следвана от двамата мъже.
Откриха го свит на кравай и мокър до кости на около десетина метра от вратата и на не повече от пет до най-близкия метеорологичен уред. Дорс потърси пулса му, но това се оказа ненужно, защото в отговор на докосването й Селдън помръдна и простена.
— Дайте ми одеалото, доктор Бенастра — каза тя с изтънял от облекчение гласец. Тръсна го, за да го разгъне и го положи в снега. — Вдигайте внимателно, а аз ще го завия и сетне ще го занесем долу.
В асансьора щом одеалото се затопли до температурата на човешката кръв, от увития в него Селдън започна да извира пара.
— Когато го внесем в стаята му — продължаваше с нарежданията си Дорс — ти, доктор Леген, викаш лекар, добър лекар и се грижиш да пристигне веднага. Ако се отърве без увреждания, няма да кажа нищо, но само ако се отърве. Помни…
— Излишно е да ми четеш лекции — студено процеди Леген. — Съжалявам за станалото и ще направя каквото мога, но единствената ми грешка беше, че изобщо позволих на този човек да се качи на Горната страна.
Одеалото помръдна и оттам се чу нисък слаб глас.
Бенастра се стресна, защото главата на Селдън лежеше в свивката на лакътя му.
— Опитва се да каже нещо — промълви той.
— Зная — кимна Дорс. — Попита какво става…
И не сдържа смеха си. Изглеждаше съвсем нормално Хари да попита точно това.
28
На втората сутрин Селдън се размърда, събуди се и вдигна очи към жената, която седеше до леглото му, прожектираше една книга и си взимаше бележки.
С почти нормален глас математикът промълви:
— Още ли си тук, Дорс?
Тя остави четеца.
— Не мога да те зарежа, нали така? А и никому не вярвам,
— Струва ми се, че те виждах всеки път, щом се събуждах. През цялото време ли беше при мен?
— Будна, заспала — да.
— Ами занятията ти?
— Имам един асистент, който ги пое за известно време.
Дорс се приведе и стисна ръката на Селдън. Като видя смущението му (в края на краищата той лежеше безпомощно в леглото), тя дръпна своята.
— Хари, какво се случи? Така се изплаших.
— Трябва да ти призная нещо — рече той.
— Какво, Хари?
— Помислих си, че може би участваш в някакъв заговор…
— Заговор? — изненадата й бе съвсем искрена.
— Мислех дали не сте ме подмамили да се кача на Горната страна, където ще се озова извън юрисдикцията на Университета и поради това ще мога да бъда отвлечен от имперските сили.
— Но Горната страна не е извън юрисдикцията на Университета! Секторната юрисдикция на Трантор е от центъра на планетата до небето.
— Е, не го знаех. Нали не дойде с мен, понеже каза, че имаш натоварен график, и аз, като ме пипна параноята, реших, че нарочно си ме изоставила. Моля те да ми простиш. Очевидно точно ти си ме смъкнала отгоре. Някой друг заинтересува ли се?
— Те са заети хора — внимателно премисли думите си Дорс. — Сметнали са, че си се върнал по-рано. Искам да кажа, съвсем оправдано е да са си го помислили.
— Клауция също ли е решила така?
— Младата стажантка? Да.
— Е, значи все пак може и да е било заговор. Имам предвид без теб.
— Не, Хари, грешката беше моя. Нямах абсолютно никакво право да те оставя да се качиш сам на Горната страна, защото задачата ми беше да те защищавам. Не преставам да се упреквам за това, което стана…
— Я чакай малко — изведнъж се раздразни Селдън. — Не съм се изгубил случайно. За какъв ме смяташ?
— Ще ми се да разбера ти как ще го наречеш. Когато другите са си тръгнали, изобщо не си бил наблизо. Не си се върнал при входа или поне в близост до него доста време, след като се е стъмнило.
— Не е така. Аз не се загубих просто защото съм се разхождал и не съм могъл да намеря пътя обратно. Казах ти, че подозирах заговор, и си имах причини да мисля така. Все още не съм напълно параноичен.
— Добре де, тогава какво всъщност стана?
Селдън й разправи. Не му беше трудно да си спомни подробностите; беше ги преживявал в кошмарите си през по-голямата част от предишния ден.
Дорс го изслуша навъсена.
— Но това е невъзможно. Вертопланер? Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен. Да не мислиш, че съм халюцинирал?
— Имперските сили едва ли биха те търсили по този начин. Те не могат да те арестуват на Горната страна, без да предизвикат същата яростна гюрултия, както ако изпратеха полиция, за да те заловят в кампуса.
— Тогава как ще го обясниш?
— Не съм сигурна — каза Дорс — но беше напълно възможно последиците от нежеланието ми да дойда с теб на Горната страна да бяха се оказали по-лоши, отколкото стана в действителност. И Чувек здравата да ми се ядоса.
— Тогава да не му казваме — предложи Селдън. — Всичко завърши добре.
— Налага се да му кажем — мрачно възрази Дорс. — Защото може и да не е завършило.
29
Същата вечер на посещение пристигна Дженар Леген. Беше след вечеря и той на няколко пъти премести погледа си от Дорс към Селдън и обратно, като че ли се чудеше какво да каже. Никой от двамата не му предложи услугите си, но търпеливо го изчакаха. Не останаха с впечатление, че е майстор на незаангажиращия разговор.
Най-подир той все пак се обърна към Селдън.
— Дойдох да видя как си.
— Прекрасно — отвърна математикът — като се изключи, че съм малко сънлив. Доктор Венабили ми каза, че няколко дни ще се чувствам уморен от лечението, вероятно понеже сега си получавам необходимата ми почивка. — Той се усмихна. — Честно казано, нямам нищо против.
Леген дълбоко пое въздух, издиша го, поколеба се и после едва ли не насила изцеждайки думите от себе си, рече:
— Няма да ти отнема много време. Отлично разбирам, че се нуждаеш от почивка. Искам обаче да ти кажа, че много съжалявам, дето стана така. Не би следвало толкова уверено да приема, че си слязъл сам. Понеже си пълен новак, трябваше да чувствам по-голяма отговорност към теб. В края на краищата аз се съгласих да дойдеш горе. Надявам се, че можеш… да ми простиш. Всъщност това е всичко, което исках да ти кажа.
Селдън се прозина, като сложи ръка пред устата си.
— Извинявай. Тъй като нещата се оправиха, няма защо толкова да си придиряме. В някои отношения грешката не беше твоя. Не биваше да се отдалечавам и освен това истината е, че…
— Стига, Хари — прекъсна го Дорс — моля те, никакви разговори. Просто си почивай. Аз искам мъничко да си поприказвам с доктор Леген, преди да си тръгне. На първо място, докторе, напълно разбирам, че сте
