— Тя пък какво общо има? Гийя?
— Г-Е-Я. Означава „Земя“.
— Защо тази дума ще означава Земя, Янов, а не нещо друго? За мен името е безсмислено.
Обикновено безизразното лице на Пелорат сега насмалко не се сгърчи от вълнение.
— Не съм сигурен, че ще повярваш… Ако карам по моя анализ на митовете, на Земята е имало няколко различни, взаимно неразбираеми езика.
— Какво?
— Така е. В края на краищата, в Галактиката се говори по хиляди различни начини…
— В Галактиката положително има различия в диалектите, но те не са взаимно неразбираеми. И дори да е трудно да разбереш някои от тях, все пак всички говорим стандартен галактически език.
— Да, но има и непрестанни междузвездни пътувания. Ами ако някой свят бъде изолиран за дълго време?
— Но ти говориш за Земята. Една-едничка планета. Къде остава изолацията?
— Не забравяй, че Земята е първоначалната планета и че някога човечеството там е било толкова примитивно, колкото дори не можем да си представим. Без междузвездни пътувания, без компютри, без никаква техника, развило се от предци, които не са били човеци.
— Че това е ужасно нелепо.
При тия думи Пелорат разочаровано овеси глава.
— Може би няма смисъл да го обсъждаме, стари друже. Така и не успях да убедя никого. Сигурно аз съм си виновен.
Тривайз моментално съжали за думите си.
— Янов, извинявай. Казах го, без да мисля. В края на краищата, има възгледи, с които не съм привикнал. Ти си развивал теориите си тридесет години, а аз ги чувам за пръв път и всичките наведнъж. Трябва да проявиш малко снизходителност. Слушай, ще си представя, че на Земята има примитивни хора, които говорят два съвършено различни, взаимно неразбираеми езика…
— Може би не два, а половин дузина — плахо рече Пелорат. — Земята е била разделена на няколко големи масива суша и отначало между тях едва ли е имало някакви комуникации. Обитателите на всяка отделна земна маса трябва да са развили свой собствен език.
С подобаваща сериозност Тривайз каза:
— И на всяка от тези земни маси, след като са разбрали за съществуването на останалите, са спорили по „въпроса за произхода“ и са се чудели къде точно хората за пръв път са еволюирали от другите животни.
— Спокойно биха могли, Голан. За тях това ще е съвсем естествен манталитет.
— И на един от тия езици Гея означава Земя. А самата дума „Земя“ произлиза от друг от тия езици.
— Да, да.
— И въпреки че галактическият стандартен език е езикът, дето произлиза от онзи език, на който „Земя“ означава „Земя“, по някаква причина хората от Земята са наричали планетата си Гея, както е било на друг от езиците им.
— Точно така! Наистина схващаш бързо, Голан.
— Само дето ми се струва, че няма защо да се прави сензация от това. Ако Гея наистина е Земята въпреки разликата в имената, тогава според предишния ти аргумент тя би трябвало да има периодика завъртане, равен точно на един галактически ден, период на обиколка точно една галактическа година и гигантски спътник, който се завърта около нея точно за един месец.
— Да, така би трябвало да е.
— Добре де, тя отговаря ли на тези условия, или не?
— Наистина не мога да ти кажа. Информацията я няма в таблиците.
— Ами? Добре, Янов, тогава да идем ли до Гея, за да измерим периодите й и да погледаме нейния спътник?
— Бих искал, Голан — поколеба се Пелорат. — Белята е, че и точното местоположение не е дадено.
— Искаш да кажеш, че разполагаш само с името и с нищо друго и че това е твоята отлична възможност?
— Нали тъкмо затуй искам да посетя Галактическата библиотека!
— Почакай. Ти каза, че таблиците не дават точното местоположение. Дават ли изобщо някаква информация за него?
— Води се, че е в сектор Сейшел… и отстрани има въпросителна.
— Добре тогава. Янов, не унивай. Ще идем в сектор Сейшел и все някак си ще намерим Гея!
VII. ФЕРМЕРЪТ
23
Стор Гендибал тичаше по черния път край Университета. За хората от Втората фондация не бе обичайно да навлизат във фермерския свят на Трантор. Естествено, можеха да го правят, ала и когато го стореха, не рискуваха нито да идат далеч, нито да останат за дълго.
Гендибал беше изключение и по едно време се чудеше защо е така. Чуденето означаваше да изследва собствения си ум — нещо, към което говорителите бяха особено насърчавани. Умовете им бяха едновременно техни оръжия и тяхна цел и те трябваше да поддържат и нападателните, и отбранителните си умения на висота.
За свое собствено задоволство Гендибал бе решил, че единствената причина да се различава от другите е, че идва от планета, която е хем по-студена, хем по-масивна от средностатистическия обитаем свят. Когато го заведоха на Трантор още като момче (чрез подмолно хвърляните из цялата Галактика мрежи на търсещите таланти агенти на Втората фондация), той се озова в по-леко гравитационно поле и в приятно мек климат. Съвсем естествено бе да се наслаждава на пребиваването си на открито повече, отколкото другите.
През първите прекарани на Трантор години започна да съзнава, че е хилав и недорасъл, и се уплаши, че ако се отпусне в комфорта на този благ свят, наистина ще стане слабак. Затова започна поредица от упражнения за самоусъвършенстване, които макар да не промениха много външния му вид, го направиха жилав и с добра издръжливост. Тези дълги разходки и джогингът бяха част от режима му, макар че някои от Масата на говорителите мърмореха против тях. Гендибал не обръщаше особено внимание на дрънканиците им.
Той продължаваше да прави каквото си иска, въпреки факта, че бе първият от своя род. Всички други край Масата бяха второ и трето поколение тук — бащите и дедите им също са били от Втората фондация. А като добавка бяха и по-стари от него. Тогава какво друго да очаква освен мърморене?
По стара традиция всички умове на Масата на говорителите бяха отворени (предполагаше се, че изцяло, макар рядко да се срещаше говорител, който да не поддържа някъде някакво ъгълче, в което да се усамотява — разбира се, в крайна сметка неефективно) и Гендибал знаеше, че другите изпитват завист към него. Знаеха го и те; също както Гендибал разбираше, че манталитетът му е изграден върху отбранителна, свръхкомпенсираща амбиция.
Освен това (мислите му се върнаха към причините за неговото рисковано нахлуване в хинтерланда) той бе прекарал детството си в един цялостен свят — широк и просторен, с величествена и разнообразна природа — в плодородна долина, заобиколена от най-красивите според него планински масиви в Галактиката. Посред мрачната зима на този свят те наистина бяха невероятни. Помнеше бившата си планета и прелестите на тъй далечното сега детство и често бленуваше за тях. Как би могъл да се затвори сред няколкото дузини квадратни мили древна архитектура?
Докато бавничко тичаше, Гендибал се озърташе презрително наоколо. Трантор бе мек и приятен, но не и красив. Макар да бе фермерски свят, планетата не беше плодородна.
Тя и никога не е била. Може би това, не по-малко от всички други фактори, беше допринесло Трантор
