Фондацията

— Изглежда, няма смисъл да се крие, че Съветът стигна до следното решение — истинското разрешаване на проблема се съдържа в онова, което ще бъде разкрито, когато след шест дни се отвори криптата.

— Това ли е приносът ви по въпроса?

— Да.

— Не трябва да предприемаме нищо, така ли, освен да чакаме кротко и спокойно и да изразяваме вярата си, че от криптата ще изскочи някакъв deus ex machina.

— Като се отстрани емоционалната ти фразеология, това е същността.

— Какво неприкрито бягство от действителността! Наистина, доктор Фара, такава лудост намирисва на гениалност. По-дребен ум не би бил способен на нея.

— Вкусът ти към епиграмите, Хардин, е забавен — усмихна се снизходително Фара, — но тук не е на място. Всъщност, струва ми се, че помниш спора за криптата преди три седмици.

— Да, помня го. Не отричам, че от гледна точка само на дедуктивната логика идеята беше глупава. Ти каза — прекъсни ме, ако греша, — че Хари Селдън е най-великият психолог в Системата; че поради това той би могъл да предвиди точното и неудобно положение, в което се намираме сега; и затова е създал криптата като метод да ни покаже изхода.

— Това е същността на идеята.

— Ще те изненада ли, ако споделя, че през последните седмици доста мислих по въпроса?

— Много ласкателно. И какъв е резултатът?

— Резултатът е, че чистата дедукция не е достатъчна. Отново е необходим малко здрав разум.

— Например?

— Например, ако той е предвидил бъркотията с Анакреон, защо не ни е настанил на някоя друга планета, по-близо до центровете на Галактиката? Добре известно е, че Селдън с хитрост и ловкост накарал комисарите на Трантор да наредят Фондацията да се установи на Терминус. Но защо го е направил? Защо да ни настанява тук, ако предварително е знаел, че ще бъдат прекъснати съобщителните ни връзки, знаел е за изолацията ни от Галактиката, за заплахата от съседите ни и за нашата безпомощност поради липсата на метали на Терминус? Това преди всичко! Ако пък е предвидил всичко, защо не е предупредил първите заселници, за да имат те време да се подготвят, ами изчаква, както е направил, единият ни крак да влезе в гроба, преди да го направи?

И не забравяйте друго. Макар той да е могъл да предвиди проблема тогава, ние също така добре го виждаме сега. Все пак Селдън не е бил магьосник. Няма магически методи за избягване от тази дилема, които той може да види, а ние — не.

— Но, Хардин — припомни му Фара, — ние не можем!

— Не сте се и опитали. Не сте направили нито един опит. Първо, отказахте въобще да признаете, че съществува заплаха! После възлагахте напълно сляпа надежда на императора! Сега се прехвърлихте към Хари Селдън. През цялото време неизменно разчитахте на властта или на миналото — никога на самите себе си. — Той стисна конвулсивно юмруци. — Това е равносилно на болестна реакция — условен рефлекс, който отстранява независимостта на разума ви винаги когато стане въпрос да се противопоставите. В мозъците ви, изглежда, никога няма съмнение, че императорът е по-силен от вас, или че Хари Селдън е по-умен. А това е погрешно, не разбирате ли?

Неизвестно защо, никой не пожела да му отговори.

— Не става въпрос само за вас — продължи Хардин. — Същото е с цялата Галактика. Пирен чу мислите на лорд Доруин за научните изследвания. Лорд Доруин смята, че за да си добър археолог, е достатъчно да прочетеш всички книги по въпроса — написани от хора, умрели преди векове. Той смята, че за да се разрешат археологичните загадки, трябва да се преценят противоположните авторитетни източници. А Пирен го изслуша и не направи никакви възражения. Не разбирате ли, че в това има нещо нередно? — Отново в гласа му прозвуча едва ли не нотка на молба. Отново никакъв отговор. Той продължи. — А вие и половината хора на Терминус не сте подобри. Седим си тук и смятаме, че енциклопедията е светая светих. Мислим, че най-великата цел на науката е да класифицира минали данни. Това е важно, но не трябва ли да се работи и по-нататък? Не виждате ли, че отстъпваме и забравяме? Тук, в Периферията, са загубили атомната енергия. На Гама от Андромеда избухнала централа поради некачествен ремонт, а канцлерът на Империята се оплаква, че не достигат атомни техници. А решението? Да се обучат нови? Никога! Вместо това да се ограничи използването на атомна енергия! — И за трети път ги попита: — Не виждате ли? Процесът обхваща цялата Галактика. Това е боготворене на миналото. То е упадък — застой!

Хардин се взираше в тях един след друг, а те го гледаха с неподвижни погледи. Фара пръв се окопити.

— Е, тук няма да ни помогне мистичната философия. Нека бъдем конкретни. Отричаш ли, че Хари Селдън лесно би могъл да предвиди историческите тенденции на бъдещето чрез проста психологична техника?

— Не, разбира се, не — викна Хардин. — Но не можем да разчитаме на него за разрешение. В най- добрия случай той би могъл да набележи проблема, но ако има някакво решение, трябва да го намерим ние самите. Селдън не може да го направи вместо нас.

— Какво искаш да кажеш — заговори внезапно Фулъм — с това „да набележи проблема“? Ние знаем какъв е проблемът.

Хардин се нахвърли върху него.

— Мислите си, че знаете! Мислите, че Хари Селдън вероятно се е тревожил само за Анакреон. Не съм съгласен! Казвам ви, джентълмени, засега никой от вас няма и най-малко понятие какво става всъщност.

— А ти знаеш ли? — запита го враждебно Пирен.

— Струва м.и се, че зная! — Хардин скочи и отдръпна креслото си настрана. Погледът му беше студен и твърд. — Ако има нещо сигурно, то е, че в цялата тази работа нещо мирише; нещо по-голямо от всичко, за което сме говорили досега. Задайте си само този въпрос: защо в първоначалния състав на Фондацията не е бил включен нито един първокласен психолог с изключение на Бор Алурин? А и той избягваше да учи студентите си на нещо повече от основните принципи.

Последва кратко мълчание, после Фара се обади:

— Добре де? Защо?

— Може би защото някой психолог би разбрал какво става — и то твърде рано, за да е удобно за Хари Селдън. А сега ние се препъваме, зърваме по нещо мъгливо от истината и нищо повече. Хари Селдън е искал точно това. Той се изсмя рязко. — Довиждане, джентълмени! — И гордо излезе от залата.

6

Кметът Хардин дъвчеше края на пурата си. Тя беше загаснала, но той не го забелязваше. Не бе спал предишната нощ и предвиждаше, че вероятно няма да спи и следващата. Познаваше се по очите му.

— И това включва всичко? — попита той уморено.

— Мисля, че да. — Йохан Лий подпря брадичка на ръката си. — Как ти звучи?

— Не много зле. Разбираш, че трябва да се направи с дръзко нахалство. С други думи — не бива да има колебание; да не им се остави да схванат каква е обстановката. Щом вече бъдем в положение да даваме заповеди, ще заповядваме, сякаш сме родени да го правим, а те ще ни се подчиняват по навик. Това е същността на всеки преврат.

— Ако Съветът прояви нерешителност, макар за…

— Съветът? Не го включвай в сметките. След утрешния ден значението му като фактор на Терминус ще бъде нула. Лий бавно кимна.

— Въпреки това е странно, че досега не са направили нищо, за да ни спрат. Каза, че не са съвсем на тъмно.

— Фара напипва очертанията на проблема. Понякога ме изнервя. А откакто ме избраха, Пирен ме подозира. Но те никога не са били способни да разберат какво се готви в действителност. Цялото им възпитание е било авторитарно. Сигурни са, че императорът — само защото е император — е всесилен.