно умален размер над масата, а фигурките на хората изглеждаха още по-малки. Роботът беше се отдалечил и гледаше тъпо в друга посока. Лъки не го повика да се върне.
От изображението не идваше никакъв звук, но докато търсеше откъде се настройва, вниманието му беше привлечено от битката, която се водеше. Девур се биеше с Бигман!
Как малкият дявол бе успял да убеди двамата военнослужещи да стоят настрана и да допуснат това? Защото Бигман, разбира се, попиляваше своя противник от бой. Гледката, обаче, не зарадва Лъки.
Това можеше да свърши само със смъртта на Бигман и Лъки знаеше, че той го осъзнава, но не го е грижа. Марсианецът се излагаше на сигурна смърт, използувайки възможността да си отмъсти за една обида… А-а. Единият от военнослужещите вече прекрати битката.
В този момент Лъки намери копчето за звука. Думите започнаха да излитат от репродуктора на изображения, чу се как Девур яростно повика робота и гръмко му заповяда да унищожат Бигман.
За частица от секундата Лъки помисли, че не е чул добре, а после удари с двата юмрука по масата, обладан от почти пълно отчаяние.
Той трябваше да излезе оттук, но как?
Останал бе насаме с един робот, в чиито позитронни пътища на мозъка бе останала една единствена инструкция: На всяка цена да го задържи в сградата. Велика галактико, нямаше ли нищо, което да надделее над тази заповед? Липсваше му дори оръжие, с което да заплаши робота със самоубийство или да го убие.
Погледът му попадна на стенния визифон. Последен до него бе видял Зейън. Ставаше дума за нещо като извънредно положение, когато се разчу новината за Бигман.
— Роботе, бързо! — извика Лъки. — Какво се случи тук?
Роботът се приближи, погледна слабо светещата в червено комбинация от копчета и каза мъчително бавно:
— Един господар даде указания на всички роботи да отидат и да заемат бойните позиции.
— Как мога да направя същото, отменяйки всички текущи заповеди?
Роботът се взря в него, а той сграбчи ръката му почти бясно и я разтресе.
— Кажи ми. Кажи ми.
Можеше ли роботът да го разбере? Или върху повредените му мозъчни пътища още се съхраняваха някои остатъци от инструкции, които не му позволяваха да даде тази информация?
— Кажи ми или го направи!
Без да каже нещо, роботът протегна с неравномерно движение пръст към апаратурата и натисна бавно два бутона. После пръстът му се повдигна на един инч и спря.
— Това ли е всичко? Направи ли го?
Но роботът само се обърна, отиде с неравномерна походка към вратата (влачейки видимо единия си крак) и излезе навън.
С бързи стъпки Лъки се стрелна след него и измина стотината ярда, отделящи го от Бигман и тримата сириусианци.
Йънг, който се отвърна ужасен от предстоящото кръвосмразяващо унищожение на едно човешко същество, не чу агонизиращ вик. Вместо това последва сумтенето на Зейън и безумният вик на Девур.
Той се обърна. Роботът беше пуснал Бигман и се отдалечаваше в тръс. Отдалечаваха се и всички
