нали?
— Разликата между желание и действие не е толкова съществена. Убеден ли си, че резултатът си заслужава, че опасността е прекалено голяма, възраженията сами отпадат. Както и да е. Сега, когато сме овладели Истанбулската афера, мога да ти кажа за какво се касае. Познаваш ли агент Ферант?
— Онзи, който изчезна? Не лично, но съм чувал за него.
— Е, преди два месеца аварира кораб на Луната. Руско-американската геологична общност, спонсорирала експедицията, ни съобщи, че екипажът е преустановил връзката. Рутинното търсене откри ракетата на доста голямо разстояние от последното й местонахождение.
Корабът не е повреден, но подвижната станция беше изчезнала. Също и единият член на екипажа. Другият, Джеймс Строс е жив, но в делириум. По тялото му няма следи от насилие, обаче разумът му сякаш не е съществувал никога. Поведението му продължава да е като на душевно болен и това е важното.
— Защо? — попита Девънпорт.
— Защото медицинският екип, който го изследва, откри безпрецедентни нервно-химични и нервно- електрически отклонения. Никога не са виждали такова нещо. Едно е сигурно — патологията му не е предизвикана от човек.
По строгото лице на Девънпорт потрепна усмивка.
— Подозирате извънземна намеса?
— Не изключваме тази възможност — отговори другият съвсем сериозно. — Но позволи ми да продължа. Рутинното издирване не успя да локализира подвижната станция. Лунната база бе зарегистрирала слаби сигнали с неизвестен произход. Идвали от западните покрайнини на Mare Imbrium. Тъй като нямало сведение за присъствието на кораб там, те не са сигурни, че са подадени от човек. Не им обърнали внимание. Спасителният екип, обаче, точно там открил подвижната станция. Дженингс бил на борда — мъртъв. Смъртта му била причинена от прободни рани в областта на гърдите. Изненада е, че и толкова е живял.
— Междувременно медиците са обезпокоени от несвързаното бръщолевене на Строс. Осъществили контакт с Планетарното бюро и с нашите хора на Луната. Единият от тях беше Ферант. Той проучил записа с брътвежите. Нямало смисъл да се задават въпроси на Строс. Няма и сега. Между него и Вселената е издигната непреодолима бариера, може би завинаги. Ферант успя, все пак, да сглоби нещо от отчайващия му транс.
Очевидно Строс и Дженингс са се натъкнали на предмет — древен и, без съмнение, с извънземен произход. Продукт, останал от кораб, разбил се преди векове. Явно това творение е способно по някакъв начин да изопачава човешкия разум…
— И то е повредило мозъка на Строс? — възкликна Девънпорт.
— Точно така. Строс беше Ултра. Казвам „беше“, защото той само механически е жив. Явно Дженингс не е искал да му отстъпи находката и правилно е постъпил. От бълнуванията на Строс се разбира, че това нещо би могло да доведе до самоунищожение. Той искал идеална земна популация, включваща само пет милиона жители. Последвал сблъсък между двамата. Очевидно само Дженингс е могъл да контролира Апарата, но Строс пък имал нож. Дженингс напуснал кораба ранен, а Строс загубил разсъдъка си.
— И къде е това творение сега?
— Агент Ферант действал решително. Той отново претърсил кораба и около него. Нямало и следа от нещо, което да е или лунна формация, или продукт на човешка технология. Нищо! Тогава проверил подвижната станция и околността. Отново нищо!
— Не е ли възможно първият екип, който не е подозирал нищо, да го е отнесъл със себе си?
— Те се кълнат, че не са се натъквали на някакъв обект. Няма причина да ги подозираме в измама. Тогава партньорът на Ферант…
— Кой беше той?
— Горбански — отговори шефът на отдела.
— Познавам го. Работили сме заедно.
— Знам това. Какво ти е мнението за него?
— Способен и честен колега.
— Съгласен съм с тебе. Горбански намери нещо. То несъмнено е създадено от човешка ръка. Обикновен лист хартия, три на пет сантиметра, с писания по него. Бил напъхан в един от пръстите на космическа ръкавица. Най-вероятно е оставен от Дженингс. Опитал се е да обясни къде е скрил обекта.
— Защо смятате, че го е скрил?
— Вече обясних, че не го открихме никъде.
— Искам да кажа, че той може да го е унищожил, имайки предвид колко е опасен.
— Силно се съмнявам в това. От бълнуванията на Строс и от записа на разговора им Ферант е разбрал, че Дженингс е гледал на Апарата като на ключ от съществена важност за човечеството. Той го нарекъл „средство за неподозирана научна революция“. Не би разрушил такова нещо. Просто би го скрил от Ултра и би се опитал да докладва на Бюрото. В противен случай защо да оставя указания за местонахождението му?
Девънпорт поклати глава.
— Сякаш се въртим в омагьосан кръг, шефе. Казваш, че сте открили бележка за изчезнал обект, или мислите, че съществува скрит Апарат, защото сте намерили някаква записка?
— Признавам, така е. Всичко е съмнително. Какво показва делириумът на Строс? Дали са правилни предположенията на Ферант? Дали бележката на Дженингс сочи нещо? Съществува ли наистина Апаратът? Бихме могли да си зададем още много въпроси, но няма смисъл. Трябва да действаме с презумпцията, че такова творение съществува и сме длъжни да го открием.
— Защото Ферант изчезна?
— Точно така.
— Дали е отвлечен от Ултра?
— Нищо подобно. Бележката изчезна с него.
— О, разбирам!
— От доста време подозираме, че Ферант е таен агент на Ултра. Бюрото наблюдава и други като него. Но подозрението не дава основание за открити действия. Това би довело до разстройване работата на отдела. Ферант беше под надзора на Горбански. За щастие нашият човек е преснимал бележката и изпрати фотокопие на Земята. Направил го е не защото я е смятал за важна, а за да бъде пълен докладът му. Ферант, чийто ум е по-остър, за съжаление, е прозрял значимостта на написаното и незабавно предприел действия. Това му е струвало скъпо. По този начин се е издал и вече е безполезен за Ултра. Ако те успеят да използват Апарата, всичко губи значение…
— Може би Ферант е открил находката?
— Не забравяй, че е бил под надзор. Горбански се кълне, че Апаратът изобщо не е бил търсен.
— Горбански не е успял да предотврати изчезването на Ферант със записката. Може би не е проследил и издирването на Апарата?
Ашли забарабани нервно по бюрото. Накрая каза:
— Не искам да мисля за това. Ако открием Ферант, ще разберем какви поражения е успял да нанесе. Дотогава сме длъжни да търсим. Ако Дженингс го е скрил, той със сигурност се е отдалечил от мястото. Иначе защо ще оставя бележка?
— Може би не е живял достатъчно, за да стигне далеч?
Ашли отново забарабани.
— Подвижната станция се е движила с висока скорост и накрая се е разбила. Това показва, че Дженингс е бързал.
— Може ли да се установи посоката?
— Да, но това не помага. От състоянието на страничните клапи съдим, че той отчаяно е променял курса и се е преобръщал.
Девънпорт въздъхна.
— Предполагам, че имаш копие от записката?
— Да, ето го. — Ашли му подаде листа.
Девънпорт го разучава няколко минути. Написаното изглеждаше така:
