Гаал не изпълни обещанието си. На следващата сутрин го събуди приглушеното жужене на зумер. Той се обади и гласът на администратора, колкото е възможно по-приглушен, учтив и осъдителен, го уведоми, че е задържан по нареждане на Комисията за обществена сигурност.
Гаал скочи към вратата и установи, че тя не се отваря. Можеше само да се облече и да чака.
Дойдоха и го взеха, отведоха го другаде, но беше под арест. Напълно любезно му зададоха редица въпроси. Всичко беше съвсем учтиво. Обясни, че е провинциалист от Синакс; че е посещавал тези и тези учебни заведения; че на тази и тази дата е получил званието доктор на математическите науки. Подал е молба да работи в екипа на доктор Селдън и е бил приет. Многократно повтори същите подробности и те многократно го връщаха към участието му в проекта Селдън. Как е научил за него; какви ще бъдат задълженията му; какви тайни указания е получил; за какво става дума въобще?
Той отговори, че не знае. Не е получавал тайни указания. Той е учен и математик. Не се интересува от политика.
Накрая любезният инквизитор го попита:
— Кога ще загине Трантор?
— Не мога да кажа въз основа на собствените си знания — изрече неуверено Гаал.
— А можете ли да ни осведомите кога ще стане според мнението на някой друг?
— Как бих могъл да говоря от чуждо име? — Усети, че му става много горещо.
— Някой говорил ли ви е за такава гибел, определял ли е дата? — продължи инквизиторът. И докато младият мъж се колебаеше, продължи: — Вас са ви следили, докторе. Бяхме на космодрума, когато пристигнахте; в кулата за наблюдение, докато чакахте да стане време за срещата ви; и, разбира се, успяхме да подслушаме разговора ви с доктор Селдън.
— Тогава знаете какво е мнението му по въпроса — отвърна Гаал.
— Може би. Но искаме да го чуем от вас.
— Той смята, че Трантор ще загине след пет века.
— Доказа ви го… хм… по математичен път?
— Да, доказа го — рече Гаал предизвикателно.
— Предполагам, твърдите, че математическите доказателства са обосновани?
— Щом доктор Селдън го твърди, те са обосновани.
— Тогава ще се върнем.
— Почакайте. Аз имам право на адвокат. Настоявам за правата си като гражданин на Империята.
— Ще бъдат спазени.
И така стана.
Накрая при него влезе висок мъж, чието лице беше сякаш цялото във вертикални линии и толкова слабо, че човек можеше да се запита дали на него има място за усмивка.
Гаал вдигна поглед. Чувстваше се раздърпан и оклюмал. Толкова неща се бяха случили, а той се намираше на Трантор не повече от тридесет часа.
— Аз съм Лорс Аваким — представи се мъжът. — Доктор Селдън нареди да ви защитавам.
— Така ли? Тогава слушайте. Настоявам незабавно да се подаде жалба до императора. Задържан съм без причина. Напълно невинен съм. В каквото и да било. — Той замахна силно с ръце напред, надолу с дланите. — Трябва да уредите незабавно да се явя пред императора.
Аваким внимателно нареждаше съдържанието на една плоска папка върху пода. Ако Гаал имаше необходимото желание, можеше да разпознае юридическите формуляри „Силомет“ — тънки, метални, подобни на ленти, пригодени да се поставят в малките лични капсули. Би могъл също да различи един джобен касетофон.
Аваким не обърна внимание на избухването му и накрая вдигна очи.
— Разбира се, Комисията ще следи с шпионски лъч нашия разговор — рече той. — Това е противозаконно, но въпреки всичко те ще използват лъча.
Гаал изкърца със зъби.
— Но — Аваким спокойно се настани на един стол — касетофонът, който сложих на масата — по външен вид той е съвсем обикновен касетофон и изпълнява добре предназначението си, — има допълнителното свойство напълно да противодейства на шпионския лъч. Те няма да го разберат веднага.
— В такъв случай мога да говоря.
— Разбира се.
— Тогава искам да бъда изслушан от императора.
Аваким се усмихна студено и се оказа, че все пак върху лицето му има място за усмивка. Бузите му се набръчкаха и й направиха място.
— Вие сте от провинцията — поде той.
— Въпреки това съм гражданин на Империята. Не по-лощ от вас или от всеки член на тази Комисия за обществена сигурност.
— Несъмнено, несъмнено. Само че като провинциалист вие не разбирате какъв е всъщност животът на Трантор. Императорът не изслушва никого.
— На кого другиго мога да се жалвам от Комисията? Няма ли някаква процедура?
— Никаква. Практически няма към кого да се обърнете. Юридически можете да се оплачете на императора, но той няма да ви изслуша. Знаете, че днешният император не е от династията Ентън. Опасявам се, че Трантор е в ръцете на аристократичните родове, чиито членове съставят Комисията за обществена сигурност. Този развой е предсказан безпогрешно от психоисторията.
— Наистина ли? В такъв случай, щом доктор Селдън може да предскаже историята на Трантор за петстотин години в бъдещето…
— Може да я предскаже и за хиляда и петстотин години напред.
— Нека бъдат петнадесет хиляди. Защо тогава не е успял да предвиди събитията през тази сутрин и да ме предупреди?… Не, прощавайте. — Гаал седна и облегна глава върху една от изпотените си длани. — Напълно разбирам, че психоисторията е статистическа наука и не може с точност да предвижда бъдещето на отделен човек. Разбирате, че съм разстроен.
— Но вие грешите. Доктор Селдън беше на мнение, че тази сутрин ще ви арестуват.
— Какво!
— Съжалявам, но е така. Комисията се настройва все по-враждебно към неговата дейност. Все по-често се пречи на нови членове, които се присъединяват към групата. Графиките показаха, че за нашите цели най-добре е сега да се стигне до кулминационната точка. Самата Комисия се задейства доста бавно, така че доктор Селдън ви посетя вчера, за да ги подтикне. Само по тази причина.
Гаал се задъха.
— Възмутен съм от…
— Моля ви. Това беше необходимо. Не бяхте избран поради някакви лични причини. Трябва да разберете, че плановете на доктор Селдън, които са разработвани с помощта на най-напредничавата математика в продължение на осемнадесет години, включват всички възможности със значима вероятност. Това е една от тях. Изпратен съм тука само за да ви уверя, че няма защо да се страхувате. Всичко ще свърши добре; почти със сигурност за проекта; и с разумна вероятност за вас.
— Какви са стойностите? — попита Гаал.
— За проекта над деветдесет и девет и девет десети процента.
— А за мен?
— Уведомиха ме, че тази вероятност е седемдесет и седем и две десети процента.
— Тогава съществува възможност по-голяма от едно към четири да бъда осъден на затвор или на смърт.
