веднага би забелязал, че сходството е илюзорно. Но защо тая глупава мисъл му бе хрумнала сега?
Той се окопити. Трепването му бе траяло само миг — мимолетно дерайлиране на мисълта — твърде кратко, за да бъде забелязано от когото и да било, освен от друг говорител. Гендибал можеше да го тълкува както си ще.
— Хари Селдън — отново и твърдо подхвана той, — добре е знаел, че има безброй много възможности, които не би могъл да предвиди, и точно по тази причина е основал Втората фондация. Ние също не сме предвидили Мулето, но когато е връхлетял върху ни, веднага сме разбрали какво представлява и сме го спрели. Ние не сме предвидили, че след това Първата фондация ще бъде обзета от мисълта за нас, но сме забелязали, когато е станало, и сме я спрели. Къде тук можеш да откриеш евентуална грешка?
— Първо на първо — рече Гендибал, — натрапчивата идея на Първата фондация относно нас самите все още не е отминала.
В почтителността, с която говореше, имаше значителен спад. Бе забелязал потрепването в гласа на Първия говорител (така реши Шандис) и го бе разтълкувал като несигурност. Това трябваше да бъде контрирано.
— Нека да предугадя — живо каза той. — В Първата фондация ще има хора, които, сравнявайки трескавите затруднения на първите почти четири века съществуване със спокойствието на последните двадесет декади, ще стигнат до заключението, че то не би могло да се случи, ако Втората фондация не се е погрижила добре за Плана — и, разбира се, ще бъдат прави да смятат така. Те ще решат, че Втората фондация може би всъщност въобще не е била унищожена — и, разбира се, пак ще са прави. Наистина ние получихме доклади, че на Терминус, планетата-столица на Първата фондация, има един млад мъж, член на тяхното правителство, който е напълно убеден в това… Забравих му името…
— Голан Тривайз — меко каза Гендибал. — Аз забелязах пръв този факт в докладите и отправих въпроса към твоя кабинет.
— О? — рече Първият говорител с преувеличена учтивост. — И как така насочи вниманието си към него?
— Един от нашите агенти на Терминус изпрати дълъг доклад за новоизбраните членове на техния Съвет — съвършено рутинна разработка — от ония, дето обикновено се изпращат и биват пренебрегвани от всички говорители. Този доклад обаче привлече погледа ми поради характеристиката на един нов съветник, Голан Тривайз. Според описанието той е необикновено самоуверен и войнствен.
— Разпознал си сроден дух, така ли?
— Съвсем не — резервирано отвърна Гендибал. — Изглежда безразсъден човек, който изпитва удоволствие да върши странни неща — дейност, която не ми подхожда. Както и да е, аз поисках задълбочено проучване. Не ми трябваше много време, за да реша, че от него би се получил отличен материал за нас, ако го бяхме вербували в по-ранна възраст.
— Може би — рече Първият говорител, — но ти знаеш, че на Терминус не вербуваме никого.
— Това ми е добре известно. Във всеки случай, дори без да е минал нашето обучение, той има необикновена интуиция. Разбира се, напълно неовладяна. Поради това не бях особено изненадан, задето е схванал факта, че Втората фондация все още съществува. Самият Тривайз обаче ми се видя достатъчно важен, за да изпратя бележка до твоя кабинет.
— И, доколкото мога да съдя по държането ти, има нещо ново?
— След като благодарение на високоразвитите си интуитивни способности е разбрал, че ние съществуваме, той го е използвал по характерния си недисциплиниран маниер и в резултат е бил изгонен от Терминус.
Първият говорител вдигна вежди.
— Ти изведнъж спря. Искаш да оценя какво значение има всичко това? Без да използвам компютъра си, правя наум груба апроксимация на Селдъновите уравнения и предполагам, че един проницателен кмет, който е способен да заподозре съществуването на Втората фондация, ще предпочете да няма под носа си някакъв недисциплиниран индивид, дето да вдигне патардия из цялата Галактика и така да обърне внимание на гореспоменатата Втора фондация за опасността. Смятам, че Бранно Бронза е решила, че за Терминус е по-безопасно Тривайз да не е на планетата.
— Тя би могла да затвори Тривайз или да нареди тихомълком да го убият.
— Както добре знаеш, уравненията не са достоверни, когато се прилагат за отделни индивиди. Те са разчетени само за човечеството като цяло. По тая причина индивидуалното поведение е непредсказуемо и е възможно да се предположи, че кметът на Терминус е човечна жена, която смята затвора, да не говорим пък за убийството, за жестокост.
Известно време Гендибал не отвърна нищо. Това мълчание бе твърде красноречиво и той го задържа точно толкова, че Първият говорител да изпита неувереност, без обаче да предизвика у него самозащитен гняв.
Пресметна времето до секунда и сетне каза:
— Моята преценка е друга. Аз мисля, че в този момент Тривайз представлява режещото острие на най- голямата заплаха за Втората фондация през цялата й история — опасност, по-голяма дори и от Мулето!
20
Гендибал беше доволен. Силата на изказването му свърши добра работа. Първият говорител не го очакваше и загуби душевното си равновесие. От тоя момент камшикът бе в ръката на Гендибал. Дори да съществуваше и най-малко колебание за това, то се разсея при следващата забележка на Шандис.
— Това има ли нещо общо с твоето убеждение, че Планът на Селдън е безсмислен?
Гендибал заложи на абсолютната увереност, като продължи с дидактичен тон, който не би позволил на Първия говорител да се окопити.
— Първи говорителю, съмнително е дали Прийм Палвър е върнал Плана към първоначалния му курс след отчайващата анормалност на Века на отклоненията. Проучи първичния радиант и ще видиш, че отклоненията не изчезват, преди да минат две десетилетия от смъртта на Палвър, и че след туй не се появяват нови. Заслугата ще да е на Първите говорители след Палвър, но и това изглежда неправдоподобно.
— Неправдоподобно? Сигурно никой от нас не може да се сравнява с Палвър, но защо пък неправдоподобно?
— Ще ми позволиш ли да ти го демонстрирам, Първи говорителю? Като използвам математическия апарат на психоисторията, аз мога ясно да покажа, че шансът отклоненията да изчезнат напълно е микроскопично малък, каквото и да предприеме Втората фондация. Естествено, ако нямаш време или желание за демонстрацията, която ще отнеме половин час пълно внимание, твое право е да не се съгласиш. Като алтернатива аз пък мога да поискам обща среща на Масата на говорителите и да го демонстрирам там. Това обаче за мен ще означава загуба на време и ненужно противопоставяне.
— Да, и евентуална загуба на престиж за мен. Демонстрирай го сега. Само че, едно предупреждение — Първият говорител правеше героични усилия да се съвземе. — Ако това, дето ще ми покажеш, е без особена стойност, няма да го забравя.
— Ако се окаже, че му липсва стойност — каза Гендибал с небрежна гордост, която направо го размаза, — незабавно ще получиш оставката ми.
Всъщност работата отне доста повече от половин час, понеже Първият говорител оспорваше математическия апарат с почти яростна настойчивост.
Гендибал навакса част от времето с ловко боравене с микрорадианта. Устройството — то можеше да локализира всяка част от огромния План холографски и не изискваше нито стена, нито конзола с размерите на бюро — бе влязло в употреба само преди десетина години и Първият говорител така и не се бе научил да го управлява. Гендибал знаеше това. И Киндор Шандис знаеше, че той го знае.
Гендибал прихвана микрорадианта с палец и започна да го управлява с другите четири пръста, служейки си с ръката така, сякаш боравеше с музикален инструмент. (Той дори бе написал малка статия за тази аналогия.)
Уравненията, които извеждаше (или намираше с уверена лекота) се движеха трескаво напред-назад, за да съпровождат неговия коментар. Ако бе нужно, използваше дефиниции, полагаше аксиоми и правеше
