Ърт монтира микрофилма на скенера. Започна да го превърта бавно, като промърморваше от време на време нещо неразбираемо. След това потупа листа хартия с тайнствените символи и попита:
— Казвате, че това е ключът към загадката? Определящата следа?
— Точно така, доктор Ърт.
— Но това не е оригиналът!
— Имате право.
— Оригиналът е изчезнал с Ферант и вие смятате, че сега е владение на Ултра?
— Твърде е възможно.
Ърт поклати глава. Изглеждаше разтревожен.
— Всеки знае, че не симпатизирам на Ултра. Готов съм да се боря с тях с всички средства, затова не искам да подлагате думите ми на съмнение. Онова, което ме безпокои, обаче е дали този изкривяващ съзнанието апарат изобщо съществува. Разполагаме единствено с бълнуванията на някакъв психопат и копие от записка, чиито символи може и да не означават нищо.
— Прав сте, доктор Ърт, но нямаме друга алтернатива.
— Как може да сте сигурен, че копието е еднакво с оригинала? Може би там има нещо, което веднага би ни улеснило?
— За нас няма съмнение, репродукцията е точно копие на оригинала.
— Ами обратната страна? Тук нищо не е написано.
— Агентът, направил фотокопието, ни уверява, че не е имало нищо там.
— Човек не е безгрешен.
— Нямаме причина да се съмняваме в него. Длъжни сме да му вярваме, поне докато открием оригинала.
— Искате да ми кажете, че мога да правя догадки само върху това, което виждам пред себе си?
— Да — отговори Девънпорт. Гласът му сякаш бе загубил предишната си увереност.
Ърт продължаваше да изглежда загрижен.
— Защо не оставим инструмента там, където си е? Ако никой не успее да го открие, толкова по-добре. Аз лично не одобрявам манипулирането на човешкия разум и не бих искал да имам нищо общо с това!
Девънпорт потупа успокоително своя шеф по ръката и каза:
— Нека Ви обясня, доктор Ърт, че намесата в човешкото съзнание не е единствената способност на Апарата. Представете си земна експедиция да посети някоя изостанала планета и да остави там старомоден радиоприемник. Представете си още, че там са открили електричеството, но не са и чували за вакуумната камера.
Планетяните ще установят, че ако включат радиото, някои стъкълца в него ще се затоплят и заблестят, но звук няма да дочуят. Най-много припуквания и щракане. Ако, обаче хвърлят тази прибор във ваната, човекът вътре ще се свари. Трябва ли да си направят извода, че това приспособление е създадено да убива хора?
— Разбирам аналогията — промълви Ърт. — Считате, че въздействието върху разума на човек е само едно от качествата на апарата?
— Сигурен съм в това — отговори развълнуван Девънпорт. — Ако успеем да разучим истинските му качества, земните технологии биха изскочили с векове напред!
— Тогава сте съгласен с Дженингс, който казва… — Ърт отново се взря в микрофилма, — че „Апаратът може да бъде ключ към неподозирана научна революция“?
— Абсолютно!
— И все пак да бърникаш в мозъка, е опасно, докато радиото е просто един от начините за използване на електричеството!
— Още една причина, поради която не можем да позволим на Ултра да го използват!
— А може би и на Правителството?
— Защо не си спомните, че човек винаги е държал нещо опасно в ръцете си? Първият кремъчен нож в Каменната ера, първата дървена тояга, способна да убива. Така са могли да държат в подчинение по- слабите. Това не е ли също форма на влияние върху съзнанието? Онова, което е важно, доктор Ърт, е не предполагаемата опасност, а намеренията на онези, които владеят Апарата. Ултра декларира, че има намерение да изтреби повече от 99,9 процента от населението на Земята. Правителството, колкото и да е пълно с недостатъци, няма такива намерения.
— А какви са неговите намерения?
— Научно изследване на Апарата. Дори неговата способност да влияе върху разума би могла до се използва за добро. Може пък да успеем да увеличим физическата основа на интелекта. Бихме могли да коригираме налудничавите намерения на Ултра. Предричам глобално поумняване на човечеството.
— Как бих могъл да съм сигурен, че тези благородни намерения ще бъдат реализирани?
— Просто вярвайте в това! Може и да се деформират благородните намерения на Правителството, ако ни помогнете, но това не е сигурно. Единственото сигурно е, че ако ни откажете сътрудничество, подпомагате пъклените планове на Ултра.
Ърт кимна замислен.
— Може би сте прав. Мога ли да помоля за една услуга? Имам племенница, която, смея да твърдя, много ме обича. Тя е доста разочарована от моя упорит отказ да я придружа в мечтаните от нея пътувания до Европа, Северна Каролина…
Ашли пренебрегна успокоителния жест на колегата си, приведе се напред и изрече развълнуван:
— Доктор Ърт, ако вие ни помогнете да открием Апарата и да го приведем в действие, кълна се, че ще ви излекуваме от вашата фобия. Ще можете да пътувате, където искате, с любимата си племенница!
Изпъкналите очи на Ърт се разшириха. Той сякаш се сви в черупката си. За момент изглеждаше така, сякаш го бяха напъхали в капан.
— Не! — извика той. — За нищо на света!
Гласът му постепенно премина в напрегнат шепот:
— Нека да обясня същността на възнаграждението ми. Ако ви помогна да откриете и да използвате Апарата, този факт ще стане публично достояние. Тогава моята племенница, която е изключително своенравна и твърдоглава, ще се нахвърли с пълни сили срещу Правителството. Ще скандира и ще организира демонстрации из цялата страна. Нищо няма да може да я спре, но Вие не бива да се предавате. Закълнете се, че ще устоите на всякакъв натиск! Бих желал аз да бъда оставен на спокойствие. Абсолютно минималната ми такса е да продължа да си живея както досега!
Ашли се изчерви.
— Разбира се, щом толкова силно го желаете — успя да изрече той.
— Имам ли думата Ви?
— Имате моята дума!
— Запомнете, че разчитам и на Вас, мистър Девънпорт!
— Вашето желание е закон за мене, професоре — увери го Девънпорт. Сега бихте ли се заели със символите?
— Символите? — Ърт сякаш беше забравил за записката. — Имате предвид това РС/2 и другите?
— Да, какво означават?
— Не знам. Вие сигурно сте ги транскрибирали по-добре от мен?
Ашли не се въздържа.
— Нима брътвежът, че ще ни помогнете, е бил само заблуда? — изкрещя той. — Какви бяха тези глупости за таксата ви?
Уендъл Ърт се сконфузи и промълви:
— Бих искал да ви помогна!
— Но вие не разбирате значението на символите!
— Това е вярно, но знам какво гласи съобщението.
— Така ли? — извика Девънпорт.
— Разбира се. Прозрях истината още по средата на Вашия разказ. Моето убеждение нарасна, когато се запознах с разговора между Строс и Дженингс. Вие също бихте се досетили, господа, ако бяхте спрели да мислите.
