все повече и повече за което и да е явление, или пък щом самото то се усложни, се появява нужда от все по-изпипани и по-изпипани уравнения, все по-подробно и по-подробно програмиране… докато накрая стигаме до компютризираната симулация, която пък е все по-трудно и по-трудно да бъде възприета.
— А не можеш ли да направиш симулация на симулацията? — запита Чувек. — Така ще слезеш едно стъпало по-ниско.
— В такъв случай ще трябва да се елиминират някои характеристики на явлението, които е задължително да включиш, и симулацията ти ще стане безполезна. Сложността на МВС — това ще рече „минималната възможна симулация“ — нараства по-бързо от сложността на симулирания обект и в крайна сметка се изравнява с явлението. По този начин преди хиляди години е било установено, че Вселената като цяло, в пълната й сложност не може да бъде представена от никаква симулация, която е по-малка от нея самата. С други думи, човек не може да получи някаква картина на Вселената като цяло, освен ако не изучи цялата Вселена. Било доказано и че ако някой се опита да замести със симулации една малка част от Вселената, сетне друга малка част и така нататък, възнамерявайки накрая да ги сумира заедно, за да оформи общата картина, ще открие, че съществуват безкрайно много такива частични симулации. Поради това ще му е необходимо безкрайно много време, за да разбере Вселената като цяло, а това е просто друг начин да се каже, че е невъзможно да се събере цялото съществуващо знание.
— Дотук напълно те разбирам — с лека изненада констатира Дорс.
— Добре, ние знаем, че някои относително прости неща са лесни за симулиране и че щом те се усложняват все повече и повече, стават и все по-трудни за подобна операция. Обаче на какво равнище на сложност симулацията престава да бъде възможна? Е, онова, което аз показах, използвайки един математически метод, изобретен през миналия век, който метод обаче трудно може да се използва дори и ако имаш под ръка голям и много бърз компютър, е, че нашето галактическо общество за малко не достига до този праг. То може да бъде представено чрез симулация, която е по-проста от него самото. И продължих с допускането, че е вероятно това да доведе до способност бъдещите събития да се предсказват в статистическа форма — тоест да се определя вероятността за алтернативни поредици от събития, а не просто да се твърди, че тъкмо някаква определена поредица непременно ще се сбъдне.
— В такъв случай — поде Чувек — след като можеш ефективно да симулираш галактическото общество, значи става дума просто това да бъде сторено. Защо тогава да не е практично?
— Всичко, което съм доказал, е, че за разбирането на галактическото общество няма да бъде нужно безкрайно много време, само че ако са необходими един милиард години, то все пак ще бъде непрактично. От наша гледна точка е все същото, както ако би изисквало безкрайно много време.
— И толкова време ли ще отнеме? Един милиард години?
— Опитах се да го изчисля.
— Неуспешно?
— Неуспешно.
— Университетската библиотека не помогна ли? — докато задаваше въпроса, Чувек хвърли бърз поглед към Дорс.
Селдън поклати глава.
— С нищо.
— И доктор Венабили ли не можа да ти помогне?
Историчката въздъхна.
— Чувек, нямам познания на тая тема. Единственото, което мога, е да предлагам начини за търсене. Ако Хари търси и не намира, какво повече да сторя?
Журналистът се изправи на крака.
— В такъв случай от стоенето тук няма голяма полза и аз трябва да помисля къде другаде да ви настаня.
Селдън протегна ръка и докосна лакътя му.
— Все пак имам една идея.
Чувек се взря в него с леко присвиване на очите, което можеше да подсказва изненада… или подозрение.
— Кога ти хрумна тази идея? Сега ли?
— Не. Въртеше ми се из главата няколко дни преди да се кача на Горната страна. Това малко приключение я затъмни за известно време, но като ме попита за библиотеката, пак си я припомних.
Чувек седна отново.
— Разправи ми за своята идея, стига да не е нещо, дето цялото ще е просмукано с математика.
— Няма никаква математика. Просто четенето на история в библиотеката ми напомни, че в миналото галактическото общество е било по-малко сложно. Преди дванадесет хиляди години, когато империята е основана за пръв път, Галактиката е включвала само около десет милиона населени светове. Преди двадесет хиляди години предимперските кралства са включвали общо само десетина хиляди свята. Ако се заровим още по-назад в миналото, кой знае колко ще се свие обществото! Може би дори до една- единствена планета, както в онези легенди, за които ти веднъж спомена.
— И мислиш — рече нетърпеливо Чувек — че ако си имаш работа с много по-просто галактическо общество, ще бъдеш в състояние да разработиш психоисторията?
— Да, струва ми се, че тогава евентуално бих могъл да го направя.
— Значи — обади се обхваната от внезапен ентусиазъм Дорс — ако предположим, че разработиш психоисторията за някое по-малко общество в миналото, и допуснем, че чрез изучаването на предимперската ситуация успееш да направиш предвиждания за това какво би могло да се случи хиляда години след създаването на империята например, ще си в състояние да провериш истинското положение на нещата по това време и да видиш колко близо до целта си попаднал?
— Да, но като се има предвид, че ще знаеш ситуацията през хилядната година на Галактическата ера отнапред, тестът едва ли ще е особено почтен — хладно възрази журналистът. — Ти несъзнателно ще се влияеш от предварителните си познания и щеш не щеш ще избереш такива стойности за своето уравнение, че да ти даде онова, което ти е известно като решение.
— Не мисля така — каза Дорс. — Ние не знаем много добре какво е било положението по онова време и ще ни се наложи доста да поровим. В края на краищата това са цели единадесет хилядолетия.
Лицето на Селдън се изкриви в гримаса на пълно объркване.
— Какво искаш да кажеш с това, че не знаем особено добре положението през хилядната година от Галактическата ера? Нали тогава е имало компютри, Дорс?
— Разбира се.
— И запаметяващи блокове, както и записи за слушане и гледане? Би следвало да имаме всички записи за 1000 г. от Г.е., също и както за сегашната, 12 020 година…
— На теория да, но не и на практика! Разбираш ли, Хари, това е същото, което ти не преставаш да повтаряш. Възможно е да имаш пълни записи за 1000 г. от Г. е., но не е практично да очакваш, че ще ги пазиш.
— Да, обаче онова, което аз не преставам да повтарям, Дорс, се отнася за математически демонстрации. Не виждам как то може да се приложи за историческите записи.
— Хари, записите не са вечни — в гласа на историчката се появиха оправдаващи се нотки. — В резултат от някой конфликт банките памет могат да бъдат унищожени или да станат нечетливи, а могат и просто да се развалят от старост. Всеки бит памет, който не бъде потърсен достатъчно дълго време, най-накрая потъва в натрупания шум. Разправят, че почти една трета от записите в Имперската библиотека са просто безсмислени, но, разбира се, обичаите не позволяват те да бъдат изтрити. Другите библиотеки са по-малко обвързани с традиции. В тази на Стрилингския университет изтриваме ненужните статии веднъж на десет години. Естествено записите, към които се обръщат често и които се презаписват на различни светове и в различни библиотеки — държавни или частни — остават достатъчно чисти хиляди години наред, така че много от основните пунктове в галактическата история са известни, дори и когато става дума за предимперските времена. Само че колкото по-назад се връщаш, толкова по-малко е запазено.
— Не мога да повярвам — заяви объркано Селдън. — Мислех си, че за да се предотврати опасността някой запис да бъде изтрит, се правят нови копия. Как тъй ще оставите знанията да изчезнат?
— Нежеланото знание е безполезно — отвърна Дорс. — Можеш ли да си представиш колко време,
