сякаш бе хванал цялата Галактика и я ускоряваше, извиваше, караше я да се завърта въпреки огромното съпротивление.
Галактиката наистина се задвижи. Бавно и мощно тя потегли в посоката, в която трябваше да се завърти, за да затегне спиралните ръкави.
Докато гледаха, времето минаваше невероятно бързо — фалшивото, изкуственото време — и изведнъж звездите станаха бързо променящи се обекти.
Тук-там някои от по-големите порозовяха и засветиха по-ярко, когато се раздуха до червени гиганти. После една в централния куп избухна беззвучно в заслепяващ блясък, който за частица от секундата затъмни Галактиката и изчезна. Последва я друга в спиралните ръкави, сетне трета, не много далеч от втората.
— Свръхнови — потресен каза Тривайз.
Възможно ли бе компютърът да предсказва със сигурност точно кои звезди и кога ще избухнат? Или само използваше някакъв опростен модел, целящ да покаже бъдещето не точно, а в най-общи линии?
Пелорат дрезгаво прошепна:
— Галактиката изглежда като живо същество, което пълзи из космоса.
— Да — рече Тривайз, — но взех да се изморявам. Ако не се науча да го върша с по-малко напъване, няма да мога дълго да си играя на такива игри.
Той се отпусна. Галактиката също забави хода си, сетне спря и се извъртя, докато не застана в онова странично положение, в което я бяха видели в началото.
Тривайз затвори очи и пое дълбоко въздух. Чувстваше как Терминус се свива зад тях и последните доловими валма атмосфера изчезват от заобикалящото ги пространство. Усещаше всички кораби, изпълващи близкия космос около планетата.
Не му хрумна да провери дали няма нещо особено, свързано с тези кораби. Дали нямаше някой, с подобни на неговите двигатели, който да дублира траекторията му по-точно, отколкото случайността позволяваше?
V. ГОВОРИТЕЛЯТ
17
Трантор!
В продължение на осем хиляди години той бе столица на могъща политическа общност, обединяваща все по-нарастващ съюз на планетни системи. Още дванадесет хиляди години след това той бе столица на политическа общност, обхващаща цялата Галактика. Той беше центърът, сърцето, въплъщението на Галактическата империя.
Невъзможно бе да си помислиш за Империята, без да си помислиш за Трантор.
Столицата достигна апогея си едва когато Империята се бе полуразложила. Всъщност никой не забелязваше, че Първата империя е загубила своята динамичност и историческа перспектива, понеже Трантор продължаваше да блести в лъскавия си метал.
Растежът му стигна върха си, когато той се превърна в опасващ цялата планета град. Населението се стабилизира (чрез законови мерки) на четиридесет и пет милиарда души, а единствената растителност на повърхността беше в имперския дворец и в комплекса на Галактическия университет и Библиотеката.
Сушата на Трантор бе обвита в метал. И пустините, и плодородните области бяха погълнати и превърнати в лабиринт от гъсто населени улици, административни джунгли, компютъризирани лаборатории, гигантски складове за храна и резервни части. Планинските масиви бяха сравнени със земята, пропастите — запълнени. Безкрайните коридори на града, прокопани под континенталните шелфове и океаните, бяха превърнати в огромни подземни хидропонни цистерни — единствения (и недостатъчен) естествен източник на храна и минерали.
Връзките с Външните светове, откъдето Трантор получаваше необходимите му ресурси, зависеха от хилядите космодруми, десетките хиляди бойни кораби, стотиците хиляди търговски кораби, милионите космически товарни кораби.
Никой толкова голям град не рециклираше с такава педантичност отпадъците си. Никоя планета в Галактиката не използваше до такава степен слънчевата енергия, нито пък стигаше до транторианските крайности, за да се избави от отпадъчната топлина. През нощта в разредената горна част на атмосферата се издигаха блестящи радиатори, през деня те се прибираха в металния град. С въртенето на планетата радиаторите нощем се издигаха един след друг, а с настъпването на деня потъваха обратно. По тоя начин Трантор винаги се отличаваше със своята изкуствена асиметрия, превърнала се едва ли не в негов символ.
И в този разцвет на силите си Трантор управляваше Империята!
Управляваше я лошо, но и нищо не би могло да я управлява добре. Империята беше прекалено голяма, за да бъде управлявана от един-единствен свят — даже и при най-динамичния император. Как би могъл Трантор да я ръководи другояче освен зле, щом в периода на упадък имперската корона служеше като разменна монета между хитрите политици и глупавите некадърници, а бюрокрацията се бе превърнала в субкултура на продажници?
Но дори и в най-разкапания си вариант машинарията притежаваше едно безспорно качество — тя успяваше да се самозадвижва. Галактическата империя не би могла да бъде управлявана без Трантор.
Империята непрекъснато се разпадаше, ала докато Трантор си оставаше Трантор, сърцевината й се запазваше, а с нея и атмосферата на гордост, хилядолетна история, традиции и власт, та дори и на екзалтация. Едва когато се случи немислимото — когато Трантор най-накрая падна и биде разграбен; когато милиони от жителите му бяха избити, а милиарди — подложени на глад; когато могъщото му метално покритие бе раздрано, надупчено и разтопено от атаките на „варварската“ флотилия — едва тогава Империята реши, че е победена. Преживелите отломки от великия някога свят доразвалиха онова, което бе останало, и за едно поколение Трантор се превърна от най-великолепната планета, която човешката раса бе виждала, в невъобразима плетеница от руини.
Това се случи преди два века и половина. В останалата част от Галактиката Трантор — такъв, какъвто някога е бил — все още не бе забравен. Той щеше да живее вечно като любимо място в историческите романи, като любим символ и спомен за миналото, като любима дума за разни поговорки, например „Всички космически кораби кацат на Трантор“, „Все едно да търсиш човек на Трантор“ или „Къде е това, къде е Трантор“.
В цялата останала част от Галактиката… Това обаче не важеше за самия Трантор! Тук старият могъщ град бе забравен. Почти навсякъде покривният метал беше изчезнал. Сега Трантор представляваше слабо населен свят на самозадоволяващи се фермери; място, където търговските кораби идваха рядко, а и когато дойдеха, не бяха особено добре посрещани. Самото име „Трантор“, макар все още да се използваше при официални случаи, бе излязло от всекидневната реч. Днешните транторианци го заместваха с Дем, което на техния диалект отговаряше на „дом“ в стандартния галактически език.
За всичко това и за още много други неща си мислеше Киндор Шандис, докато кротко седеше, потънал в приятна полудрямка, при която можеше да позволи на ума си да плува из хаотичния поток на спомените.
От осемнадесет години той беше Първи говорител на Втората фондация и спокойно можеше да продължи така още десет-дванадесет, ако мозъкът му се запазеше достатъчно енергичен, за да води политически битки.
Той бе аналогът, огледалният образ на кмета на Терминус, който управляваше Първата фондация, обаче колко много се различаваха те един от друг във всяко отношение! Кметът на Терминус бе известен в цялата Галактика и затова Първата фондация за всички светове бе просто „Фондацията“. Първият говорител на Втората фондация бе известен само на помощниците си.
И въпреки туй именно Втората фондация, водена от него и неговите предшественици, притежаваше истинската власт. Първата фондация имаше превъзходство в областта на физическата сила, на техниката, на военните оръжия. Втората фондация — в кралството на менталната сила, на ума, на умението да
