направим една? Ако чуеш звукът, който издава камбана без пукнатина, ще решиш, че моята е като детска хармоника.
— Точно така — каза Дейвънпорт. — На Земята няма и дузина хора, които притежават неповредени екземпляри и има стотици хора и институции, които биха купили един екземпляр на каквато и да е цена, без да задават въпроси. Така че находище на камбани би било достатъчна причина за убийство.
Ученият по извънземните светове се обърна към Дейвънпорт и бутна очилата си на странния си нос със своя къс и дебел показалец.
— Не съм забравил вашият случай на убийство. Моля, продължете.
— Мога да кажа всичко в едно изречение. Знам самоличността на убиеца.
Те се бяха върнали на столовете в библиотеката и доктор Ърт сключи ръце над огромния си корем.
— Наистина ли? Тогава положително нямате никакъв проблем, инспекторе.
— Да знаеш е едно, а да го докажеш — съвсем друго, доктор Ърт. За съжаление той няма алиби.
— Искате да кажете за съжаление
— Искам да кажа точно това, което казах. Ако имаше алиби, можех да го изоблича по някакъв начин, защото щеше да бъде фалшиво алиби. Ако имаше свидетели, които да твърдят, че са го виждали на Земята по време на убийството, разказите им можеха да бъдат опровергани. Ако имаше писмено доказателство, можеше да бъде представено като фалшификация или някаква измама. За съжаление той не е представил нито едно от тези неща.
— Какви са му козовете тогава?
Инспектор Дейвънпорт внимателно описа имота на Пейтън в Колорадо.
— Прекарва всеки август там в абсолютна изолация. Дори ЗБР би потвърдило това. Всеки съд би приел, че той пак е бил в своя имот през август, освен ако не представим сигурно доказателство, че е бил на Луната.
— Какво ви кара да мислите, че той
— Не! — каза Дейвънпорт агресивно. — От петнадесет години се опитвам да събера достатъчно доказателства срещу него и все не успявам. Но сега
— Няма ли да е по-лесно да използвате психотеста сега, когато употребата му е вече законна?
Дейвънпорт се намръщи и белегът на бузата му стана син.
— Чели ли сте закона на Конски-Хаякава, доктор Ърт?
— Не.
— Мисля, че никой не е. Правото на мисловен суверенитет, казва правителството, е основно. Добре, но какво следва? Човек, който бъде подложен на психотест и се окаже, че е невинен по престъплението, за което са го тествали, има право на такова обезщетение, на каквото убеди съда да му даде. В един от последните случаи банков касиер бе възнаграден с двадесет и пет хиляди долара за това, че е бил подложен на психотест поради неправилно подозрение в кражба. Изглежда, че косвените улики, които са сочели за кражба, всъщност са сочели за прелюбодеяние. Твърди, че е загубил работата си, бил е заплашван от съпруга на въпросното лице и изпитва физически страх и накрая, че е бил подложен на присмех и оскърбление, защото някакъв журналист е научил резултатите от психотеста, изнесени в съда.
— Мога да разбера човека.
— Всички можем. Това е проблемът. И още една точка, която трябва да се запомни: Никой човек, който е тестван веднъж но някакъв повод, не може отново да бъде подлаган на психотест по каквато и да било причина. Никой човек, казва законът, не трябва да претърпи мисловен риск два пъти в живота си.
— Неприятно.
— Точно така. За двете години, откакто психотестът беше узаконен, не мога да ви изброя колко измамници и крадци са направили опит да бъдат подложени на психотест за грабене на чанти, за да могат след това спокойно да се занимават с по-големи обири. Така че, сам виждате, министерството няма да позволи Пейтън да бъде тестван, докато не получат сигурно доказателство за вината му. Може би не законно доказателство, но такова, което да е достатъчно силно, за да убеди шефа ми. И най-лошото, доктор Ърт, е, че ако отидем в съда без документи за психотест, това е достатъчно доказателство и за най-тъпия съдия, че обвинението не е сигурно във вината на обвиняемия.
— Какво точно искате от мен?
— Доказателство, че той е бил на Лупата по някое време през август. И това трябва да стане бързо. Не мога да го задържа дълго по подозрение. А ако новината за убийството се разчуе, световната преса ще избухне като астероид, удрящ се в атмосферата на Юпитер. Ефектно престъпление — първото на Луната.
— Кога точно е извършено убийството? — попита Ърт, внезапно преминавайки към бърз кръстосан разпит.
— На двадесет и седми август.
— А кога е направен арестът?
— Вчера, тридесети август.
— Тогава, ако Пейтън е убиецът, той би имал достатъчно време, за да се върне на Земята.
— Може би. Може би — Дейвънпорт продължи, процеждайки през зъби: — Ако бях отишъл един ден по-рано… Ако бях открил къщата му празна…
— Колко време, общо взето, предполагате, че двамата, убиецът и убитият, са прекарали на Луната?
— Съдейки по площта, покрита със стъпки, няколко дни. Най-малко седмица.
— Открито ли е местонахождението на кораба, който са използвали?
— Не, и вероятно никога няма да се открие. Преди около десет часа университетът в Денвър е докладвал за покачване на радиоактивността, започнало онзи ден в четири часа следобед, което продължило няколко часа. Не е трудно, доктор Ърт, да нагласиш управлението на кораба така, че да излети без екипаж и да се взриви на височина осемдесет километра с изтощени микробатерии.
— Ако аз бях Пейтън — каза замислено доктор Ърт — бих убил мъжа на борда на кораба и след това бих взривил трупа и самолета заедно.
— Не познавате Пейтън — каза Дейвънпорт строго. — Той се наслаждава на победите си над закона. Цени ги. Това, че е оставил трупа на Луната е неговото предизвикателство към нас.
— Разбирам — доктор Ърт разтриваше стомаха си с кръгови движения. — Но има една възможност.
— Да докажете, че той е бил на Луната?
— Да ви дам преценката си на специалист.
— Сега?
— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Ако, разбира се, имам възможност да разговарям с господин Пейтън.
— Това може да бъде уредено. Отвън ме чака антигравитационен самолет. Ще пристигнем във Вашингтон за двадесет минути.
Израз на истинска тревога премина по пълничкото лице на учения. Той се изправи на крака и се отдалечи от агента на ЗБР към най-тъмния ъгъл на разхвърляната стая.
—
— Какво има, доктор Ърт?
— Няма да летя с антигравитационен самолет. Нямам вяра в тях.
Дейвънпорт гледаше смутено доктор Ърт. Той запелтечи.
— Бихте ли предпочели еднорелсовия път?
Ученият го стрелна с очи.
— Не се доверявам на никакви превозни средства. Не вярвам в тях. Освен в ходенето. Нямам нищо против ходенето — изведнъж той стана нетърпелив. — Не бихте ли могли да доведете господин Пейтън някъде в този град, някъде, докъдето мога да стигна пеша? Може би в сградата на общината? Аз често се
