Това беше Трантор! Тук въздухът изглеждаше малко по-плътен, притеглянето малко по-силно, отколкото на родната му планета Синакс, но щеше да свикне. Питаше се дали щеше да свикне с необятността.
Сградата за пристигащите пътници беше огромна. Покривът почти се губеше във висините. Гаал можеше едва ли не да си представи, че под него се образуват’облаци. Не виждаше насрещна стена; само хора, гишета и потъващ в замъглената линия на хоризонта под.
Мъжът на гишето отново му говореше. Гласът му звучеше раздразнено.
— Продължавайте нататък, Дорник — каза той. Трябваше да отвори визата и да погледне отново в нея, преди да си спомни името му.
— Къде… къде — заекна Гаал. Мъжът на гишето посочи с пръст.
— Такситата са надясно, при третия проход вляво.
Гаал тръгна и видя светещите криволици във въздуха, увиснали високо в празното пространство: „ТАКСИТА ЗА ВСЯКА ПОСОКА“.
Когато Гаал продължи, някаква личност се откъсна от анонимната тълпа и се приближи към гишето. Мъжът на гишето вдигна за малко поглед и кимна. Личността му отвърна също с кимване и последва младия имигрант.
Навреме настигна Гаал, за да чуе накъде се отправя.
Гаал се озова силно притиснат към някакъв парапет. Малкият надпис гласеше „Диспечер“. Човекът, за когото се отнасяше надписът, не вдигна поглед.
— Закъде? — попита той.
Гаал не беше сигурен, но дори няколкото секунди колебание означаваха, че зад него се образува опашка. Диспечерът вдигна поглед.
— Закъде?
Гаал нямаше много пари, но оставаше само тази нощ, а после щеше да е на работа. Опита се да се държи равнодушно.
— Моля, до някой добър хотел.
Не направи впечатление на диспечера.
— Те всичките са добри. Кажете някое име.
— Най-близкия, моля — отвърна отчаяно Гаал.
Диспечерът натисна едно копче. Върху пода се образува тънка ивица светлина, която се виеше сред други подобни. Те проблясваха и потъмняваха в различни цветове и форми. В ръцете на Гаал пъхнаха някакъв билет. Той светеше леко.
— Един и дванадесет — рече диспечерът. Гаал се забърка за монети.
— Къде да отида? — попита той.
— Следвайте светлината. Билетът ще свети, докато вървите в правилната посока.
Гаал се огледа и тръгна. Стотици хора вървяха по безкрайния под, следваха индивидуалните си ивици светлина, пресяваха се и се отсяваха през кръстовищата, за да стигнат до определените им места.
Неговата ивица свърши. Един мъж в блестяща нова ярка синьо-жълта униформа от незамърсяващо се пластотрико посегна към двата му куфара.
— Пряка линия до „Луксор“ — осведоми го той.
Човекът, който следеше Гаал, чу това. Чу също Гаал да казва „Много добре“ и го видя да влиза в тъпоносото превозно средство.
Таксито се издигана право нагоре. Гаал се взираше през облия прозрачен прозорец, чудеше се на усещането да се лети във въздуха в затворено пространство и неволно се вкопчи в облегалката на пилотското кресло. Огромната шир се сви и хората се превърнаха в безпорядъчно пъплещи мравки. Сцената се смали още повече и започва да се отдалечава назад. Пред тях имаше степа. Започваше високо във въздуха и се издигаше нагоре, а краят й не се виждаше. Беше цялата на дупки, които представляваха отверстия на тунели. Таксито на Гаал се приближи към един от тях и се пъхна в него. За миг Гаал безцелно се зачуди как пилотът успява да намери сред многото онзи, който му трябваше.
Цареше мрак и само някаква цветна сигнална светлина просветваше, за да разнообрази тъмнината. Въздухът бе изпълнен със свистене.
После Гаал се наведе напред като реакция от намаляващата скорост, таксито изскочи от тунела и отново се спусна към нивото на приземните етажи.
— Хотел „Луксор“ — съобщи ненужно пилотът. Помогна
на Гаал за багажа, с делови вид прие бакшиш от една десета кредит, взе един чакащ пътник и отново излетя.
През цялото време, откакто бе слязъл от кораба, Гаал не бе дори зърнал небето.
3
ТРАНТОР — …В началото на тринадесетото хилядолетие тази тенденция достигнала върха си. Като постоянен център на имперското правителство в продължение на стотици поколения и при разположението си в централните райони на Галактиката сред най-гъсто населените и най-напредналите в индустриално отношение светове на системата той едва ли би могъл да не стане най-компактното и богато струпване на хора, каквото бе познавала човешката раса.
Неговата урбанизация се развивала непрестанно и накрая достигнала връхната си точка. Цялата суша на Трантор — 190000000 квадратни километра — била покрита от един-единствен град. Във върховия период населението му надхвърлило четиридесет милиарда. Това огромно население се било посветило почти изцяло на административните нужди на Империята и хората дори не стигали за изпълнението на тази сложна задача. (Трябва да си спомним, че невъзможността Галактичната империя да се управлява нормално при посредственото ръководство на последните императори била значителен фактор за рухването й.) Всеки ден флоти от десетки хиляди кораби донасяли на масите в Трантор производството на двадесет селскостопански свята…
Зависимостта му от други светове за храната, а всъщност и за всичко необходимо за живота, правело Трантор все по уязвим от завладяване чрез обсада. През последното хилядолетие на Империята монотонните многобройни бунтове карали всеки следващ император да го съзнава и политиката на Империята се превърнала едва ли не само в опазване на деликатната вратна артерия на Трантор…
Гаал не беше сигурен дали слънцето свети, дори дали е ден или нощ. Срамуваше се да попита. Изглежда, цялата планета живееше под метален покрив. Храната, която току-що бе изял, бе наречена обед, но имаше много планети, които живееха по стандратно денонощие, без да се съобразяват с възможно неудобната смяна на деня и нощта. Периодите на вътрене на планетите бяха различни, а той не знаеше какъв е периодът на Трантор.
Отначало Гаал тръгна горящ от нетърпение подир надписите „Солариум“, но установи, че той представлява помещение за загаряне под изкуствени лъчи. Постоя малко време там, а после се върна в главното фоайе на „Луксор“.
— Къде мога да купя билет за екскурзия в околопланетното пространство? — попита той администратора.
— При мен.
— Кога ще започне?
— За малко я изпуснахте. Следващата е утре. Купете си билет сега и ние ще ви запазим място.
— О! — На другия ден щеше да е твърде късно. Утре трябваше да бъде в университета. — Няма ли наблюдателна кула… или нещо подобно? Искам да кажа, под открито небе.
— Разбира се! Ако искате, ще ви продам билет за нея. Позволете ми най-напред да проверя дали вали или не. — Той натисна една ръчка до себе си и зачете буквите, които плъзнаха по матовия екран. Гаал ги четеше заедно с него. — Времето е добро — каза администраторът. — Всъщност струва ми се, че сега е
