дефинирал психоисторията като клон на математиката, който се занимава с реакциите на човешкия конгломерат спрямо определени социални и икономически дразнители…
… При всички тези дефиниции се приема, че човешкият конгломерат, с който се работи, е достатъчно голям за сериозна статистическа обработка. Необходимият размер на такъв конгломерат може да се определи посредством първата теорема на Селдън, която… Допълнително е необходимо да се приеме, че самият човешки конгломерат не знае за психоисторическия анализ, за да бъдат реакциите му наистина произволни…
Основата на всяка обоснована психоистория лежи в развитието на функциите на Селдън, които показват свойства, съответстващи на свойствата на такива социални и икономически сили като…
— Добър ден, сър — каза Гаал. — Аз… аз…
— Мислехте, че ще се видим едва утре? Така трябваше да стане, но работата е там, че ако искаме да се възползваме от услугите ви, трябва да действаме бързо. Става все по-трудно да се намират нови хора.
— Не разбирам, сър.
— В наблюдателната кула разговаряхте с един мъж, нали?
— Да. Малкото му име е Джерил. Не зная нищо повече за него.
— Името му е без значение. Той е агент на Комисията за обществена сигурност. Проследи ви от космодрума.
— Но защо? Опасявам се, че съм твърде объркан.
— Човекът в кулата не спомена ли нещо за мен? Гаал се поколеба.
— Изказа се за вас като за Гарвана Селдън.
— Обясни ли защо?
— Каза, че предсказвате бедствия.
— Вярно е. Какво означава за вас Трантор?
Изглежда, всички го питаха какво е мнението му за Трантор. Гаал почувства, че му е невъзможно да отговори по друг начин, освен с думата „великолепно“.
— Казвате го, без да се замислите. Какво е мнението ви за психоисторията?
— Не съм мислил да я прилагам към този проблем.
— Преди да се разделите с мен, млади човече, ще се научите да свързвате психоисторията с всички проблеми като нещо напълно естествено, разбира се. — Селдън извади от торбичката на колана си малък калкулатор. Хората разправяха, че държал калкулатор и под възглавницата си, за да го използва, когато не му се спи. Сивата му лъскава повърхност беше леко захабена от употреба. Сръчните пръсти на Селдън, петносани от възрастта, заиграха по твърдата пластмаса. От сивото светнаха червени символи.
— Това представя ли състоянието на Империята понастоящем? — попита той и зачака.
— Всъщност — изрече накрая Гаал — не е пълно представяне.
— Да, не е пълно — отвърна Селдън. — Доволен съм, че не приемате сляпо думите ми. Но тук виждаме приближение, което ще послужи, за да докаже моето твърдение. Ще го приемете ли?
— При условие че по-късно ще проверя диференциацията на функцията — да. — Гаал се опитваше да избегне възможна клопка.
— Добре. Прибавете и известната вероятност от убийство на императора, бунт на вицекралете, непрекъснато повтарящите се сега икономически кризи, забавеното изследване на нови планети… — той продължи да изрежда. С всяко изброяване при докосването му се появяваха нови символи и се сливаха с новата функция, която набъбваше и се променяше. Гаал го прекъсна само веднъж.
— Не виждам основанията за това преобразуване. Селдън го повтори по-бавно.
— Но тук използвате забранена социална операция — възрази Гаал.
— Добре. Бързо схващате, но не достатъчно бързо. Не е забранена в тази връзка. Позволете ми да го направя чрез разширение.
Процедурата се оказа доста дълга и след това Гаал призна:
— Да, сега разбирам.
Накрая Селдън спря.
— Това е Трантор след пет века. Как ще го изтълкувате? А? — Той наклони глава встрани и зачака.
— Пълно разрушение — рече Гаал, като не вярваше на очите си. — Но… но това е невъзможно. Трантор никога не е бил…
Селдън бе обзет от напрегнатата възбуда на човек, на когото само тялото бе остаряло.
— Хайде, хайде. Видяхте какъв резултат получихме. Изразете го с думи. Забравете за миг символите.
— Като става все по-специализиран — поде Гаал, — Трантор става и по-уязвим, по-трудно ще може да се защитава. Освен това колкото повече прераства в административен център на Империята, в толкова по- привлекателна плячка се превръща. Наследяването на Империята ще бъде все по-несигурно, враждите между висшите родове — по-яростни и социалната отговорност ще изчезне.
— Достатъчно. И каква е вероятността в цифри за пълно разрушение до пет века?
— Не мога да кажа.
— Сигурно сте в състояние да извършите диференциация на полето?
Гаал почувства, че му оказват натиск. Не му предлагаха калкулатора. Държаха го на тридесетина сантиметра пред очите му. Зае се да изчислява ожесточено и почувства как челото му се овлажни от пот.
— Около осемдесет и пет процента? — подхвърли той.
— Не е зле — отвърна Селдън и издаде напред долната си устна, — но не е и много добре. Действителната стойност е деветдесет и два и половина процента.
— И затова ли ви наричат Гарвана Селдън? Не съм чел нищо подобно във вестниците.
— Разбира се, че не сте. Това не е за печата. Допускате ли, че Империята ще изложи на показ нестабилността си по такъв начин? Ето най-обикновена демонстрация по психоистория. Но аристокрацията е научила някои от нашите резултати.
— Това е лошо.
— Не чак толкова. Всичко е предвидено.
— Затова ли ме проучват?
— Да. Проучва се всичко, свързано с моя проект.
— Вие в опасност ли сте, сър?
— О, да. Съществува едно цяло и седем десети процента вероятност да бъда екзекутиран, но това няма да спре проекта. Взели сме го предвид. Е, както и да е. Предполагам, че утре ще дойдете при мен в университета?
— Ще дойда — отвърна Гаал.
5
КОМИСИЯ ЗА ОБЩЕСТВЕНА СИГУРНОСТ — …Котерията на аристокрацията дошла на власт след убийството на Клеон I, последен от рода Ентънс. Общо взето, аристократите въвели някакъв ред през вековете на нестабилност и несигурност на Империята. Обикновено под контрола на големите родове Ченс и Дивартс, комисията се превърнала в сляп инструмент за поддържане на статуквото… Аристократите били отстранени от властта едва след възшествието на последния силен император — Клеон II. Първият върховен комисар…
… В известно отношение началото на западането на Комисията може да се проследи до процеса срещу Хари Селдън, две години преди да започне Ерата на Фондацията. Процесът е описан в биографията на Хари Селдън от Гаал Дорник…
