— Не виждам смисъла — промълви накрая Девънпорт.
— Нито пък аз отначало, дори онези, с които се консултирах. Но помисли! Дженингс явно се е страхувал, че Строс ще го преследва. Вероятно не е знаел, че колегата му е загубил разсъдъка си. Бил е смъртно изплашен, че първо ще го открият Ултра, а не Модерати. Не е посмял да остави ясни указания. Това… — Ашли посочи листа — може да изглежда неразгадаемо. Сигурен съм, че някой по-изобретателен би успял да го разчете!
— Трябва ли да разчитаме на това? Тези знаци са оставени от един изплашен умиращ човек. Може и неговият ум да е бил повреден от Апарата? Не е бил в състояние да мисли ясно, по човешки, бих казал. Защо, например, не е опитал да се свърже с Лунната станция? Издъхнал, след като е направил почти пълна окръжност. Толкова ли объркан е бил, че да не мисли ясно? След като са засекли сигнали, той явно е направил опит за връзка. Опитвам се да обясня, че неразбираемият език в бележката е безсмислен брътвеж!
Главата на Ашли се заклати като погребална камбана.
— Бил е паникьосан, признавам. Наистина не му е стигнал ум да се свърже с Лунната станция. Владеела го е единствено мисълта да избяга, но написаното не е безразсъдно бръщолевене. Прекалено добре се връзва. Всеки условен знак има смисъл, както и всички, взети заедно.
— Би ли ми обяснил смисъла тогава? — попита Девънпорт.
— Забелязваш, че вляво има седем параграфа, а вдясно — два. Да помислим първо върху лявата колонка. Третият прилича на знак за равенство. Това напомня ли ти нещо?
— Математика?
— Това в общ план. Нещо по-конкретно?
— Не се сещам.
— Ако ги приемем като двойка успоредни линии…
— Петият постулат на Евклид — промълви Девънпорт.
— Добре. На Луната съществува кратер, наречен на гръцкия математик Евклид.
— Разбирам — кимна Девънпорт. — Колкото до F/A, това е силата, делена на ускорението. Вторият закон на Нютон.
— Има и кратер Нютон!
— Чакай малко! Знакът най-отдолу е астрономически символ на планетата Уран. Доколкото ми е известно, такова име на Луната няма.
— Тука си прав. Но Уран беше открита от Уилям Хершъл. H от астрономическия символ може да се приеме като инициал от неговото име. На Луната има три кратера Хершъл. Един на него самият, другият — Каролин Хершъл, негова сестра, а третия — на сина му Джон Хершъл.
Девънпорт се замисли, после каза:
— PC/2 — налягането, умножено по скоростта на светлината, разделена на две. Не съм наясно с това равенство?
— Опитай с кратери. P от Птолемей и C от Коперник.
— Дали не означава, че мястото е точно между двата?
— Разочароваш ме, Девънпорт — каза иронично Ашли. — Мислех, че познаваш по-добре историята на астрономията. Птолемей представя геоцентрична картина за Слънчевата система. Според него Земята е в центъра. Коперник застъпва хелиоцентричната — всички планети се въртят около Слънцето. Между двамата стои…
— Тико Брай — възкликна Девънпорт.
— Точно така. Кратерът Тико е най-загадъчният на лунната повърхност.
— Добре. Да разгледаме останалото. C-C е обичайното изписване на водородна връзка. Мисля, че имаме и кратер, наречен Бонд!1
— Да, кръстен е на американския астронавт У. С. Бонд.
— Най-горният символ XY2, или XYY. Почакай! Алфонсо Х. Той е бил кралски астроном в средновековна Испания. Наречен бил Алфонсо Мъдрия. Хикс Мъдрия — кратерът Алфонсо!
— Много добре! А SU?
— Това ме затруднява, шефе!
— Имам една теория. Отговаря на Съветски съюз, старото име на Русия. Съветските космонавти първи направиха карта на обратната страна на Луната. Може би този кратер е там? Циолковски, например! Сякаш символите отляво отговарят на имената на кратери: Алфонсо, Тико, Евклид, Нютон, Циолковски, Бонд, Хершъл.
— А знаците отдясно?
— Те са абсолютно ясни. Разделеният на четири кръг е символ на Земята. Насочената към него стрелка показва, че Земята е точно отгоре.
— Т.е. Средният залив… Над него Земята е вечно в зенит. Това не е кратер и затова символът е отдясно.
— Съгласен съм — каза Ашли. — Условните знаци имат смисъл, или поне от тях може да се сглоби нещо. Но какво? Имаме седем кратера и един залив… Как да го тълкуваме? Апаратът е оставен само на едно място.
— Да — съгласи се Девънпорт замислен. — Един кратер е огромно място за търсене. Дори и да предположим, че е копал в сенчестата част, за да избегне слънчевата радиация, пак остават десетки километри за претърсване. Може би първо трябва да се заемем с мястото, което сочи стрелката. Там, където Земята е винаги в зенит.
— Помислено е за това, приятелю. Това пространство обхваща седем кратера. Най-южният е разположен на север от лунния екватор. Кой от седемте да изберем?
Девънпорт се намръщи. Досега не беше предложил нещо, за което да не бе помислено преди него.
— Да претърсим всички — отбеляза той.
Ашли се изсмя дрезгаво.
— През изминалите седмици правим точно това.
— И открихте ли нещо?
— Абсолютно нищо, въпреки че продължаваме.
— Очевидно някой от символите не е интерпретиран правилно?
— Очевидно.
— Ти самият каза, че има три кратера Хершъл. Символът US, който сочи обратната страна на Луната, може да означава всеки от кратерите там: Ломоносов, Жул Верн, Жолио-Кюри. Всеки един от тях! Символът на Земята може да се отнася и за Атлас. В митовете той олицетворява нашата планета. Стрелката може да сочи и Стената на честта.
— Няма да споря с теб, Девънпорт. Но дори и да интерпретираме правилно символите, как да разпознаем грешно изтълкувания? Има нещо в тази бележка, което може да ни насочи правилно. Всички се провалихме и имаме нужда от свеж ум. Твоето мнение?
— Мога да кажа само едно — промълви отчаян Девънпорт, — трябва да се консултираме с някой… О, Господи! — Девънпорт скочи от мястото си.
Ашли овладя възбудата си.
— Какво се сети?
Ръцете на Девънпорт трепереха. Надяваше се да успее да контролира гласа си.
— Проверихте ли миналото на Дженингс? — успя да изрече той.
— Разбира се.
— Къде е завършил колеж?
— В Източния университет.
Тръпка на радост прониза Девънпорт.
— Изкарал ли е курс по екстратерология?
— Разбира се. Той е включен в задължителната подготовка на всеки астронавт.
— Добре. Известно ли ти е кой води обучението по тази дисциплина в Източния университет?
