Фондацията

всеки поотделно?

Четиримата младежи се спогледаха бързо, клепачите им трепнаха.

— Аз говоря от името на населението на Терминус — заяви мрачно Сермак, — население, което не е истински представено в този орган без собствено мнение, наричан Съвет.

— Разбирам. В такъв случай говорете!

— Въпросът ми се свежда до следното, господин кмете. Ние не сме доволни…

— С това „ние“ имате предвид народа, така ли?

Сермак го изгледа враждебно, усети някаква клопка,и отговори студено:

— Убеден съм, че моите схващания отразяват мислите на мнозинството от гласоподавателите на Терминус. Това задоволява ли ви?

— Е, подобно изявление се нуждае от доказателства, но все пак продължавайте. Вие не сте доволни.

— Да, не сме доволни от политиката, която вече тридесет години оставя Терминус беззащитен срещу неизбежно нападение отвън.

— Разбирам. И затова…? Продължавайте, продължавайте.

— Много мило от ваша страна, че предугаждате думите ми. И затова ние образуваме нова политическа партия; тя ще защитава сегашните нужди на Терминус, а не някаква мистична „очевидна съдба“ на бъдещата империя. Ще изхвърлим от Съвета вас и вашата блюдолизническа клика от успокоители, и то скоро.

— Освен ако? Както знаем, винаги съществува едно „освен ако“.

— В този случай условието не е сложно — освен ако си подадете оставката още сега. Не искам от вас да промените политиката си — не бих ви гласувал толкова голямо доверие. Вашите обещания нямат никаква стойност. Ще приемем само незабавна оставка.

— Разбирам. — Хардин кръстоса крака и наведе назад креслото си на два крака. — Поставяте ми ултиматум. Много любезно от ваша страна да ме предупредите. Но, разбирате ли, аз няма да му обърна внимание.

— Не мислете, че ви предупреждаваме, господин кмете. Само ви известяваме за нашите принципи и бъдещи действия. Новата партия вече е учредена и утре ще започне официалната си дейност. Няма нито място, нито желание за компромис и, честно казано, само признанието ни за заслугите ви към града ни склониха да ви предложим лесен начин да се оттеглите. Не мислех, че ще се възползвате от него, но съвестта ми е чиста. Следващите избори ще напомнят по-силно и съвсем неустоимо, че оставката ви е необходима.

Той стана и даде знак на другите.

Хардин вдигна ръка.

— Почакайте! Седнете!

Сеф Сермак седна отново с лек оттенък на прекалена готовност и Хардин се усмихна вътрешно, макар лицето му да не го показа. Въпреки думите си Сермак очакваше някакво предложение — каквото и да е предложение.

— Точно в какво искате да се промени нашата външна политика? — запита Хардин. — Искате ли да нападнем четирите кралства още сега, веднага, и четирите наведнъж?

— Не давам подобен съвет, кмете. Нашето просто предложение е всякакви умиротворителни действия да бъдат прекратени незабавно. По време на вашето управление провеждахте политика на научна помощ за кралствата. Дадохте им атомна енергия. Помогнахте да се възстановят централите на тяхна територия. Създадохте там медицински клиники, химически лаборатории и заводи.

— Добре. А какви са вашите възражения?

— Правехте го, за да не ни нападат. С тези неща като подкуп играхте ролята на глупак в колосална игра на изнудване, в която допуснахте Терминус да бъде изцеден — в резултат сега сме зависими от милостта на тези варвари.

— В какво отношение?

— Защото сте им дали мощ, дали сте им оръжия и дори ремонтирахте корабите от техните флоти; сега те са неизмеримо по-силни, отколкото са били преди три десетилетия. Техните желания се увеличават, а с новите си оръжия накрая ще задоволят исканията си наведнъж, като със сила завземат Терминус. Не свършва ли обикновено така всяко изнудване?

— А вашето лекарство?

— Веднага спрете подкупите, докато още можете. Положете усилия, за да засилите Терминус и нападнете първи!

Хардин с почти патологичен интерес се вгледа в русите мустачки на младежа. Сермак се чувстваше уверен в себе си — в противен случай нямаше да говори толкова много. Нямаше съмнение, че думите му отразяваха настроението на доста огромна част от населението — доста огромна.

Гласът на Хардин не издаде потока от леко обезпокоени мисли. Той заговори почти небрежно.

— Свършихте ли?

— Засега.

— Добре тогава, виждате ли изявлението в рамка на стената зад мен? Прочетете го, ако обичате. Устните на Сермак трепнаха.

— Там пише: „Насилието е последната възможност на некомпетентния“. Това е доктрината на един старец, господин кмете.

— Прилагах я като млад човек, господин съветник, и та успешно. Вие сте били зает с раждането си, когато това се случи, но може би в училище сте чели нещо за него. — Той изгледа съсредоточено Сермак и продължи с равномерен глас. — След като Хари Селдън основал Фондацията тук с фиктивната цел да се създаде велика енциклопедия, в продължение на петдесет години ние следвахме тази измамна надежда, преди да открием какво в действителност е искал. Тогава беше станало вече почти невъзвратимо късно. Когато връзките в централните райони на старата Империя се прекъснаха, ние се озовахме в свят от учени, съсредоточени в един-единствен град, който нямаше никаква индустрия и беше заобиколен от новосъздадени кралства, враждебно настроени и до голяма степен варварски. Ние бяхме малък остров на атомна енергия сред този океан от варварство — изключително ценна плячка.

Анакреон, тогава, както и сега, най-мощното от четирите кралства, поиска и наистина установи военна база на Терминус, а управителите на града, енциклопедистите, разбраха много добре, че това е само преход към завладяване на цялата планета. Така стояха нещата, когато аз… хм… поех управлението. Какво щяхте да направите вие?

Сермак повдигна рамене.

— Въпросът е академичен. Разбира се, аз зная какво сте направили вие.

— Все пак ще го повторя. Може би не разбирате същността. Голямо беше изкушението да съберем колкото можем повече сили и да се бием. Това е най-лесният и най-удовлетворителният за човешкото самоуважение изход, но почти неизменно и най-глупавият. Вие щяхте да постъпите така; вие, който съветвате „да нападнем първи“. Но аз постъпих другояче. Посетих едно по едно трите кралства; изтъкнах, че да се допусне тайната на атомната енергия да попадне в ръцете на Анакреон е най- бързият начин сами да си прережат гърлата; и кротко им намекнах, че трябва да направят очевидното. Това беше всичко. Един месец след като войските на Анакреон бяха кацнали на Терминус, техният крал получи общ ултиматум от тримата си съседи. За седем дни и последният анакреонец напусна Терминус. Кажете, каква нужда имаше от насилие?

Младият съветник изгледа замислено фаса на пурата и го хвърля в отвърстието на изгарящото устройство.

— Не успявам да видя аналогия. Инсулинът възвръща диабетика към нормално състояние без необходимост от нож, но апендицитът се нуждае от операция. Това не зависи от вас. Когато другите средства са безсилни, какво остава, освен, както вие го изразихте, последната възможност за спасение? Ваша е грешката, че сме принудени да прибегнем към нея.

— Моя ли? О, да, отново моята политика на мир. Изглежда, все още не схващате основното, което е необходимо в нашето положение. Проблемите ни не приключиха с отпътуването на анакреонците. Тогава само се постави началото им. Четирите кралства станаха по-големи наши врагове от преди, защото всяко