— Янов, на борда на „Далечната звезда“ няма хиперреле. Сигурен съм. И ако не бях последвал твоето предложение, кой знае колко време щях да загубя, за да стигна до този извод.
По лицето на Пелорат не мръдна никакъв мускул, но то явно грейна.
— Много съм доволен, че съм ти бил в помощ. Това означава ли, че ще скочим?
— Не, за да сме сигурни, ще изчакаме още два дена. Нали помниш, трябва да се махнем по-надалеч от голяма маса. В обичайния случай, като се вземе предвид, че съм с нов и неизпробван кораб, дето изобщо не го познавам, вероятно биха ми трябвали два дни да изчисля точния начин на действие — по-специално правилната хипертяга за първия скок. Аз обаче имам усещането, че компютърът ще свърши всичко.
— Охо! Струва ми се, че ни чакат доста досадни два дни.
— Досадни? — Тривайз широко се усмихна. — Нищо подобно! Аз и ти, Янов, ще си поговорим за Земята.
— Наистина ли? — попита Пелорат. — Опитваш се да доставиш удоволствие на стария човек? Много мило от твоя страна. Наистина много мило.
— Глупости! На себе си се опитвам да доставя удоволствие. Янов, ти спечели. От туй, което ми каза осъзнах, че Земята е най-важният обект във Вселената.
22
Мисълта сигурно бе хрумнала на Тривайз, докато Пелорат развиваше разсъжденията си за Земята. Това, че не реагира веднага, бе единствено защото в мозъка му ехтеше проблемът за хиперрелето. В мига, в който този проблем изчезна, той си спомни.
Вероятно най-често повтаряното изявление на Хари Селдън бе неговата забележка, че Втората фондация била „на другия край на Галактиката“ спрямо Терминус. Селдън даже бе назовал мястото — Звездокрай.
Това влизаше в описанието на Гаал Дорник за деня на разглеждането на делото пред имперския съд. „Другият край на Галактиката“ — такива бяха думите, казани от Селдън на Дорник, и оттогава нататък значението им бе непрекъснато оспорвано.
Какво свързваше единия край на Галактиката с „другия край“? Права линия, спирала, окръжност… какво?
И ето ти проблясък — на Тривайз изведнъж му стана ясно, че на картата на Галактиката не би трябвало и не би могло да се начертае нито права, нито крива. Работата бе далеч по-фина.
Беше абсолютно ясно, че единият край на Галактиката е Терминус. Той бе на края на Галактиката, да — на нашия край, края на Фондацията — и това придаваше на думата „край“ буквално значение. По времето обаче, когато Селдън бе казал това, Терминус беше и най-новият свят в Галактиката — свят, който тепърва щеше да бъде основан, който в момента все още не съществуваше.
Кой би бил тогава другият край на Галактиката? Краят на другата Фондация? Или… най-старият свят в Галактиката? Според аргументите, изложени от Пелорат, който не съзнаваше какво всъщност казва, това би могла да е само Земята. Втората фондация спокойно можеше да бъде на Земята.
А Селдън бе заявил, че другият край на Галактиката е „Звездокрай“. Кой можеше да твърди, че не се е изразил метафорично? Я да проследим историята на човечеството, както правеше Пелорат, и да прекараме по една линия от всяка планетна система, от всяка звезда, осветяваща някой обитаван свят, към друга планетна система, друга звезда, от която са пристигнали първите заселници, докато накрая линиите не се върнат обратно на планетата, откъдето е произлязло човечеството. Значи звездата, дето осветява Земята, е „Звездокрай“.
Тривайз се усмихна и каза почти с нежност:
— Разкажи ми още нещо за Земята, Янов.
Пелорат поклати глава.
— Вече наистина ти разказах всичко. Повече ще разберем на Трантор.
— Няма да разберем, Янов. Там няма да намерим нищо — рече Тривайз. — Защо ли? Защото не отиваме на Трантор. Аз управлявам този кораб и те уверявам, че няма да идем там.
Ченето на Пелорат увисна. За миг той сякаш не можеше да си поеме въздух, а след туй мрачно изрече:
— О, мой скъпи приятелю!
— Стига, Янов — каза Тривайз. — Престани да ме гледаш така. Отиваме да търсим Земята.
— Но само на Трантор ние…
— Не, не само там. Трантор е просто някакво място, където можеш да гледаш изтъркани филми и прашни документи, докато сам не се изтъркаш и прашасаш.
— Аз от десетилетия си мечтаех…
— Мечтаел си да намериш Земята.
— Но само на…
Тривайз стана, наклони се напред, хвана провисналата туника на Пелорат и рече:
— Не повтаряй това, професоре. Не го повтаряй. Когато за пръв път ми каза, че тръгваме да търсим Земята, още преди да се качим на тоя кораб, ти твърдеше, че положително ще я намерим, понеже — цитирам твоите думи — „Имам на ум една отлична възможност.“ Сега повече изобщо не желая да чувам да произнасяш „Трантор“. Просто искам да ми разкажеш за тая отлична възможност.
— Но тя трябва да бъде потвърдена. Засега това е само мисъл, надежда, смътно предположение.
— Чудесно! Кажи ми го!
— Ти не разбираш. Просто не разбираш. В тази област никой друг освен мен не е правил проучвания. Няма нищо историческо, нищо твърдо, нищо реално. Хората говорят за Земята, сякаш тя е факт, а също и сякаш е легенда. Има милион противоречиви истории…
— Добре де, в какво се състояха твоите проучвания?
— Трябваше да събера всички разкази, всички отломки от предполагаемата истина, всички легенди, всички мъгляви митове. Дори фантастиката. Всичко, което включва името на Земята или идеята за изначалната планета. Повече от тридесет години събирам всичко онова, което мога да открия, от всяка планета в Галактиката. Ако сега само можех да получа нещо по-достоверно от Галактическата библиотека на… Но ти не искаш да произнасям думата.
— Правилно. Не я споменавай. По-добре ми кажи кое от тия неща е привлякло вниманието ти и какви са ти основанията да мислиш, че точно то трябва да е вярното.
Пелорат поклати глава.
— Голан, да ме прощаваш, но ти говориш като войник или като политик. Историята не работи по този начин.
Тривайз пое дълбоко въздух и успя да се овладее.
— Кажи ми как работи, Янов. Имаме два дена. Образовай ме.
— Човек не бива да се довери само на един мит или дори само на една група митове. Наложи ми се да събера всички, да ги анализирам, да ги подредя, да измисля символи, представящи различните аспекти от съдържанието им — разкази за невъзможен климат, астрономични детайли на планетни системи в сравнение с действително съществуващите, местонахождение на произхода на герои, за които изрично е казано, че не са местни, и буквално стотици други позиции. Няма смисъл да изреждам целия списък. И два дни не биха ни стигнали. Казвам ти, на мен това ми е коствало повече от тридесет години. После разработих компютърна програма, която претърси всички тия митове за общи компоненти и открих трансформация, способна да елиминира съвсем невъзможните неща. Постепенно разработих модел, представящ как би трябвало да изглежда Земята. В края на краищата, щом всички хора произлизат от една-единствена планета, тази единствена планета трябва да бъде единственият общ факт за митовете около произхода и приказките за герои… Е, искаш ли да навляза в математически подробности?
— Не и в момента — кимна Тривайз, — благодаря ти. Откъде знаеш, че математическият апарат няма да те подведе? Сега със сигурност е известно, че Терминус е бил основан само преди пет века и първите човешки същества, пристигнали като колонисти от Трантор, са били подбрани от дузини — ако не и от стотици — други светове. Обаче някой, който не го знае, би могъл да предположи, че Хари Селдън и Салвор Хардин, а те и двамата не са родени на Терминус, са дошли от Земята и че Трантор всъщност е име,
