открит…
Чувек, който я слушаше внимателно, възрази:
— Ти повдигна интересно обвинение срещу Леген, но нека и него не приемаме с прекалена готовност. Все пак накрая се е качил с теб на Горната страна.
— Тъй като открихме стъпките. Имаше и свидетел.
— Добре де, метеорологът показа ли се много изненадан и шокиран, когато намерихте Селдън; имам предвид повече, отколкото би било нормално поради факта, че сте спасили някого, дето е бил изложен на крайна опасност от неволна началническа небрежност? Действаше ли така, сякаш Селдън не би следвало да се окаже там? Държеше ли се като човек, който се пита: „Как така не са го отвели?“
Дорс обмисли внимателно въпросите и сетне отговори:
— Явно беше шокиран, когато видя Хари да лежи в мокрия сняг, но едва ли мога да твърдя, че е изпитвал нещо повече от съвсем естествен за ситуацията ужас.
— Да, и аз предполагам, че не би могла да твърдиш друго.
Докато говореха, Селдън гледаше ту единия, ту другия и внимателно слушаше всяка изречена дума.
— Не мисля, че е бил Леген — обади се той.
Чувек веднага пренасочи вниманието си към него.
— Защо смяташ така?
— Ами дори само затова, че както ти отбеляза, метеорологът явно не желаеше да отида с тях. Цял ден се препирахме и накрая се съгласи, защото остана с впечатлението, че аз съм някакъв ловък математик, който може да му помогне в разработването на неговата теория. На мен самия много ми се искаше да се кача там и ако той е имал заповед да се погрижи да ме заведат на Горната страна, не би имало нужда чак толкова да се противи.
— Оправдано ли е да допуснем, че си му трябвал единствено заради математическите си умения? Той обсъди ли нещо конкретно с теб? Направи ли опит да ти обясни теорията си?
— Не — отвърна Селдън — не се опита. Само спомена нещо в смисъл, че по-късно ще го обсъдим. Белята беше, че тогава бе напълно обсебен от своите инструменти. Доколкото разбрах, очаквал е да има слънце, а то не се показа и явно е разчитал уредите му да са виновни, пък те са работели безупречно, което много го разочарова. Мисля, че точно този неочакван развой на нещата го накара да се вкисне и същевременно отклони вниманието му от мен. А колкото до Клауция, младата жена, която за няколко минути напълно ме отвлече от останалите, като си припомням сега нещата, нямам чувството, че преднамерено ме е замъкнала настрани. Инициативата беше моя. Любопитствах за растителността на Горната страна и по- скоро аз, отколкото стажантката, бях причина да се отдалечим от групата. Леген изобщо не я е подкокоросвал, защото той я повика още докато ги виждах, а сетне се отдалечих и ги изгубих от очи изцяло по своя вина.
— И все пак — рече Чувек, който като че ли държеше да възразява на всяко направено разсъждение — ако този кораб е търсил теб, хората на борда би трябвало да знаят, че ще си там. Откъде биха могли да го научат, ако не от Леген?
— Подозирам един млад психолог — отвърна Селдън — който се казва Лисунг Ранда.
— Ранда? — повтори Дорс. — Не ми се вярва. Познавам го. Той просто не би работил за императора. По самата си природа е антиимпериалист.
— Може би се преструва — възрази Селдън. — Всъщност ако се опитва да прикрие факта, че е имперски агент, би следвало да се държи открито, яростно и крайно анти…
— Но нали именно такъв не е! — прекъсна го тя. — Ранда в нищо не е яростен и краен. Напротив, винаги е спокоен и добродушен и изразява възгледите си меко, дори плахо. Сигурна съм, че…
— И въпреки това, Дорс — разгорещено махна с ръка Селдън — точно той пръв ми спомена за метеорологичния проект; точно той ме убеди да се кача на Горната страна; точно той прилъга Леген да ми позволи да се присъединя към тях, като доста преувеличи математическите ми способности. Направо да се чудиш защо толкова искаше да ме качи горе… защо му е било да си дава толкоз зор!
— Може би за твое добро. Той се е заинтересувал от теб, Хари, и сигурно си е помислил, че метеорологията би могла да се окаже полезна за психоисторията. Не е ли възможно да е тъй?
Чувек спокойно ги прекъсна:
— Хайде да обсъдим нещо друго. Между момента, когато Ранда ти е казал за метеорологичния проект, и този, когато наистина си потеглил за Горната страна, е минало значително време. Ако не е виновен за нищо от случилото се, той няма да има никаква особена причина да си мълчи за него. Ако е дружелюбен и общителен човек…
— Точно такъв е! — вметна Дорс.
— …тогава е напълно възможно да е съобщил това на един куп приятели. В такъв случай наистина не можем да определим кой би могъл да е информаторът. Всъщност просто за да отбележа още един факт, ако допуснем, че Ранда е антиимпериалист, това не означава непременно, че той не е агент. Ще трябва само да се запитаме чий агент е. За чия сметка работи?
Селдън се изуми.
— Че за кого другиго би могъл да работи освен за империята? За кого другиго освен за Демерцел?
Чувек вдигна ръка.
— Селдън, много си далеч от умението да разбираш цялата сложност на политическите отношения на Трантор. — Той рязко се извърна към Дорс. — Кажи ми пак кои бяха четирите сектора, които доктор Леген назова като най-вероятни собственици на вертопланера?
— Хестелония, Што, Зигорет и Северно Дамиано.
— Да не си задала въпроса по някакъв насочващ начин? Да речем, попитала си дали някой конкретен сектор е собственикът?
— Не, определено не. Просто се поинтересувах може ли той да направи някакво предположение за произхода на кораба.
— А ти — обърна се отново към Селдън журналистът — не забеляза ли маркировка, някакви символи по вертопланера?
Математикът понечи да му се озъби, че корабът едва се е виждал през облаците, че се е появявал само за кратко и че той самият изобщо не се е интересувал от никаква маркировка, а само как да избяга, но се сдържа. Чувек положително знаеше всичко това.
Така че просто отвърна:
— Опасявам се, че не.
— Ако вертопланерът е бил изпратен със задача да го отвлече, не е ли възможно отличителните знаци да са били замаскирани? — попита Дорс.
— Това е разумно предположение — отбеляза Чувек — и напълно допустимо, обаче в тази Галактика разумът невинаги триумфира. И тъй като Селдън явно не е забелязал каквито и да било подробности, свързани с кораба, можем само да гадаем. Това, което си мисля, е: „Што.“
— Защо ли? — повтори като ехо Селдън. — Предполагам, че са искали да ме отвлекат, защото, който и да е бил на кораба, е държал да съм му под ръка. Най-вероятно заради моите познания по психоистория…
— Не, не! — Чувек навири десния си показалец сякаш поучаваше някой млад студент. — Ш-Т-О. Така се нарича един сектор на Трантор. Много специален сектор. От около три хиляди години той се управлява от поредица кметове. Поредицата е била непрекъсната — една-единствена династия. Преди около пет века дори е имало период, когато на трона са се възкачили двама императори и една императрица от кметската династия на Што. Периодът бил относително къс и никой от тях не се отличил особено, нито пък пожънал кой знае какви успехи, но след това кметовете на Што вече не можели да забравят своето имперско минало. Те никога не са били активно нелоялни спрямо царуващия род, който ги наследил, но също така не е известно много-много да са му предлагали услугите си. По време на откъслечните периоди на гражданска война поддържали своего рода неутралитет, правейки ходове, които изглеждали великолепно изчислени така, че да удължат войната. Нито веднъж не успели, но и никога не престанали да опитват. Сегашният кмет на Што е невероятно способен. Вече е стар, но амбициозността му не е намаляла и ако с Клеон се случи нещо — дори естествена смърт — той има шанс да наследи трона заради прекалено младия син на императора. Галактическото общество винаги ще изпитва известна симпатия към един претендент, който, ако не друго,
