неколцината, които вече се бяха качили. (Математикът се зачуди защо изобщо в експреса ще има някой в 03.00 часа, а сетне си помисли, че това си е късмет, тъй като иначе те двамата щяха да са още по- подозрителни.)
Зазяпа се в безкрайната панорама, която минаваше пред очите му, докато също тъй безкрайната редица вагончета се движеше по безкрайната монорелса, носена от безкрайно магнитно поле. Една след друга се нижеха редици от жилищни блокове, някои от тях много високи, а други, доколкото му бе известно, много дълбоки. Все пак когато десетки милиони квадратни километри образуват едно урбанизирано цяло, дори и за четиридесет милиарда души не са нужни прекалено високи или гъсто наредени постройки. Минаваха през открити зони, на повечето от които изглежда имаше посеви, ала някои приличаха и на паркове. Имаше и многобройни структури, чието естество не можеше да отгатне. Заводи? Административни сгради? Кой знае. Направи му впечатление някакъв голям цилиндър без каквито и да са отличителни елементи — може би водна кула. В края на краищата Трантор би следвало да се снабдява отнякъде с прясна вода. Дали отвеждат валежите от Горната страна, за да ги филтрират и обработят, а сетне по някакъв начин съхраняват течността? Струваше му се, че не е възможно да не го правят.
Нямаше обаче много време за разглеждане на пейзажа.
— Тук ще трябва да слезем — неочаквано прошепна Дорс. — Тя стана и здравите й пръсти хванаха ръката му.
Слязоха от експреса, спряха се на стабилната платформа и жената заизучава указателните знаци.
Не се набиваха на очи, макар че бяха многобройни. Селдън почувства как сърцето му се свива. Повечето знаци бяха пиктографски или само с инициали, несъмнено разбираеми за родените на Трантор, ала напълно чужди за него.
— Насам — рече Дорс.
— Как разбра? — полюбопитства той.
— Нали виждаш двете крила и стрелата.
— Двете крила ли? Уф! — Бе ги помислил за обърнато наопаки W — поразкрачено и ниско, но сега разбираше, че знакът може да се разглежда и като стилизирани птичи криле.
— Защо не използват думи? — измърмори намусено.
— Защото на различните светове думите са различни. Това, което тук е „самолет“, на Сина се нарича „лифт“, а на други планети „реяк“ или „пикирач“. Докато галактическият символ за въздушен кораб е разбираем навсякъде. Не го ли използвате и на Хеликон?
— Не кой знае колко. От гледна точка на културата моят роден свят е доста хомогенен и ние сме склонни здраво да държим на особеностите си, защото иначе съседите ще ни засенчат.
— Слушай — оживи се Дорс — тук можеш да вмъкнеш своята психоистория. Можеш да докажеш, че дори и при различните езици използването на определени символи, които са разпространени из цялата Галактика, е обединяваща сила.
— Няма да има полза. — Той я следваше през пустите позатъмнени алеи и част от ума му се чудеше какъв ли е процентът на престъпленията на Трантор и дали това не е област с висока степен на риск. — Дори и при един милиард правила, всяко от които се отнася за отделен феномен, пак не е сигурно, че ще успееш да извлечеш от тях някакво обобщение. Точно това има предвид онзи, дето е казал, че една система може да се интерпретира единствено чрез модел, който е не по-малко сложен от самата нея. Дорс, да не сме тръгнали за някой въздушен кораб?
Тя спря, обърна се и го изгледа озадачено.
— Да не мислиш, че като следваме символа за самолет, се опитваме да се доберем до най-близкото игрище за голф? Или се боиш от самолетите както толкова много транторианци?
— Не, не! На Хеликон често летим и аз съвсем спокойно използвам въздушни кораби. Просто когато Чувек ме заведе в Университета, той избягваше пътуването по въздуха и твърдеше, че ако вземем самолет, ще оставим прекалено ясна следа.
— Хари, това е било, защото са знаели откъде ще потеглиш и може би вече са те преследвали. Пък и най-вероятно Чувек е имал предвид търговски самолети. Точно в този момент обаче едва ли някой знае къде се намираш… а и за по-сигурно ние ще използваме едно незначително летище и частен самолет.
— Кой ще пилотира?
— Някакъв приятел на Чувек, струва ми се.
— Как мислиш, дали може да му се вярва?
— Щом е приятел на Чувек, положително.
— Ти определено имаш високо мнение за журналиста — констатира Селдън, терзан от смътно недоволство.
— И с основание — отвърна Дорс без никаква следа от смущение. — Той е върховен!
От думите й недоволството на Селдън не изчезна.
— Ето самолета — рече историчката.
Бе учудващо малък и със странни по форма криле. До него стоеше дребен мъж, облечен в обичайните ярки транторски одежди.
— Ние сме психо — небрежно подхвърли Дорс на мъжа.
— А моето е минала история — отвърна пилотът.
След разменената парола двамата го последваха в самолета и Селдън запита:
— Чия беше идеята за този каламбур?
— На Чувек — отвърна Дорс.
Математикът изсумтя.
— Някак си не мислех, че би могъл да има чувство за хумор. Изглежда толкова сериозен.
Младата жена мълчаливо се усмихна.
VIII. СЛЪНЦАР
СЛЪНЦАР ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ7 — Водач на сектор Микоген от древния Трантор. За него, както и за всички останали водачи на този сектор, потънал в себе си като враснал се в плътта нокът, е известно много малко. Това, че Слънцар Четиринадесети изобщо играе някаква роля в историята, се дължи изцяло на взаимоотношенията му с Хари Селдън по време на Бягството…
34
Зад компактния пилотски отсек имаше само две седалки и когато Селдън се настани върху едната от тях, обвита с някакъв уплътнителен материал, странна мрежеста тъкан пропълзя напред и обгърна краката, кръста и гръдния му кош, а над челото и ушите му се спусна качулка. Почувства се като затворник, но щом с мъка едва-едва се изви наляво, видя, че и Дорс е обгърната по същия начин.
Пилотът седна на своето място и докато проверяваше управлението, заяви:
— Аз съм Ендор Леванян, на вашите услуги. Впримчени сте в мрежата, защото при излитането ще има значително ускорение. Щом се окажем на открито и в полет, ще бъдете освободени. Няма защо да ми казвате своите имена, това не е моя работа.
Обърна се към тях в седалката си и им се усмихна с лице на джудже, което силно се набръчка, щом устните му се разтеглиха встрани.
— Някакви психологически трудности, младоци?
— Аз съм Външна и съм летяла със самолети — отвърна бодро Дорс.
— Същото важи и за мен — с оттенък на високомерие съобщи Селдън.
— Отлично, младоци. Разбира се, това не е обикновен самолет и може би не сте летели нощем, но аз
