служба. Ако им предам игления пистолет, те ще стоят ли настрана и ще ви оставят ли вас, Девур, да се биете с мен с голи ръце?
— Имате моята честна дума — каза Зейън.
— И моята — добави Йънг.
— Нямам намерение да докосвам съществото — отсече Девур.
— Страх ли ви е? — попита тихо Бигман. — Аз съм твърде голям за вас, Девур. Вие ме нарекохте с разни имена. Бихте ли заменили страхливата си уста със своите мускули? Ето ви моя иглен пистолет, военнослужещи.
Той внезапно подхвърли пистолета към Зейън. Последният протегна ръка и ловко го хвана.
Бигман чакаше.
Зейън пъхна игления пистолет в джоба си.
— Роботи! — извика Девур.
— Оставете ни, роботи! — извика също толкова енергично Зейън и после се обърна към Девур. — Ние му дадохме нашата честна дума, Девур. Ти ще трябва сам да го заведеш в ареста.
— Иначе аз ще те заведа там — подхвърли с насмешка Бигман.
Девур изръмжа и тръгна бързо към Бигман. Дребният марсианец го чакаше леко приклекнал. Той отстъпи встрани, за да избегне протегнатата към него ръка и после скочи като пружина. Юмрукът му срещна лицето на другия. Чу се тъп звук като от удар на дървен чук върху зелка, а Девур се олюля назад и седна на земята. Той гледаше Бигман замаян от учудване. Дясната му буза беше почервеняла, а от ъгълчето на устата му бавно се стичаше тънка струйка кръв. Той я докосна с пръст и я избърса, а после погледна кръвта, невярвайки на очите си.
— Землянинът е по-висок, отколкото изглежда — отбеляза Йънг.
— Не съм землянин, а марсианец — поправи го Бигман. — Станете, Девур. Или сте твърде слаб? Нищо ли не можете да направите без помощта на роботите? Избърсват ли ви устата, след като се нахраните?
Девур извика дрезгаво и скочи на крака, но не побърза да се нахвърли върху Бигман. Вместо това започна да го обикаля в кръг, дишайки тежко и наблюдавайки го с пламнали очи.
Бигман също се въртеше и наблюдаваше това задъхващо се тяло, отслабено от лекия живот и помощта на роботите, неумелите ръце и тромавите крака. Бигман беше сигурен, че сириусианецът никога не се е бил с юмруци.
Бигман пристъпи отново към него, улови с бързо внезапно движение ръката му и я изви. Девур политна с вик и се просна на земята.
Бигман отстъпи назад.
— Какво има? — попита той. — Аз не съм човек, а само някакво същество, а? Какъв е проблемът?
Девур хвърли убийствен поглед на двамата военнослужещи. Той се изправи на колене и изпъшка, когато постави ръка върху натъртената при падането страна.
Двамата сириусианци не се помръднаха да му помогнат. Те невъзмутимо наблюдаваха как Бигман го поваля отново и отново.
Накрая Зейън пристъпи напред.
— Марсианецо — каза той, — ще го нараните сериозно, ако продължите. Нашето споразумение беше да оставим Девур да ви надвие с голи ръце, а мисля, че получихте, какво искахте. Това е всичко. Сега се предайте на мен, защото в противен случай ще трябва да използувам игления пистолет.
Обаче Девур, дишайки тежко изстена:
— Махай се! Махай се, Зейън! Вече е твърде късно. Отстъпи назад, ти казвам! Роботи! Елате тук!
— Той ще се предаде на мен — каза Зейън.
— Никакво предаване — отвърна Девур. Подутото му лице потрепваше от физическата болка и силния гняв. — Късно е за каквото и да било предаване… Ти, роботе, най-близостоящият, не ме интересува серийният ти номер. Иди и хвани това същество — гласът му се извиси до писък, когато посочи Бигман. — Унищожи го! Натроши го! Натроши всяко парченце от него!
— Девур! — извика Йънг. — Полудя ли? Един робот не може да направи такова нещо.
Роботът остана на мястото си без дори да се помръдне.
— Ти не можеш да навредиш на човешко същество, роботе — каза Девур. — Не те карам да го правиш. Но това там не е човешко същество.
Роботът се обърна, за да погледне Бигман.
— Той няма да повярва! — извика Бигман. — Вие може да не ме смятате за човек, но роботът знае по- добре.
— Погледни го, роботе — каза Девур. — То говори и има човешки вид, но не е човек. Мога да го докажа. Виждал ли си някога толкова дребен възрастен човек? Това доказва, че не е човешко същество, а някакво животно, което… което ме нарани. Ти трябва да го унищожиш.
— Бягайте при робота-бавачка — присмя му се Бигман.
Роботът обаче направи първата крачка към него. Йънг пристъпи напред и застана между робота и Бигман.
— Не мога да позволя това, Девур — каза той. — Един робот не трябва да върши такова нещо, дори да няма друга причина освен вероятността да бъде повреден при напрежението, породено от това действие.
Но Девур не го послуша.
— Аз съм по-старши от теб — каза той, шепнейки дрезгаво. — Ако направиш само едно движение да ме спреш, до утре ще те изхвърля от Службата.
Навикът да се подчинява беше силен. Йънг отстъпи назад, но лицето му изразяваше страдание и ужас.
Роботът тръгна по-бързо и сега. Бигман отстъпи предпазливо крачка назад.
— Аз съм човешко същество — каза той.
— Това не е човек! — извика като луд Девур. — Натроши го на парчета. Бавно.
Студени тръпки полазиха по гърба на Бигман, а устата му пресъхна. Не беше предвидил такъв развой на събитията. Бърза смърт, да, но това…
Нямаше повече място за отстъпване, а за него нямаше спасение, дори да притежаваше игления пистолет. Отзад имаше и други роботи и всички бяха чули твърдението, че той не е човек.
12. КАПИТУЛАЦИЯ
Върху натъртеното и подпухнало лице на Девур се появи усмивка. Тя сигурно му причиняваше болка, защото едната му устна беше разцепена. Той я докосваше разсеяно с носната си кърпа, но очите му бяха вперени в движещия се към Бигман робот и изглежда не чувствуваше нищо друго.
Дребният марсианец имаше за отстъпление само още шест фута, а Девур не правеше нищо да ускори приближаващия се робот или да размърда другите зад него.
— Девур, човече, в името на Сириус, това не е необходимо — каза Йънг.
— Без коментари, Йънг — рече възбудено Девур. — Този хуманоид е унищожил един робот и вероятно е повредил други. Ние ще трябва да проверим всеки от тях, който е бил свидетел на насилието, извършено от това същество. То заслужава смърт.
Зейън протегна ръка към Йънг да го възпре, но той нетърпеливо я отблъсна.
— Смърт ли? Добре — каза Йънг. — Тогава го закарай на Сириус, съди го и го екзекутирай съгласно законите. Или образувай процес тук на базата и го разстреляй. Но това не е никаква екзекуция. Само защото е набил…
— Достатъчно! — извика яростно Девур. — Ти се намеси един път повече от необходимото. Арестуван си. Зейън, вземи бластера му и ми го хвърли. — После побърза да се обърне, за да не изпусне дори за секунда Бигман от погледа си. — По дяволите, Зейън, действувай или ще арестувам и теб.
С горчивина, без да промълви нито дума, Зейън протегна ръка към Йънг. Йънг се поколеба, а пръстите му се свиха около дръжката на полуизвадения от гняв бластер.
— Недей, Йънг — прошепна настойчиво Зейън. — Не му давай повод. Той ще отмени ареста, когато лудостта му премине. Ще трябва да го направи.
